БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Две страстни жени пред огледалото

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Тя ме реше, всъщност разплита, на нишки разплита. Като завързани на плитка коси, разпуща. Като заплетени на кичури, разресва. Гребенът й се спуща бавно, имам чувството, че зъбите му са между фибрите ми, проникнали дълбоко в мен, обладали ме в дълбини които не съм подозирала, че мога да разтворя. Отварям очи, гледам в огледалото. Толкова сме красиви и двете. Дяволита е муцунката й, моята някак плаха. Ръката й се плъзга от голото ми рамо към гърдата. Сковавам се. Какво си позволява! Нищо, гонила е муха. Просто не съм на себе си. Въобразявам си какво ли не. Повярвах й, че не е просто фризьорка. Не очаквах обаче да е вълшебница. Дланта е пред устните ми. Срещнахме се преди часове. Имах чувството, че хубавицата от отсрещната маса ще ме погълне с поглед. Припознава ли се? Това си помислих. Стана от мястото си, дойде. Може ли да седне, с удоволствие, скучно ми е, харесвам сините очи. -Косата ти не е мъртва. – казва ми. -Моля? – не вярвам на ушите си. Косата ми е хубава. Не я боядисвам изобщо, естествено руса е, естествено накъдрена, почти половината ми гръб крие, поддържам я, без да я уморявам с много процедури. -Синдромът на спящата красавица. – добавя, сигурно е луда. -Не те разбирам. -Спи. Дълбоко спи. Нещо като кома е, не е докосната, в същността. -Какво си? - питам -Не съм просто фризьорка. – отвръща. -В смисъл? -Мога да разреша дълбините ти. Емоционалният ти свят, който е сплетен като спящи коси, мога да разреша. Повярвай ми. Не искам да ми плащаш. Искам просто да видя тази коса жива. Няма да е режа, няма да я боядисвам. Само ще я реша. Дълго ще я реша, нежно ще я реша, удоволствието ще е и мое. Само ми дай разрешение да те разреша. Като, че ли и с глас, с играта на звучи вече ме решеше. Леко дразнеше, галеше. Какво пък, чувствам прилив на адреналин, какво предприемам и аз не знам, но като се отпуснах на стола пред огледалото и видях отраженията на двете, разбрах, че това съм желаела да видя. Аз руса, тя чернокоса. Аз висока и стройна, тя: ниска и пухкава, много пищна и атлетична:. Тя със сини очи, аз с тъмни. И двете с лунички. Искала съм да видя луничките по лицата ни отразени в огледалото. Лееха се като желания, сякаш от едното по другото лице. Като споделени мисли се лееха, като косите й допиращи връхчета до моите. После когато прокара гребена, разбрах, колко може повече да се изпита и с всяко следващо прокарване по-силно ставаше чувството, по-дълбоко, а дълги минути, приличащи на прекрасни часове ме решеше. Спокойна нежност каквато не съм изживявала. И се уверявах, че думите й са истински. Косата ми е страдала от синдрома на спящата красавица. Недокосната и омагьосана в дълбока летаргия, сега се събуждаше с буря от чувства които вече не можех да владея и изглежда овладяха и нея, трепти въздуха между нас. -Не мога да разбера…-изричам объркано. -Просто косата ти се пробуди, а тя е нимфа. Малко време ще трябва за да свикнеш с капризите и импулсите й. Не е лоша, но е много емоционална. -Ама ти буквално ли говориш? -Разбира се, че буквално. -Косата? -Да, косата. -Моята коса, която мога да отрежа. -Защо ще режеш? -Ти ми говориш за нея, като живо същество със своя собствена воля… -И част от твоята. Приеми я като антени на дълбоката природа в теб. Много дълбоката. Сладострастната. Нежната. Дивата… Шепти, премрежва ми очите този шепот. Усещам, че го улавя косата ми. -Разбирам те. – искам да прекъсна магията й, колкото и да ми харесва. -А сега искам да видя грешките ти.-казва ми. -В смисъл? -За да изпадне в това състояние косата ти, правиш някакви грешки при ресане. Покажи ми как се решеш. -Искаш да ме видиш как… -Точно така. Прокарвам гребен. Прави отрицателен жест с глава. -Не го правиш точно така. Изключи, че ме има, че те гледам. -Какво има? -Не видях грешка. Направи го точно така, както го правиш сутрин. -Точно по същият начин го правя. -Не го правиш така, иначе косата ти нямаше да заспи. Луда ли е. После се сещам. Сега съм облечена. Поглеждам я виновно. -Направи го, съблечи се. – казва ми като прочела мислите ми. Свалям роклята си. По черното бельо съм. То най-ми харесва. Прокарвам гребен, гледа ме, доближава се. Не знам, какво да сторя, треперя. Забравям да мисля, забравям какво искам, нямаме миг, искам гласа ми да е спокоен, но не, не е спокоен, треперещ изрича: -Недей! -Спокойно. Хваща ръката ми с гребена и я движи. -Отпусни я, ето така трябва. – тихо ми казва, отпущам ръка в нейната.-Така, ето това е движението. Сутиена започва да ме стяга. Питам я да го махна ли. -За предпочитане е. – отвръща ми. После махам и бикините. Не, че ме стягат, но тя ми казва, че е за предпочитане да се реша гола. -Ето това беше. – рече ми, накрая. Упражнявай го всеки ден. Напреднало времето, а след малко имам друг сеанс. Като, че ли с хладна вода ме заля, но като цяло бях доволна от изхода на ситуацията. Даде ми час за следващ сеанс. Повтори ми, че не иска да й плащам нищо. Не бях сигурна дали ще отида. Не бях. Нещо в цялата история не разбирах. Научих го след седмица. Скандалът беше доста шумен, макар и кратък. Един от мъжете попаднал на жена си и не издържал, ревнивеца без да осъзнава, че сам се разкрива. От какво печелила вълшебницата? От мъже следящи сеансите от другата страна на огледалото.
2008-09-13

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)