БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Изневери ми с...мен

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Тази нощ не спах, лунна гръд бях, а подрастващо вълче ме хапеше, смучеше и ближеше, а вятъра с мазолести ръце, грубо вдигаше пердетата, като пола ги вдигаше и разголваше. Само унес, в който губех реалност и чувах, чувах вой, струваше ми се на цяла глутница, докато ме разсъни и разбрах, че съм виела аз. Потна, гола и не помня кога съм се съблякла. Ставам, не се обличам, пуша из стаята, въртя се. Разберете ме правилно, та аз съм на тридесет и три и всичко си имам, нормална съм, желаеща. Този мой хубостник, съвсем ме направи неспособна да владея сексуалността си. Див жребец, че и повече, че и с фантазия, че и умее да говори, даже стихове пописва от време навреме и се подмазва сладко, сладко като ми казва, че най-страстният си стих с език по кожата ми ще изпише. Восъчна кукла ме прави, запален фитил езика му. Разтапя ме, потичам цяла, влага съм и мъгла и съзнанието ми се плъзга по моите собствени вътрешности, полита в бездната и безпаметна му се отдавам ли, отдавам, а той неуморен, имам чувство, че е седмина. Идиотът обаче си остава идиот. Когато не правим секс стягам го и го строявам, защото първо: позволява ми, второ: за негово добро е, трето: хич да не се заблуждава, че като ме качва на седмото небе е Господ за мен и има пълна власт над волята ми. Сексът не е всичко. Аз съм жена с характер. И той го знае, но въпреки това трябва да го научава всеки ден, че ей го какво дете е. Заради глупостите му, оставам сама, когато най-голяма ми е нуждата от него. Но ще ми плати за тези нощи, с лихвите ще ми плати. Понякога се чудя как може да ги прави такива абсурдни. Последните няколко седмици се е хванал на работа в близка до вкъщи строителна фирма. Мие калъпите в които се отливат тротоарни плочки и бордюри от полепналия бетон. Няма как, прави се със солна киселина изсипана в един голям казан. Моят образ нещо бързал или гледал да си съкрати времето за бачкане, награбил едновременно тридесет и осем калъпа и тъкмо стига до казана с киселина, внимателно се готви да ги спусне, леко залитнал, опитал се да жонглира, за да не цопнат горните, но се блъска в ръчната количка, тя се преобръща, той се препъва в нея, всички калъпи от високо в киселината и един фонтан киселина в лицето му. Разбира се, както винаги безотговорен: никаква маска, никакви предпазни очила. Иначе реагирал е бързо. Веднага лицето под чешмата, добре, че разтвора вече е бил на седмица и нещо, на открито, а и доста разреден. Ще му спасят очите, а белези и да останат ще са твърде малки да го загрозят. Той не, че е и много хубав. Както и да е, от две седмици е в болницата, а откакто сме заедно: вече осма година, за толкова дълго не ме е оставял без себе си. И да ви кажа по-спокойна се почувствах, по-интересна и на себе си, а и усеща се как станах по-красива и в очите на мъжете, а моят глупчо си лежи с превързани очи в сумрачна стая и не може да види, не може да види, че не е всичко за мен, а като му го казвам, уж ми вярва, но пак ми се ще да го види. Спонтанно флиртувам, а и като го няма прави ми се секс, много ми се прави. Даже чукнах среща на един симпатяга, но после му позвъних и му казах, че пак ме стегнала ангината. Забравих да грача по телефона, но едва ли щеше да ми се върже и да бях преправяла глас. Не ми е сладко така. Аз съм жена с характер. Най-лесно ми е сега да кръшкам и той да не разбере, но ако кръшкам искам да е толкова лесно, „просто човещинка”, както е в случая. Тръгвам недоспала към болницата. Иска ми се да поговоря с него. Сериозно да поговоря. И аз не знам за какво. За много неща да поговоря. За сексът, за вселената, за глупостите му и характера ми, за това, че кафето в барчето на болницата има вкус на перилен препарат, а че сестрата с тази дълбока цепка…Стряскам се! Обръщам чашата! Това наистина е сестрата. Тази която се грижи за него. С червена вечерна рокля. Изглежда от купона директно на работа. Прилошава ми като я гледам. На нейно