БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Любовница, съпруга, жребец и жребий

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Тъпо беше. Така обаче се бяхме разгорещили, разпуснали страсти и разум, и всичко, че кой да ти мисли. Първична реакция при изненадата. Става за виц, прилича на виц, истина е, а не прилича на такава, толкова е нелепа и предизвикваща присмех. Паднали сме от леглото, съборили сме нощната лампа. Стегнала ме е между бедра, като че ли съм откраднатият жребец с който бяга към свободата, преследвана от троли и дракони, хвърчащи със спидери киборги, пилеещи наоколо лъчи с бластери, под кръстосан огън от топове и миномети, триста кавалериста, май онези същите, от любимото парче на „Айрън Мейдън”, но възкръснали като пред второ пришествие, далеч по-решителни при втората смъртна битка, няколко вертолета мисля, че „Апачи” над ушите й, а тя ме стегнала между бедрата си, препуска и пищи, към свободата, а толкова е близко замъка от който е избягала. Със златни стени: да, прилича на божествен престол, но е обграден с ровове, а тя е пленница на своето величие. На себе си и на обстоятелства, условни преценки и място по ред: битие. Косите й са разпилени, приличат на пламнали. Не сме на себе си, преобръщаме се, пада нощното шкафче, закачила го е с крака. Толкова дълго се желаехме, изкушавахме, отлагахме. Не, не ни е първата среща, но като първата е. Изкикотва се късо, а после диша тежко, устните ми се плъзгат надолу. Луди сме, не бива, знаем го, прекрасно е. Тогава щрака ключалката и както вече казах, постъпвам първично и тъпо. Много, много тъпо. Скачам към гардероба, тя пък ме заключва. Трябва ми някъде около минута да се опомня и да осъзная. Десета или петнадесета среща ни е. Винаги е било у тях, но този път бяхме близо до вкъщи и решихме да е у нас. При щракането на ключалката толкова сме стреснати, че сме забравили. Като се сещам, започвам да се смея, но не ми е смешно. На всеки друг би било, но не и на този който е влязъл в собствения си гардероб когато жена му влиза в къщи. Очаквам да се хванат за косите, да се питат взаимно ти коя си. Някоя се кикоти, някоя циври. Искам да изляза, тропам, но не ми отварят. Да не се наранят. Не, не го очаквам от никоя от двете. Тропам, искам да ми отворят. Нелепо е. Май са спокойни, май си говорят. Наострям слух, това е жена ми: -Аз не мога да остана, разбираш ли ме, с която се е забавлявал толкова весело, нека да живее. -Моля ви, успокойте се, съжалявам, ще изчезна от живота ви, не исках да разбивам семейството ви. -Не звучиш естествено. -Нищо не е естествено. В случая, нищо не е. -Доста естество виждам. Типично в стила му. -Аз не разрушавам семейства. -И сигурно не правиш секс, а любов? -Какво значение има в случая, аз ще заминавам. Няма да се видим никога, никога. -Хубава си. -И вие. -Ще ме целунеш ли? -Искате ли? -Не. Всъщност искам, но недей. Хареса ли ти с него? Не отговори веднага. -Кажи! – красива власт имаше в гласа й. Не можех да повярвам. Проявяваше по-силен характер от тази в която открих преди всичко характер. -Хареса ли ти с него?-потрети въпроса си. -Да.-плах отговор, виновен. -Хайде, сега пък сълзи. -Наистина ще изчезна от живота ви? -От колко време се срещате? -Три седмици. -Знаеш ли как се държа с мен през тях? -Съжалявам. -Не съжалявай. Държа се човешки. Разбрах през тях какво е да бъдеш щастлива с партньора си. Бил е влюбен и очарователен, нежен, галантен, бил е разбиращ и силния, опората ми и приятеля ми. Бил е и страстен, моят съпруг ми е бил любовника. Желаещ ме, омагьосващ ме понякога с ласки, понякога с думи. Гордост ми е бил, бил ми е и радост. Но все нещо му е липсвало и го разбирах когато го получавах. През тези три седмици, през тях, докато си го имала, аз имах този когото не съм съзнавала, че толкова искам да имам. Все е бил пренапрегнат, все като, че ли на границата на възможностите си и дори когато твърдеше, че е щастлив, а той си вярваше: не, не е бил. Спокоен, тих, уверен, той е бил истински с мен, когато ме е лъгал. През тези три седмици, през тези три седмици. -Аз…-млъкна. -Не ти, аз. По точно и двете сме се радвали на чужда играчка. Можем ли да живеем тримата? Като започнем от тази нощ. Сега да отключиш гардероба и да му врътнем една тройка… -Не мога. -Какво сходство. И аз. Всъщност защо, не? Не знам, както навярно и ти. И какво ще правим, ще се крием и ще се черпим с щастие взаимно. Би било добре, но имам чувството, че вече извора е отровен, че е било хубаво само когато не сме знаели на кого го дължим. -Ще си тръгна. Казах го, няма да ви съсипвам, не съм искала. -Виж, ти направи с него за три седмици това, което аз не успях за три по три години. Не го приемай като саможертва. Просто си искам и аз щастието. Щастието което няма да получа тук и с него. Което той през последните три седмици ми показа как изглежда. Не бях предполагала иначе. Аз съм била любовницата през тях. Взех си своето. Урока. -Не можеш да постъпиш така. -А как? Очите ти да издера, косите си да скубя, бракоразводни дела…Все си мислех, че така бих постъпила при такава ситуация, но допусках я само хипотетично, без сериозно да си помисля, че може да ми се случи. Сега от позицията на изживяваща я, възприемам нещата различно. Както навярно и ти. -Съжалявам. -Казах ти вече! – повиши тон – Няма защо. Сега изживяваме истината. И тримата! И смятам, че аз съм тази която трябва да си тръгна. -Харесваш ми…-мил прозвуча гласа на любовницата ми, импулсивно го каза. -И ти, но какво правиш…Да…Моля те, недей…Недей! Чух изстенване. -Недей! – отсече съпругата ми. -Но аз просто се обличам. Обличала се, аз пък си помислих, че е започнала да я целува. -Недей. Няма защо да се обличаш. Аз ще си тръгна, ти ще останеш. -Не мога. Не бива. Вие ще оправите отношенията си, а ние трябва да ги създаваме. Не е същото. -Да, второто е по-лесно. -Не съм съгласна. -Ще спорим до утре. Виж, ще ти предложа нещо друго. Избирай: ези – тура. Нека сляпата съдба реши коя да си тръгне. -Но това е лудост. -А вие на нормални ли приличахте докато ме е нямало? А аз на нормална ли ти приличам? Да се доверим на по-мъдрото от нас. Закрещях, забих с юмруци по вратата. Не знам останали ли са в стаята или са отишли в друга. Не знам хвърлили ли са монетата. Стори ми се безкрайно дълго очакването. Накрая бях отключен. Твърде много ми дойде. След всички емоции, когато бях вън от гардероба, дълго не можех да дойда на себе си. Взирах се в жената която е останала и не можех да разбера коя от двете е. Изобщо не си приличаха, но сега пред очите ми бяха само приликите им. И напуснах тази която остана, без да ида при другата. Потърсих различната. Ледена нощ, а дъжда сякаш с връх на стоманено длето разбиваше костите ми. Обгърна ме мрак, погълнах го. После, не помня.
2008-09-27

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)