БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Ученички на еротична сесия

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Тя, очаква оня на зеления кон, сигурно и лакирания, дето лее думи като дървено масло, това клише пък от де ми се взе в речника. Май тя ме зарази, смотана е и затворена. Живее си свой свят, майтапим я. Понякога загрява, опитва се да се засмее виновно. Това я прави симпатична, ама си остава задръстена. Ама болезнено задръстена. Та скроихме й яка шапка. Молим я, уж, ама и аз и приятелката ми, големи актриси. Уж, уроци, че много сме се нуждаели от нея. С финес разиграваме, естествено. Чак да повярва, то аз си повярвах. Навежда нашата милата пепеляшка, главица, чуди се, мае се. Какво пък толкова, бе, момиче, сладко! И една неделя ли нямаш свободна. Какво правиш в къщи. Сваля очила. Бърше ги. Чуди се какво да каже, не била сигурна, че много, много ще ни помогне, напоследък и тя едва догонвала материала. Хилим се, пита ни защо. Обяснявам й, че трите взаимно ще си помогнем, че я искаме просто за компания, че циганско лято е, весели се душата, а в село, край езерцето, в къщата на баба на майка ми е разкош, има лоза и вино е останало в избата. Тате още не го е пресушил, не че ще е задълго. Като в приказка е и можем да й се нарадваме, като спестим време и си помогнем да разберем, ръбестата материя, че всъщност причината е даже по-дълбока, отдавна сме гледали на нея като приятелка и искаме да я приобщим. На това вече не може да устои. Тя е изолирана, антисоциален елемент е. Да си призная, винаги ми е харесвала, че една сълза не съм видяла. На нейно място щях да рева безутешно. Гледа наивно, сваля очила, бърше ги. Все едно е видяла принца си на зеления кон. Мечтите й се сбъдват има си някого, а ние си имаме други планове за нея. Нищо лошо. Искаме само да я отворим малко. Ще преглътне гаврата. Може и да не пуснем снимките в интернет и най-вероятно няма да го направим, но ще я снимаме, решили сме го. Да се види какво представлява и че е като всички останали, а не да си живее в приказките, че подтиска околните. Неделята от сутринта е в настроение в каквото не сме я виждали. Да не я познавахме, щяхме да си помислим, че е пияна или напушена. Кикоти се, ама едни сладки нотки, очилата й стоят направо перверзно над тази усмивка. Чак ме сърбят пръстите да започна снимките още от сега, ама не искам да развалям магията. В село вече и аз, и приятелката сме като пияни. От въздуха ли е или малката задръстена кучка ни е заразила, понятие си нямаме. По-хубаво се развива и от колкото сме го намислили. И какви ти уроци, не вървят. Преминаваме към втора точка, уж сега ни хрумва, уж на шега. Приятелката ми настоява, да я снимам. Ей, така за между нас, по-разголена. Първо има сутиен, но с паднала едната презрамка. Държи си циците и гледа като теле. Много е секси. Задръстената си е глътнала езика. Трепери, сигурно ни мисли за обратни. То, ако бяхме, точно нея щяхме да изберем! Горкичката. На втората снимка вече е и без сутиен, уж дълго се колебала, но разгорещили я самите снимки. Че това си е изкуство, нищо, че го правят лаици. То днес какво ли не се прави от лаици. Най-вече политиката и спорта. Само тези прекрасни наши снаги ги е правил майстор. Не бащите ни, че знаеш ли ги що за плагиатори са и за чие произведение претендират, че са автори, че даже си й вярват. Имам предвид оня Великия майстор, който никой не го е виждал, но подписите му сме ние. Има го. Говоря на глас тези неща и щракам с мобилния си телефон. Откъде ми идват тези глупости на устата, не знам. Сигурно е от въздуха, сигурно е от атмосферата, от самите снимки. Възбудила съм се, зърната ми горят. Но не, не е сексуална възбуда. Друга е, наистина приятелката ми е разкошна, не съм предполагала. Позира прекрасно. Завърта се, застава до прозореца. Не, че много разбирам, но снимките стават върха, усещам го. Снимах я на стълбите и на парапета на терасата, в градината на двора и до вратите на празния обор. После аз се събличам, тя ме снима. Чувствам се ограбена, искам да съм окото, защото след тези пози които видях ми се струва, че съм едно нищо като модел. Изпълва ме желание да не бъда, пълнят се очите ми със сълзи. Гледам премрежено. Приятелката ми охка и ахка, кикоти се, страхотно ставало. Правя един стриптийз, дива тръпка ме обзема, коса роша, въргалям се, като котка пълзя. Смотаната стои на канапето и не смее да диша, очите й фарове: светят безизразно. Тогава двете започваме да настояваме. Тя няма воля, затова е такава. Опитва се да се дърпа, само сумти, страх е изписан по лицето й. Не може да ни се довери, че няма да показваме снимките. И с право, защото смятаме да ги показваме, поне нейните. Отказва, но ние настояваме, държим я за ръце, шептим й от двете страни. Просто така, само за пред нас, за изкуството, прекрасна е, други глупости. Опитваме се да й помогнем да се съблече, дръпва се рязко. Изрича с непознат ни глас: „Аз сама!” И започва. Плаха е, като разкопчава горното копче на ризката трепери като лист. Започвам да се страхувам, че ще получи припадък. Става алена, като листата навън. И тогава…Дрехите й започват да падат като листата, като живо стебло е което се съблича. Хвърчат навсякъде. Не съумявам дори да я хвана, толкова пози прави бързо, една от друга по-примамливи. Винаги се е обличала идиотски и кой да му хрумне, че е чак толкова хубава отдолу. Но тя не беше! По дяволите! И под дрехите се познава тялото! Имаше натрупани мазнини, къде са сега! Какви са тези гърди! Не бяха толкова големи! По-висока е, как е възможно! И косата й е станала по-дълга! На тридесетата или четиридесетата снимка, виждам, че снимам жена. Не срамежливото седемнадесетгодишно момиче, а тридесетгодишна жена. Непозната, изрусена. С агресивен вид. Коя е тази, по дяволите! Всичко е било поза. Не сме предполагали за скритата природа на нашата приятелка. Когато се облича отново изглежда като онази която познавахме. Сега обаче ние сме така шашнати както тя беше с нас в началото. Говори високо, с непознат глас, страхотна е. Има власт над нас, както ние проявихме в началото своята над нея. Макар външно да се е пременила отново като старата, все още виждаме съблечената богиня. И когато ми поиска телефончето за да обработи тя снимките, че знаела най-добрите начини, макар да се съмнявах с нея, не можах да й откажа. Както тя не смееше да откаже. Не бяхме сигурни дали щяхме да пуснем снимките й в интернет. Но тя пусна нашите!
2008-09-30

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)