БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Богинята и виртуалният магьосник

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Не, че ми е приятно, че ръката на навлека е върху дупето на съпругата ми, а тя се кикоти. И е готова да се представи, че ми е сестра или да каже: „това момче ми е като братче”, една до болка позната ми фраза от горните курсове на училището, през университета, че даже и малко след това. И я е употребявала каква ли не патка, към чийто извор на познанието съм се стремял. А тя усещайки го си е вдигала цената и е трябвало да я награждавам с присъствие, внимание, да слушам изповеди. Да ходя по пикници. На стоп да я придружавам за кураж, че даже и да се преструвам, че ми харесва. Когато каже за свой ухажор, че е готин с премрежени очи, да се съгласявам с нея. Че чак да охкам и да ахкам като нея, за да не я разочаровам с безразличие към чувствата й. Но и това с мярка, че да не пробудя ревността й, да слушам тази фраза:”като братче”, включително и от нейна милост: благоверната ми. Която изглежда една вечер, твърде й повярва. Прие ме като братчето което е нямала и понеже е малко перверзна, което потвърждава и тази вечер, взе че легна под мен. Разтвори крака, доказа ми, че нищо особено не е. Но цената се оказа твърде голяма, защото така ме оплете, че ето ме неин съпруг и не стига, че е умствено ограничена. Тоест не е на интелекта ми, а флиртува пред очите ми и този кретен пред тях я пипа по дупето. И това не е най-неприятното, защото по-неприятно щеше да бъде той да пипа по моето. Но най-неприятното е, че нито той, нито тя разбират, че от един час насам ги качвам на черешата. Разбивам ги с хумор, размазвам ги, правя ги на нищо, скачам и танцувам върху остатъците им, правя ги да си говорят сами, но те буквално, буквално си говорят сами, изключили са присъствието ми, сещат се за мен, като за инфантилен радиоводещ, а са забравили да изключат апарата, но тъй са погълнати един от друг, че никой не посяга към копчето. Върховете на пръстите им се докосват. Очите им са впити. Ама страхотно чувство. Тези двамата ще се изчукат пред мен. При който и да е мой опит да бъда по-твърд и естествен, тя ме отрязва и се чувствам като простак, не че не съм понякога, но не и сега, кълна се, а с нея никога не съм бил или поне рядко, когато повече от сега си го е заслужила. А сега много си е заслужила и то не, че ще се сношават, а това е ясно, но защото на всичкото отгоре се преструва на по-тъпа отколкото е и иска да се преструвам на по-тъп отколкото съм, че да е взема за толкова тъпа, колкото изглежда. Побърквам се вече, иска ми се да ги разпарцаля, ама какъв е смисъла. Появява се някакъв който знае учудващи подробности за нея. Гледал и на очи. После гледал и на ръка, ама лъкатуши с пръст от дланта и нагоре. Знае даже кои места да докосне, а тя не го познавала и не го познавала. И се прави на удивена. Сещате ли се, уж това й грабнало вниманието и я кара да омеква. Говори й някакви отвлечени, а тя охка и ахка. Пак й гледа на очи, а има нещо в погледа му. Лепкаво едно, гадно. Харесва се на жените. Попива я. После със затворени очи й гледа на топлина. Лицето й в шепите й, а той и казва неща за детството. Бърка на места, много яко, но пък и улучва, чак на мен ми ги припомня. Поне разбрах как изглежда любовника й, но защо го направиха пред мен. Ясно, омръзнало им е да се крият. Но кога ще се скрие? Аз я уредих на службата, всичките там са ми приятели, познати. Адски клюкари са, ако не за мое добро, само за да ми бръкнат в здравето щяха да ми кажат. От службата в къщи, не е закъснявала. Тя на компа не сяда, аз съм го блокирал. Тя е по сапунките. Вперила поглед издава възклицания, вдига ми захарта и някой ден от това ще почина, не мога да ги слушам тези неща, а като и видя захаросаната физиономия: прилошава ми. Даже и когато е седнала по турски на канапето, а халата й паднал от раменете, запретнат над краката, увит около кръста и всеки друг би я изял от нежност, дори да й е собствен съпруг, даже и тогава ме дразни с тези нейни лиготии. Слагам слушалките, пускам яка жица, така че на електрически стол да се почувствам, до костите ми да проникне електронната истерия на дисторшъни. Мисля си нов никнейм и превземам следващата крепост в блогплатформата в която нищо, че ме наричат интернет - трол, съм завоевател и покорител. Истински виртуален Александър Македонски. И ако съм трол, то кралят на тролите съм. Императорът на империите, небесни и земни, космически и психически, психотропни и психотронни, карикатурни и невидими, империята на диханията, на моето величие и чувството ми