БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Изкусителка, възбуда и атлет

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Няма мъж който да устои на подобна магия. Поисках да сме сами на света, а света да е дива гора. И ми се стори, че е дива гора, в която няма други закони освен нашите желания. За миг се опомних, опитах се да анализирам ситуацията. Изненадата ми беше голяма. Възбуждаща, но не мога да реша още дали е толкова приятна. Нещо чух откъм спалнята, втурнах се и я намирам в най-неприличната поза. Спирам се на вратата, правя крачка заднешком. Боязън ме обхваща. Нередно ми се струва. Нередно е. Изкусителна да се, нарече не е достатъчно. Прилича на заспала, но не може да е. Мирише на кучка, а е тъй деликатна, тъй изтънчена, аристократична. Тръпки ме побиват. Някаква игра ли е. Аз се грижа за безопасността на семейството. Прилича на пияна мръсница, едва намерила пътя до леглото си, просната в най-непривичната поза, най-неприличната. Усети ли ме? Не, не може да ме е усетила? Побъркал съм се. Прилича на пияна мръсница. Пияна, но не чак толкова, че да не съзнава какво и се случва, но толкова, че да изглежда, че не съзнава какво и се случва. Малка игричка. За мен е нагласено. Дали не е някакво изпитание? Аз съм на служба тук. Стриктен съм, вярно: атлет. Хормонална стихия овладяна: реактор на сила. Атлет от висока класа. Скъпо платена природа и умения, а те могат да си ги позволят. Красив съм без съмнение. Отстъпвам назад. Ще се махна, ще се направя, че не съм чул, не съм видял. Ами, ако това пък е грешната реакция на теста? Все пак откъм стаята имаше шум. Най-вероятно се е блъснал леко прозореца от течението, но не е сигурно на сто процента. Проверяват ме. Сценарият е следният: нещо изшумолява в стаята, аз би трябвало да го чуя, ако не го чуя значи се справям зле. Идвам и я виждам. В най-разюзданата в най-сладостна поза, и изглежда абсолютно беззащитна, и сме сами. Аз и тя. Как ще постъпя? Тръгвам към нея. Така както се е свлякла леко от края на леглото ще падне. Трябва да я поставя в по-удобно положение. С всяка крачка обаянието и става по-силно, въздействието й замъгля разума ми. Не мога да владея дъха си. Ни мислите си. Толкова силно мирише на женственост, че не е истина. И някак божествено. Прилича на фантазия, непознато усещане и е забранен плод. Забранен плод който пробужда дивия звяр в мен. Не е постановка, не е. Толкова естествено не може да бъде нагласено изкушение. Отдала ми е възможност. Да задоволя страсти, може би ниски потребности, а може и съвсем да не са точно такива. Имам чувството, че потичам цял. Настръхнал съм. Подскачам в един миг. Струва ми се, че се изкикотва, но смеха идва от улицата. За кратко отново изпитвам желанието да се обърна и да напусна стаята, но съм като в плен на силово поле, гравитационно изкривяване което ме смучи към себе си. Толкова е секси, толкова е бясна и ме иска, това не може да се скрие. Пречупва се и последната ми вътрешна съпротива. Имам чувството, че устоите на света се разклащат, всичко ще рухне. Лудост съм. Каквото и да стане, каквото и да се случи, вече не мога да не го направя. Трябваше да я наглася в леглото, но още щом се доближих, започнах да я ближа. Цяла да я ближа. Тя гали къдриците ми. Ближа я. Съвсем ме замая уханието й, завъргаляхме се по пода. Притисна очите ми, разгонена, луда. Неин ли беше кикота или отново от улицата. Стори ми се, че шепти: „Искам да бъда, да бъда, да бъда…Разкъсана от възбуда ми се иска да бъда…” Търкаляме се като полудели, излизаме от спалнята в антрето, от антрето в кухнята, поставям я на печката, обръщаме чинии, тенджери. Счупено има ли или счупеното носи щастие. И го изживявам, не мисля за последствията. В мечтаните гори съм, в мечтаната свобода. Продължаваме мисля, че в хола, на креслото. Не мога да освободя очите си, пак ги е притиснала. И от този момент нататък, абсолютно помрачено ми е съзнанието. Лудуват страстите ми. Отдавам им се и късно, късно осъзнавам, че от страст съм я разкъсал. Буквално. Тя е разкъсана от страст. Нямам време дори да я скрия. Вратата се отключва и шефовете ме хващат на местопрестъплението. И шефката крещи! -Това е роклята ми! Любимата! Любимата ми рокля! Виж какво е направил с нея, проклетият ти кралски пудел. .
2008-09-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)