БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

На мори със съвестна служителка и любовни авантюри

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Със симпатягата ни тръгна още във влака, не е честно. Блестят зъбите му сладко, сладко. Всеки си е усмивка сам за себе си, част от огромната закачлива усмивка която не слиза от лицето ми. Самото слънце е, честно ви казвам. Играя на невинна, без да осъзная започвам да се чувствам такава. Струва ми се твърде фриволен. Ама, не искам да е такъв. Аз започвам да се държа фриволно, а съм по служба. Напълно ненормална работа, ако трябва да сме искрени. Няма лошо, поне половин ден ще си направя плаж, ще си попека дупето, ще го потопя в солена вода, иначе щеше да ми се размине тази година морето, но както и да погледнем тази командировка, напълно непрофесионална и измислена е. Не по моя вина. Изпълнителната шефка изключила телефони, никакво припарване до мейл. Тръгвам несигурна и че ще е намеря. Три нейни подписа липсват ли, пропада апетитна сделка. От скоро съм, имам я за отговорни жена. Как направи този номер, не мога да си обясня. Изглеждащи далеч по-несериозни от нея не постъпват така. Иска ми се тя да е моя подчинена, а не аз нейна, че да и потрия сол по главата. Не мога да си обясня даже как е стигнала до изпълнителен директор, като прави подобни неща, честно не мога. Но когато заставам срещу нея започвам да се досещам как. Абсолютен психопат е! Ето как! Не мога да повярвам на ушите си, на очите си. Вероятно съм възмутена, не по-скоро ужасена. Боя се да не съм пуснала боята си, пазя самообладание. Сигурно приличам на сополиво момиче от средните класове, а тя освободена, крайно освободена. Свила единият крак, тропнала дупе върху стъпало, другото босо на стола до мен, играят му пръстите. Гърдите й ще изхвръкнат от банския, кикоти се силно, радва ми се, като че ли сме стари приятелки, а главата й на рамото на хубавеца от влака. И той идвал при нея. И двамата вперили поглед в мен, като че ли съм захарно петле. Смига ми тя и, задава излишен въпрос: -Значи вече се познавате, а? Палецът на босият й крак се бодва леко в бедрото ми. Още малко ще подскоча. -Ще свършим всичко. Заради теб изключих телефона. Не персонално, поне не досега. Направих го за най-съвестната си служителка. За да се позабавляваме двете… Очите й стават сериозни, а едни котешки. Като хипнотизирана съм и имам чувството, че ще ме разкъса, а изпитвам сладост, че ме гледа така. Усмивката й и плаши и вещае нещо хубаво. -Харесваш ли я? – пита хубавеца. -Страхотна е. – отвръща той, а тогава тя: -Искаш ли да правиш секс с мъжа ми? Гълтам си езика, а устните й стават тънки, като че ли се видоизменя пред очите ми в друго същество, което само прилича на жена, но е от далечна планета. Плашеща и прекрасна. Има ирония, презрение и великодушие на личност с огромна власт. -Кажи? Просто искам да чуя желанието ти. Отдай му се, бъди истинска. Няма от какво да се криеш. Тук сме да се забавляваме. Защото имам доверие на най-съвестната си служителка, мога да бъда откровена, но откровена трябва да е и тя. Той ми смига. Свежо е изражението му, открито. Тя вече е седнала на стола до мен, прегърнала ме е през кръста: -Освободи се. Бъди което искаш. Пожелай и имай! Това е девиза ми. Сигурно и твоя. Защото двете си приличаме. Довери ми се! -Какво искаш от мен? -Да правиш секс с мъжа ми, ако искаш ти. -Не може така. -А защо не? -Не съм…свикнала. Засмя се: -Глупаво ти звучи и на самата теб. Или се боиш? Не от друго, а че няма да му харесаш. Защото си твърде, как да ти кажа, целеустремена, стегната, заложница на амбиции и морални предразсъдъци. Виж, няма да те уволня, ако не му харесаш! Последните й думи бяха изречени с такъв глас, че все едно ми каза: „Ще те уволня, ако не му харесаш!” И с тях ми даде да разбера, че сериозно ми го предлага, а ме и предизвика. И какво пък, пожелах го и без друго. -Искаш ли? – попита превзето лигаво, но отиваше й. Плъзна ръка по бедрото ми и не ми беше неприятно – Кажи, искаш ли? Сигурно искаш и службата ми и ще се стремиш да я имаш, но аз няма да ти я предложа така, както предлагам мъжа си. За нея ще трябва борба, но виж, сега всичко ти се дава. Кажи, искаш ли? -Да. -Добре, ще те заведа. Тръгваме тримата. Обещава, че няма да участва. Завежда ме до вратата на хотелската стая, отключва я и ми казва: -Той е вътре. Гледам симпатягата до нея и не разбирам. Досещам се точно в момента в който ми казва: -А, това ми е приятелче. Мъжа ми е вътре. Влизам с чувството, че село ме пренася в жертва на дракон, но това което ме очаква е много по-ужасяващо. По-похотлива усмивка не съм виждала. А той възрастен, възрастен, възрастен. Погледът му на пръч и на пръч мирише, останалото…Не, не искам да описвам, нито да си спомням.
2008-09-20

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)