за хумор което малцина избрани от моята божественост грозници разбират. А жените са крепости, обсади, тарани, скача ми тарана, бие се в стените. Това е света ми. Истинският, действителният ми. Силният раздава правосъдие. Аз съм силният и мога да разплача всяка блогърка, да бъда кошмара на всеки културтрегер и политик. Луди са по мен жените, но аз им се подигравам и затова се правят, че не ме обичат. Която си искам обаче мога да имам, но тук играта ще свърши. Няма да е интересно. Важното е да превземеш крепостта, не толкова да задоволиш някаква си палава потребност. Отдавна съм над тези дреболии. Поглеждам от компютъра към канапето. Милата ми сапунки ли гледа или порно! Сапунки са, ама й действат като порно, гали се и чак не се усеща. Очите й потънали, просълзени в розова измислица, а ръцете й: свой живот. Така и се пада, като е такава! Аз превземам интересни. Като се замисля сега, обаче. Тя не може да си е имала любовник. Странно, объркват ме. Почти не ме впечатляват като казват, че отива да и гледа: на тяло. Цунка ме по челото, казва ме, че ме обича. Изчезват от кафето, хванати за ръце. Въздъхвам, най-после, ще й го върна, но сега си имам и аз, нещо приятно. Почти съм превзел Богинята. Разплаках я на няколко пъти за „добре дошла” в блогплатформата, напусна за девет седмици и половина, както очаквах. Върна се, което не беше сигурно, но ми хареса. След като бях достатъчно груб проявих галантност. За да я накарам да се почувства като укротителка на чудовището, по-силна, по-женствена. Вдигнеше ли моята захарта, изкарвах си го на Богинята. Да, но тя не е като останалите пикли в блогплатформата. Разбира, че зад грубото ми чувство за хумор има нежна душа. Пък и симпатична, пише ги едни наистина интересни и ме уважава, държа се всеки път различно за да ме хареса под различните ми образи. Споделих с нея четиридесет от никнеймите си. Хареса й откровението ми, спечелих я. Накарах й и тя да си направи още няколко, че да превземаме пространството. Не разбрах кога стана безразлична, аз пък кога твърде съм се увлякъл, но беше вече късно. Дадох й да се разбере, че ченгела й ме дърпа за сливиците. Тя обаче популярна станала, иронизирам я, за което, но вече не й пука. Знае ме какво представлявам. Всъщност и за популярността й много не й пука, пак изчезва, пак се появява. Разбирам, че й тогава не била изчезнала заради мен, а това е удар, голям удар. Видях я и на живо, от далече, за кратко, а от близо за още по-кратко, почти на здравей-здрасти. Хванаха ме дяволите: и като истинска: страхотна. Ще я имам, ще я имам тази крепост, но на нея не й пука. Съвсем се развихрих, трябва да й докажа, че аз съм виртуалният й свят, че аз повелявам. Амбицирам се, атакувам всеки по ред, за да види, че моята воля се шири. И резултата не закъсня, напоследък малко утихнах, защото сме почти пред среща. Пишем си дълго, много неща, човешки. Извън виртуалното което си е наша измислица за забавление. От снощното й писмо разбрах, че днес най-вероятно ще се срещнем. Навлека, всъщност си ми дойде дюшеш. Късметлия съм. Намекна ми достатъчно ясно и макар да се престорих, че не я разбрах, понеже съм откровен човек и не обичам намеци, разбирам от тях. Ще сме заедно и ще си доставим сексуална радост. Ще я любя в кухнята и на терасата, и в спалнята, и върху пералнята. В мазето ще слезем и на тавана ще се качим. На покрива ще излезем, а ако ни видят. Нека ни видят, точно сега жена ми няма много право за сцени на ревност. Ще я любя по всички възможни начини. Флиртовете на жена ми, само ме възбудиха. Но вместо една любителка на сапунени опери, ще си имам богиня. Нищо, че не истинска, а само виртуална. Имам в хладилника течен шоколад и ще я намажа. Ще я снимам и ще пусна снимките в блогплатформата, че да умрат от яд всички. Даже и да има нещо против ще го направя. Превзел съм я. От обич ще я изложа. Ще се въргаляме до камината…Каква камина, в къщи няма камина. Е, ще си представям, че има. Пускам компютъра, влизам в блогплатформата и какво да видя. Пуснала е пост, съвсем кратък. Не е между избрани, разбира се, но е прочетен от доста хора: „Време е да разкрия пред вас тайната си. Аз не съм жена. Мъж съм. Онази жена за която се представях, нямаше нищо против да го правя. Даже й беше забавно. Ако тази вечер не съм на линия, то ще е защото, ще се видя с едно добро приятелче от платформата. Напоследък доста неща ми разказа за себе си, за живота си и за съпругата си. Обещах му снощи, че ще се видим. И както му обещах: ще има и секс.” Беше си постнал и снимка: Навлека.
2008-09-28

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)