БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Туристка на еротична сесия

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Игра, само игра и нищо повече. Убивахме време със симпатягата. Природата вълшебство. Има пропаст и пътеки напомнящи ми на разголени бедра. Кални са: бедрата са на мулатка. Кокичетата са зъбите й, усмивката й подканя. Оскъдно е облечена и танцува с десетки стебла. Чурулика цяла. Знойна е утринта, коси лъчите заради надморската височина. Парят кожата и навътре. Повредата на автобуса е като по поръчка, много сериозна. Най-малко част за да дойде помощ. Тревата е настръхнала. Аз наричам телефона си с обидни имена. И той е повреден, точно сега, а толкова ми се искаше да снимам. Толкова много. Толкова плътни впечатления не съм имала. Толкова панорамни и настръхнали като тревата. Толкова освободени като обгръщащото ме и ширещото се. Искам да запечатам виденията си, но може ли да се снима сън. Май го казвам на глас и доста силно и той чува. Предлага ми апарата си. Гледам го, с такъв не съм снимала. Не е сложно, но боя се да не го повредя. Или да не изтрия други негови снимки. Имам си вроден страх от техниката. Правя отрицателен жест, опитвам се да му обясня, а неусетно съм го помолила да направим заедно снимките. Тръгваме по една от пътечките. Прегръщам стебла, дърпам ципа на якето си. Гледам фотографа си през рамо. Лягам на тревата с разкопчани джинси. Смъкнала съм ги на другите до коленете и съм завъртяла глава, не толкова да скрия лицето си, колкото да разголя шия. След това съм без джинси. Не е да го изкуся, не. Не флиртувам с него. Игра е, само игра и нищо повече. Всичко е заради снимките. Искам да запечатам мига. Искам да имам нимфата на гората. Нимфата на гората да бъда аз. Да снимам съновидение. Ето това искам. Галят ме игриви лъчи, гъделичкат ме. Гъделичкат ме игриви мисли. Друга съм, тази на снимката съм. Кратко бягство, нищо повече. Разголила съм гърди и надниквам от сянката в началото на следваща пътека. След това съм гола, облегнала съм се на един камък. Спуснала клепачи, разтворила усмивка, кръстосала бедра. На следващите снимки съм между кокичетата, любя се с него, по-скоро сме сплели тела заради снимките. На игра съм му се отдала. Между храстите сме като Адам и Ева. Поднасям към устата му някакви горски плодове. Не се виждат, толкова са дребни. Има ли изобщо нещо в ръцете ми или само целува пръстите ми. Има ли изобщо плодове в това време на годината или си ги измислихме, само заради играта, само заради снимките. Толкова е красиво, толкова е неистинско. Бързаме към автобуса. Бъркаме пътеки, разтревожени се смеем се. В автобусът вече се запознахме и пропътувахме остатъка от разстоянието един до друг. Говори ми, много неща говори за себе си. Интересен мъж е, но забравих всичко. Бях готова дори да се влюбя, но слезе на своята спирка. Четвърт час още до моята, а когато слязох, всичко което ми разказваше бях забравила. Помних само, че е интересно. Много интересно. И чертите му не помних, а само, че е симпатичен. Прибирам се у дома, още се разгръща гората пред очите ми. Гората и пропастите, изпълнили са ме. Влажната трева още ме хапе и целува. Част от мен не е напуснала гората и я съблича пред съпруга ми. Отдава му я, люби го, истински го люби, а не само заради снимките. Заспивам отново сънувам гората. По-реална и от реалния сън. Събуждам се и нимфата от снимките, играе пред очите ми. Утринта отминава, а по пладне осъзнавам какво съм правила предишния ден. Събличала съм се пред непознат, снимал ме е, после му съм се отдала. Снимал е и акта ни. Хладна вълна ме сграбчва. Чак сега съм се пробудила. Но гоня тревожните мисли. Мъча се да забравя гората и след две седмици наистина вече не помних за нея. Докато не ми я напомниха снимките. И то как! Казах ви, че имам страх от техниката. И има защо. Постоянно правя грешки. По принцип при работа с интернет използвам експлорер, но имам инсталирана и мозила. Неволно съм използвала мозила при отваряне на пощата си и неволно съм натиснала за автоматично отваряне. Съпругът ми не е искал да надниква. Мислил е, че влиза в своята поща. И е разгледал пратените същият ден снимки. Дни след това говорихме за тях. Чудил се е как да ми каже. Усещах, че има нещо в ред, аз го накарах да изплюе камъчето. Разгледах снимките. Дълго ги гледах. Те бяха причината и да се разделим. Не, не ме е напуснал. Преглътна случката, прие я. Аз не успях, защото видях. Отражението ми в огледалото никога не е имало този израз. На снимките лицето ми беше щастливо.
2008-09-23

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)