място бих убила шивачката си, защото роклята е въздълга и има опасност да я спъне, но пък цепката й над дясното бедро стига до обиците. Впита по дупето, рокля без гръб. Дълбоко отрязано деколте, циците й още малко ще хвръкнат като гълъбчета. Токчетата й разбира се, високи. Ама, че клише, тази да не е в порнофилм. Спира я колежка. Нещо си говорят весело и се кикотят като дърти курви. Прегръдка, целувка. Пак кикот. Шепне едната нещо на другата нещо на ушенце. После другата шепне на първата. От единият прозорец лекаря подава глава й и вика сърдито да побърза, а тя троп-троп с токчетата, но преди това вирна дупе, че колежката й да е плесне по него и пак да се изкикотят. Това е медицинско лице! Това е медицинската сестра която се грижи за моят съпруг! А, аз нощем съм безсънна луна, хапана от разгонени вълци, разкъсвана от кошмари, жената която отказва срещи. Знам го моят колко е сексуално невъздържан. Медицинска сестра с високи токчета, която се кикоти като мръсница и вирва дупе колежката й да я плесне по него, само това му липсва. И с превързани очи! Класика, класика в жанра на сладките фантазии. Толкова е разюздано, че чак мен възбужда. Но аз съм жена с характер. Тази с червената рокля и моят идиот нямат такъв. Добре, че ще се оправят очите му, че да види гнева ми. Дано да си е заслужавало, дано да му е било сладко, много, много сладко, защото цената ще бъде апокалиптична. Треперя, плаче ми се, топла вълна преминава през тялото ми, като си представям игрите им. Хем ми отвратително, хем ровя във въображението да си представя подробностите. Дали под мантата си носи нещо или като във филмчетата само мрежести високи чорапи. Взех един голям коняк и го изпих на екс. Набрах кураж, взимам по три и по четири стълби, стигам до коридора, заставам в стаичката с метлите на санитарките, чувам токчетата на мръсницата, носи таблата с хапчетата. Скачам изневиделица, хващам я за кръста и я притискам между метлите. От яд даже я целунах. Грабнах и таблата и с лигав глас, но сериозен израз и казах: -Сега, ще ме почакаш тук. Аз ще го обслужа тази сутрин. И няма да мръднеш, нали. Защото сме приятелки, а аз съм жена с характер. Послушничка си, нали? Очите й плахи са станали по-големи. Наистина е много симпатична. Плеснах я по дупето както и харесва и влизам в стаята на мъжа ми. Сега ще разбера имало ли е нещо или не. Отивам до леглото му. Поставям таблата. Смъквам долнището на пижамата му. Той е готов преди да започна да целувам. Иде ми да го отхапя, да го убия, но тази нощ бях луната хапана от вълчета. Толкова ми е липсвал, толкова. А той с превързаната си физиономия ме мисли за медицинската сестра. И колкото повече го мразя с по-голяма страст го целувам. И изведнъж започвам да се чувствам като онази за която ме мисли. Като разюздана кучка се държа, а толкова разпусната никога, никога не съм била защото съм жена с характер. Подскача цял. Не искам да гъкна. Ще дръпна след малко превръзките от лицето му, за да види най-страшният кошмар в живота си и ще се изплюя в очите които късмета му, пощади. После забравям, чувствам се тя. Излизам с омекнали колене, като кукла на конци съм и не знам каква сила ме движи. Подавам й таблата. Казвам й само да си трае. Толкова хубаво било, толкова сладко да се вселиш в мръсница. Развод. Това ще е. Той ми изневери. Сигурен съм, че са го правили. Тя ще го отрича, той също, но дори да не са го правили, все едно го направи, нищо, че беше с мен, той си мислеше, че е тя. Изневери ми с…мен. Идеята е важна. Не с коя. Много ще има да мисля. Но чувствам го, изневяра е. Никак иначе не може да се нарече. Излизам от болницата и го гледам облечен цивилно, без превръзки, пие кафе и сода и хвърля от закуската си трохи на птичките. Какво става?! Преди да осъзная, разбирам, че очите му наистина са добре. От далече ме е видял и ми маха щастлив. Сядам при него и го чувам как весело ми разказва, че още преди час е бил изписан. Снощи му свалили превръзките. А кой беше в леглото му?
2008-09-14

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)