БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

За секс ли й е? Или за повече...

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Гълтам си езика като я виждам. Забравям с кого говоря. Даже затварям телефона, плащам сметката на момчето и се местя на друга маса. Удобна да наблюдавам без да бъда наблюдавана. Не мога да повярвам на очите си. По руса изглежда, но не, не е пипала косата си. Цяла изглежда по-светла. Просто защото е щастлива. И усмихната, и палава усмивка виждам нарисувала. Невероятна е. Знаех си, че си има тайна. Ама много, много млада и атлетична тайна. Държи и пръстите в две ръце. Нещо й говори, тя се смее. По-висок е с близо глава от нея, а тя е около метър и осемдесет. Сега си е позволила да е и на високи токчета. Нещо смешно й казва, смее се, че чак се свива. Прегръщат се. В службата я наричаме Мис Северно Сияние. Не е лоша жена, чувствителна е. Виждали сме я да плаче. Разстройва се лесно от дреболии, но в много отношения не е човек. Каза, че ще спре цигарите. То й беше май единственото удоволствие. И дотук с цигарите. На банкетите ще изпие някой от нейните слаби коктейли, никакво уиски, никаква водка. За десет години веднъж е танцувала с колега, колкото да докаже, че може. И веднъж с колежка, с мен, колкото да докажа, че да я накарам мога. Предлагала съм й да я запозная с този или онзи. Черви се като момиче, но се досещах, че е маска. Има нещо мръсничко в чертите й. Знае, тя, какво иска. И в службата и в живота. Бронирала се е. Потайна е, за да буди още по-голям интерес, но рано или късно истината излиза наяве. Знаех си, че не е вярна на мъжа й, той и не заслужава, ако знаете само как се сваля, ама смешно го прави. Симпатяга е, ама няма жена на която да не й се отще. И на мен така, въпреки, че съм видял клоуни и смешници, душици Божи, свикнала съм им, повечето от мъжете са клоуни и смешници, човещинка, какво да ги правиш, но нейният е направо досаден. Как го търпи, не е ясно, а че си е намерила утеха е най-логичното. Щеше да бъде абсурдно да няма както до днес ми изглеждаше. За секс ли й е? Или за повече. Страхотен е. Като създаден да бъде на жена като нея или…като мен да речем. Дали да не й го взема. Глупости, аз си имам всички други. А как изглеждат, хубавица и жребец! Телефонът ми звъни. Някой досадник ще да е. Изключвам го. Какво се случва с колежката ми е по-важно. Много по-важно. Иска ми се да разбера и да запазя тайната й, но знам си се аз. Няма да стане това. Ще има да се червя, да мълча. Да предизвиквам интерес с дни, да се моля да не ме питат какво знам, докато накрая…То рак ще ме хване, ако не кажа или нещо по-лошо. Прегръщат се. Толкова е нежно. По бузките се целуват. Приличат на двойка ангели. И той и тя. Единият мощта и силата, другият красотата и наивността. Ама тя не била толкова наивна тази наивност. Потръпвам, чак започвам да ревнувам. И единият и другият. Така ми се иска да се притисна в плътната му коремна преса, сигурно е на плочки и ще подскачат, докато бурята повдига мощ. Иска ми се да почувствам твърдите и зърна, по гърба си, по устните. Не си падам по жени, не знам какво ми става. Винаги малко съм и завиждала, винаги малко съм я съжалявала. По-скоро ми се е струвала силен мъж в тяло на красива жена, отколкото истинска жена. По-скоро ми се иска да докосна тайната под тялото, а от тялото да съблека тайната. Винаги ми се е искало това. Толкова са красиви, че искам да се превърна в част от хармонията. Възбудена съм, разтрепервам се. Пак се кикотят и се държат за ръце. Таксито им идва. Втурвам се навън. Платих ли сметката? Да, да платих я. Махам на следващо такси. Крещя му да кара след „сестра ми”, похилва ми се бакшиша му. Симпатяга мустакат. Мисли ме за ревнива съпруга която следи похожденията на мъжа си. Обяснявам му без да му е работа, че жената ме интересува. Признава се, че и той се интересувал от жени. Сродни души сме били, даже ми чука и среща. Другият ми телефон позвънява. Този който обикновено не ползвам. Виждам номера. Спомням си. Аз изпуснах страхотна среща. Дълго си играх с него. От много време си го желая, но играех на недостъпна както рядко правя. Ей, така, заради спорта. Как пък е открил и този ми телефонен номер. Ама, че клюкарки са колежките ми. Може и да се е разсърдил, може и да съм го изпуснала след дългата игра, но заслужаваше си. Заслужава си. Все още има време. Но като се замисля, изпуснала съм. Посоката която следвам е летището. Там ще има мотаене. На всичкото отгоре отиде ми половината портмоне. Към летището тарифата е няколкократна. Публична тайна. Каквато ще стане и тайната на колежката ми, задето така ме нареди. Защо не ми сподели като приятелка на приятелка. Следя ги от далече. Мили са, сладки са, две влюбени врабчета. Боя се, че заедно ще отлетят. Тръгвам. Късно е вече, но още искам да съм част от двамата, от тайната им Нямам планове. Спирам. Чезнат към терминалите. После тя излиза сама. Камък ми пада от душата. Боях се да не излети. Та той си заслужава да зареже всичко. Тръгвам към нея. Ще й го кажа. Ще й кажа да зареже всичко и да отлети с младият си любовник. Почти се сблъскваме. -Я, какво правиш тук? – питам я. -Аз ли, мммм…-гледа ме учудено – Аз такова. Синът ми ни беше на гости за седмица, изпращах го. И разпознах майчините просълзени очи.
2008-09-26

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)