БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Открадни най-еротичният ми спомен

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Откъде се появи! Апартаментът изглеждаше необитаем в последните дни! И когато проникнах в него, също. Даже затегнах кранчето в кухнята, че течеше и да не се наводнят, докато отсъстват. Огледах на тук – на там. Дръпнах чекмедже, второ. Една картина привлече вниманието ми. Не, че щях да я пробутам, за себе си я пожелах. Тръпки даже ме полазиха. Момиче в гората, слабичко. Много реалистично изображение, роклята му като разлистена, крие с длан дясната гърда, а лявата с набъбнала пъпка като на клонката пред лицето му, пред удивените му очи и разтворените му устни като да целуне клонката устни. Демонична красота, еротична. Цъкнах с език. Ще им си оставя картината, риск е. Седнах в креслото. Гледам ди-ви-ди апарата, става, мога и да взема нещо за него. После се отказвам, даже спирам да тършувам. Май съм влязла само заради приключението. Да си докажа, че го мога. Тъкмо тръгвам към чекмеджето в което видях, че има някакви стари монети, без да знам дали те имат стойност, а да ги взема колкото да не си тръгна без плячка, лампата светва и висок мъж на средна възраст се засмива възмутено. Да бягам? Той е на вратата, прозореца отворен, но етажа седми. Започва да ми чете морал, не бърза да се обажда на полицията. Потъвам в земя и спомени от срам. Гледам в картината за да избягам от себе си. Припомням си гората на безгрижните ми детски спомени. Толкова прилича на тази на картината, толкова съм приличала на момичето от картината. Вървяла съм, подобно нея съм целувала клонки, възбудена неистова, представяща си крадливи погледи на сатири, как ме докосват, отгризват, лигавят, събличат. Хвърляла съм дрехи пред вира. Чисто гола съм се събличала и съм плувала. „Никой няма да ме види!” – казвала съм си, а съм се надявала дълбоко в себе си да бъда наблюдавана. „Никой няма да ме хване!” – мислех си и сега, но неочаквано ми хрумва, че може да съм се надявала в обратното. Както тогава съм искала да бъда наблюдавана, сега да бъда заловена. Защото съм момичето с разголената гърда, което е разтворило устни да целуне пъпката на клонката, защото ми е страшно, защото ми е красиво, защото не знам какво правя и май съм възбудена или съм полудяла или съм искала да полудея за да бъда толкова възбудена. Защото съм сама, защото е скучно, лицемерно, напоследък съм отчаяна, без да знам защо е. Измислям си материални проблеми, като всички, за да оправдая емоционалното си обедняване. Защото пристъпям сега към него, без да разбирам защо го правя и пак и още по-силно се чувствам като момичето от клонката. Искала съм да бъда заловена, това съм искала. Да открадна повече отколкото може да открадне една крадла: спомен да открадна, който не се купува и не се продава. Пристъпям към него, а телефона е в ръката му. Шептя му нещо, май шептя което си мисля, не друго му шептя, кога съм се разкопчала, не помня. Кога съм се разголила до кръст и подобно момичето с длан крия дясна гърда, не съм усетила. Засмива се хладно и ми казва, че така няма да го подкупя, а аз искрено казвам: -Не желая да те подкупя, а любов! И ме опариха собствените ми думи. Толкова възбудена бях, че сигурно бих го изнасилила, ако той беше жената, а аз мъжа. -Загърни се! – гласът му се опитва да звучи волево, но не става. Би звучал, защото е силен и уверен мъж, но аз съм стихия. Поне в този миг съм стихия. Омагьосана, яростна, възбудена до небеса. -Люби ме! – колкото й архаично да беше така го изрекоха устните ми. Преди да се впият в неговите и ми се стори, че в този миг устните на момичето от картината се впиват в клонките. Това е искал. Разкри го в следващият момент. Скъсахме няколко от копчетата му, раздрах го без да искам в опит да разкъсам ризата му. Едва стигнахме до спалнята, а го направихме само защото искахме малко да овладеем себе си и да забавим мига. На няколко пъти ми повтори, че не е редно, но с ласките си доказваше обратното. Нарече ме „лошо момиче”, не знам шегуваше ли се или искаше да ми достави удоволствието което изпитвах. После в банята, поиска да облека и кухненската престилка на жена му на голо, че тя все отказвала. Късмет имаше с подобна крадла в дома си. Щях да му направя палачинките за които е мечтал, но продукти не бяха купили. Затова само симулирах, че ги правя, хвана ме през кръста и щяхме да излезем на терасата, но току що ни видели комшиите. И тогава щял да бъде принуден да ме предаде. Все още не беше сигурен, дали не трябва да го направи, а аз дали щях да съжалявам, след като съм изживяла подобна вечер. Накрая, след дълъг размисъл ми разреши да си тръгна. -Няма ли да ме предадеш на полицията? – попитах го. -Не. -А защо? – закачлив беше гласа ми. -Защото те…защото ми хареса. -И за това няма да ме предадеш? -Да. Целунах го. С весели подскоци тръгнах. Догони ме и ми подари картината. Каза ми да я крия и на никого да не я показвам, че да не стигне до знанието на жена му. -Кажи ми! - рекох му - Кажи ми, че съм ти толкова скъпа колкото картината. Не посмя да го каже. -Моля те! - настоявах. -Да. - изсумтя. -Кажи: "Толкова си ми скъпа колкото картината!" Замисли се за миг, а после набра кураж и го изрече: -Толкова си ми скъпа колкото картината. Щастлива бях. Целунах го. -Но не я показвай на никого. - напомни ми. След седмица разбрах защо е трябвало да я крия. Истинските собственици се върнали от почивка и намерили апартамента си доста обеднял. Най-голям удар за тях бил картината. Скъпа семейна реликва с доста голяма художествена стойност. Беше отпечатана снимката й във вестника. А мъжът който уж ме хвана....Проникнал с взлом престъпник, също като мен. Измами ме. В едно не излъга, в това което настоявах да чуя. Толкова скъпа му бях колкото картината. И двете бяхме откраднати.
2008-09-15

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)