БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

На море със сестра ми и любовни авантюри

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Със сестра ми прекалихме. Трябва да сложим край на играта. Може и да ми се смее, но ще й го кажа. Докато играе моя съпруга я ревнувам. В началото беше забавно, а и тя е много хубава, явявам й се един вид защита срещу нежелани ухажори. Преди да тръгнем към морето дори ми даде да се разбера, че всеки ухажор за нея е нежелан. Имаше тежка любовна драма. Поопитваха се да я успокоят приятели, по-скоро да се възползват от положението. Намрази ги всички. Каза ми, че съм всичко за нея и бих бил самото съвършенство, ако не съм мъж. Кикотеше се, тя като е тъжна все се шегува и изглежда много радостна. Обича да разсмива хората, когато тъжи. На деветнадесет и половина е, казва, че се чувства на четиридесет. Аз съм две години по-голям, до нея се чувствам на шестнадесет. Нямал съм тежки любовни драми. Никакви любовни драми съм нямал. Връзки кратки, вдъхновяващи и гъделичкащи. Празнуващи тела, отдаващи се заради самия купон, да е весело, а после два-три дни махмурлук и до следващото гадже. По-дълбоки усещания само към жени до които не съм се доближил. Показвам й на картата маршрута, трите къмпинга които съм избрал, обяснявам за особеностите на местностите. Апатична е, пита ме, като не мога да споделя с любимо същество тези природни красоти, не са ли болезнени. Не я разбирам. Промърморва, че нищо не разбирам. Доколкото за споделянето, казвам й, че искам да ги споделя с нея. Недоумява защо го правя, мисли на глас, не е ли по-добре да поканя някое гадже. Не, че не си го мисля и аз, но намирам аргументи, вече забравих какви, срещу идеята да избера гадже вместо нея. На кого от двамата хрумна да се представяме за младо семейство, не помня. Убийте ме, ще ви излъжа, кажа ли ви. Страхотна двойка сме от страни. Изчислил съм, че да вляза във формата на тялото, което съм си избрал ми трябва поне шест месеца сериозна тренировка и специален режим. До нея обаче изглеждам съвършен в килограмите си. По-слаб съм: да. Значително по-слаб от това което ми се харесва обикновено, но като гледам разголените ни отражения в огледалцата из магазините за сувенири из плажа ми се струват съвършени и много секси. Да не ми беше сестра, това щеше да е жената за мен. Побъркваме с игрите си, закачаме се и с други двойки. Само първият ден носеше горнище, потопени в коняк едри стафиди приличат зърната й, а четири бенки над лявото са в такава конфигурация, че приличат на съзвездието Малка мечка, а самото зърно изпълнява ролята на полярната звезда. Тънък е кръста й, гъвкава снагата й, на горско същество прилича, получовек-полукошута. Вирната дупето й, престъпва като на пръсти, винаги. Пари я пясъка, изглежда. На горско същество приличам до нея и аз. Весела е вече истински, а не е онази веселост която показва защото е тъжна. Леко на сърцето ми става и на мен. Всичко е страхотно до момента в който се сближаваме с други братче и сестриче тръгнали заедно на почивка. Да, но те ни мислят за съпруг и съпруга. И въпреки това се сприятеляваме, и не само сприятеляваме, а нещата тръгват към твърде пикантна завръзка. Вече и пред очите ми го виждам, че е прегърнал „съпругата ми” тоест сестра ми, но той я мисли за моя съпруга. Ревнувам, честно да си кажа, а трябва да се радвам. И преди си мислех, но не можех да си го призная, че най-добрия лек за сестра ми е, да си намери ново гадже, вместо да страда за човек който не си заслужава. Трябва да се радвам, а ме изпълва ревност. Как може да си позволява да се държи така със съпругата ми. После си ставам смешен, много смешен, радостно ми става, почти пиян съм от радост, още повече когато започва сестричката му да флиртува с мен. И то флиртовете й започнаха, след като вече правихме секс. Не мислих, че е възможна подобна последователност, но онова в съблекалните стана толкова бързо, толкова импулсивно и диво беше, че не приличаше на истина. Навъртал се някакъв с лошо изражение, бояла се сама да си преобуе банския, пълна била с пясък. Застанах както трябваше с гръб към нея, а тя се бави. Залитна нещо, докосна ме, леко врътнах глава, а тя: „не се смущавай” и се смее, и толкова сладко се смее: „направи го пак, хубави очички имаш”. Вечерта пием бира заедно. Говори ми сериозно и виждам, че е искрена, най-малко си вярва: -Обикновено не се държа така. – хваща ръката ми – Винаги се забърквам с женени. Тъпо е. Поисках те и те получих. Няма повече. Освен, ако…Както и да е, глупаво е. -Какво искаше да ми кажеш. -Казах ти, че е глупаво. -Моля те. -Изпуснах се. Хайде, бъди мъж, женско любопитство проявяваш. Засмивам се, а тя цупи ли се, усмихва ли се, не мога да я разбера. Поръчваме си втора бира. -Виж, няма да стане, дори ако…-мъчи я, това което иска да каже, а аз не знам дали имам нещо против да го чуя. -Глупава беше цялата тази история. Харесваш ми, наистина ми харесваш. Не искам да й кажа, че е нямало никаква история. Не сме си казали мила дума, не сме се прегърнали, не сме срещали погледи изпълнени с крадливо желание, нито сме се въртели нощи мъчени от изкушението, не сме търсили начини как да се сближим, как да падне бариерата, как да не сгрешим, как да не изгубим това което е, а да получим повече, което ни изглежда нередно. Стана бързо като нещо съвсем естествено, без да покаже присъствието на някакви дълбоки чувства. Как да й го кажа, но докато търся думите, разбирам, че всичко това за нея се е случило, докато съм бил зает да следя сестра си, тя е била обсебена изцяло от мисълта за мен. Казва ми го, но не пряко, с много намеци, но се разбира. Смущава се, словореда и накъсан. Поръчваме си и следваща бира. -Толкова обичащ съпруг си. – изстрелва. Иде ми да умра от смях.- Но ми се струва… Пак спира. Много пъти се спря в опит да каже нещо което и искаше, и не искаше. -Май сте разкрепостени, а? -В смисъл? -Ти знаеш, че сега тя е с брат ми. Почти сигурен бях. -Винаги се забърквам с женени мъже. Поисках те и те получих. Няма повече. Освен, ако…всъщност дори ако сте разкрепостената двойка, няма да се получи между нас. Не става и не става. Хайде, с добро. Отивам да си лягам, пияна съм. В следващите дни вече срещаме погледи изпълнени с крадливо желание. Смущаваме се, крадем докосвания. Измисляме си невинна причина да се хванем за ръце, моли ме да й намажа гърба. -Няма да се получи. Все с женени мъже. Прекалихме със сестра ми, но май е за добро. Любимата ми, ще бъде приятно изненадана. Във вечерта която й признах, пихме само по един малък коняк. После правихме любов. Не като онази в съблекалнята, истинска. На плажа. После й казах, а тя изкикоти се. Зацелува ме. Не може да си вземе дъх от радост, но ми се стори, че не след дълго потъна в себе си. От другата сутрин нататък, още четири безкрайни дни и нощи, не ми позволи да я доближа. Преди да си тръгнат си ми каза: -Не го разбирам. Все се забърквам с женени мъже. Като разбрах за теб…Просто изведнъж престанах да те желая.
2008-09-10

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)