БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Сладка братовчедка, залив и табу

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Ден след ден се съблича. Съблича се пред очите ми. Първият ден си свали лятната рокля, остана по бански и плува. На вторият се огледа плахо и като не видя никой друг на плажа, посегна към горнището, но се спря. Впери очи в моите, смутиха се за миг нейните, а после се засмяха. Все пак братовчеди сме. Махна горнището и скочи във вълните. На третият ден смъкна и долнището, слънцето изглежда я прелъстяваше. Не можеше да устои на ласките му. На четвъртият започна да смъква от себе си, цивилизацията, отпечатъка на дрехите върху себе си. Не само отпечатъка по тялото, а и отпечатъка по нрава си. Шоколадова ставаше кожата й, шоколадов смеха й, усмивките й, погледите които ми хвърляше. Хвърляше се на дюните до мен и ми говореше забавни истории. Разказваше за момчетата в колежа, как с един излизала, друг как пускал ръце по бедрата й, а те тънки, тънки, стройни и дълги. Косата й като спираловидно къдрена, а естествена. Естествено и поведението й сега, в първите дни беше скована. Смущаваше се от мен. Сега се държи открито, даже по-открито отколкото ми се харесва. Не искам да разбира какво предизвиква у мен, когато импулсивно ме прегърне през шията и целуне съвсем роднински главата ми. Съблича се пред очите ми, по-гола е с всеки следващ ден, душа съблича с тялото, а кожата й все повече на нощ заприличва, на нощ в която искам да се изгубим двамата. Без памет, без табу и усещания за забрани. Като малко дете се отнася с мен, а съм по-зрял. И ролята донякъде ми харесва. Тя ми е братовчедка, повече от тази близост, между нас не може да има. Съблича се и когато облече късата розова рокля. На различната кожа, различно й стои. По-гола я прави да изглежда, в първите дни прикриваше голотата й. Мисли ме за глупавичък, а аз някак не искам да разбивам заблудата й. Не знам защо. Живея при дядо й, при нейният, не моят. При нейният, а не общият. За общият само знаем, но отдавна е освободил света от присъствие. Лягаме под палмите, много обичам да гледам как сенките като ръка пробягват от гърдите към венериния й хълм. Дядо й обича книгите, но повече обича да рецитира вечни поети. Стотици любовни стихове съм чувал, някои помня, фрази от други изплават от забравата, с красотата с която тя изплава от вълните. Изящно отърсват капки неточности и едва сега когато гледам формите й, разбирам красотата на техните и все пак не са достатъчни за да изразя това което чувствам към нея. Дали пък просто не е забранения плод? Табуто и нищо повече. Тя не е дивата хубост която винаги ме е привличала. По-крехка е от разбиранията ми за сексапил. Не само телом и емоционално. Цветенце в саксия. Твърде благовъзпитано, зависимо от цивилизацията. Даже ме пита не ми ли е писнала тази Африка, на нея й харесвало, понеже след месец самолета й щял да излети и пак в своята Европа. От това което хвали е избягал дядо й. Там е пълно с табута. Едно малко имам при себе си и вече ме влудява, а да се подложа на всички, не мога да понеса. Веднъж не издържах и я плеснах по дупето с плажната кърпа. Изписка, ама така сладко изписка, че мед потече във фибрите ми. Нарече ме: идиот, изчерви се и ме подгони със джапанка в ръка из плажната ивица. Изтърколих се, спъна се в мен, направихме кълбо и след миг и за миг върху нея. Веднага скочих и се отдалечих, но колко сладък беше този кратък отрязък време в което видях объркаността в очите й, а косата й разпиляна по пясъка. Мислих, че ще ми е сърдита, но прие пляскането на шега. „Хубаво дупе имам, наистина.”-вирна го повече, отколкото и без друго е вирнато. Прилича на антилопа. Сънувам я като антилопа, а аз гледам като гепард. Пробуждам се, объркано фрази от различни любовни стихове кънтят в главата ми, в някакъв словесен абсурд. Луната има нейният израз, а аз съм сантиментален, сантиментален и не приличам на същността си. Скоро ще отлети. За нея кратко лято, ще ме целуне за сбогом, разбира се. Старецът ме пита какво ми е. Отказах днес да отида с нея на плаж. Направих се на болен. Цяла сутрин играем сантасе с него. Табуто е. Това ми е. Табуто и толкова. Сладкото й дупе узряло като забранен плод. Не мога да го скъсам, без да изгубя рая. Нагарча ми този рай, киселее ми. Имам нужда от плода, имам нужда за да усладя вкуса в устата си. Имам нужда, а имам и воля. Все прозират дрехите й напоследък. Зърната й кафяви, издуват, очертават. Започнах да я възприемам само като красота, но ще си тръгва. Прощална нощ?! Минава ми през главата. Прозорецът й широко отворен нощем, като нощница навън играят пердетата, като нощница на самодива от сънищата й, която ме чака. Ще нахлуя и както спи, така ще я спася и от чувството й за вина, защото може да е будна, но да се направи на заспала, а на другия ден да си рече, че е сънувала. Само аз ще съм нарушил табуто, само аз ще си нося греха. Засмивам се, махам с ръка. Ама, че глупост. Отварям си кутийка бира, старият пак ще ми мърмори, но майната му. Пия си и си мисля за табуто. Нищо друго, нищо друго не е в състояние да ме доведе до това положение. Сладка е, не отричам, но какво пък толкова. Освен това не е мой тип. Както и да я погледна не е мой тип. Тръгна си вече, не е минал и преди обяд и започвам да я забравям. Наистина не е мой тип. И няма да тъгувам. Какво сме ние. Просто братовчеди. И с нищо тя самата не ме привлича. Само табуто. Само табуто. Че сме братовчеди. Далечни братовчеди. Много далечни братовчеди. Изключително далечни братовчеди. Тя е човек, а аз съм шимпанзе.
2008-09-12

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)