БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Със секси блондинка в асансьора

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

-Чакай! – вика ми. Вратата на асансьора се затваряше и я спираме. Тя влиза. Задъхана е, бързала е. Зачервена. Припознава ли се, в очите й чета някакъв упрек. Тук съм случайно. От друга черга съм. Не посмях да откажа, иначе предпочитах със свои приятели да прекарам празника. Почти не познавам никого. Изобщо дали познавам някого. Освен домакина, но малко. Подадох му своите пищови преди време. Каза, че няма да го забрави. Не го е, чудих се на паметта му. Вчера ми прави би-бип едно ферари. Стряска ме, мисля си, че някаква мутра. Гледам го зад волана, хили се, казва ми да скачам при него. Хубава разходка из околностите, даде ми и да карам. Пита ме имам ли идея за утре, тоест за днес. Чудя се какво да му отговоря, винаги импровизирам, на всички празници. И осми декември не прави изключение. Стори му се, че го лъжа, като му казах, че имам. Изглежда съм забавил отговора и зле е изтълкувал колебанието ми. Гледа ме почти със съжаление. Малко е и пийнал, а как шофираше само. Настоява да му гостувам. Приемам, въпреки, че знам, че ще се чувствам сковано. Опитвах се цял следобед да разкарам траурната физиономия от лицето си, но май започва добре. Много хубави колежки имам, но жената която ме догони е класи над тях. Просто от толкова близко подобна не съм виждал. Или пък съм влюбен от пръв поглед, знам ли. Замая ме парфюмът й или естественият й лъх. И се държи повече от агресивно. И седем диви звяра припознавам в нея. Очи на кошута, усмивка на кучка, грация на котка, невинно личице на зайче, природа на див кон, омагьосваща е като женски паяк който заплита в мрежите си мъжкарите, а гласът й е птици, много птици в чудата полифония. Всичко в идеално съчетание и е толкова руса, естествено руса, че прилича на недействителна. Излязла от дълбоките ми фантазии, за да ме настигне в асансьора. -Ти не чу ли като те виках, а? – пита, има упрек, но и закачка – Не е хубаво да правиш така, знаеш ли. Приближава се. Дали не е професионалистка, някаква елитна. Най-вероятно. С какво ще привлека иначе вниманието на подобна жена. Разочарование ме изпълва, кой знае защо, но отчаяно се придържам към мисълта: „Не, не е. Нито евтина, нито скъпа проститутка. Просто не прилича на такава.” А, на какво приличат, по дяволите! Вдига ръце, поставя ги на гърдите ми и ме блъска в ъгъла на асансьора. Опитвам се да я прегърна, но тя ми прошепва: „Недей! Аз!” Завърта се и натиска стопа. Не мърдам от ъгъла. Усмихва се леко, приближава лице до моето, разтваря устни. Не очаквам целувката и не я получавам. Мушват се ръцете и под мишниците ми, плъзгат се по гърдите ми. Премрежват ми се очите, падат клепачите ми, коленете ми са омекнали. Изпуснал съм юздите, но при опит да мръдна отново ме притиска към ъгъла. -Аз! – повтаря ми. Лъкатушат ръцете й надолу. Сякаш съм скулптура, а тя ме вае. Нежно с длани ми придава желаната форма. Омеквам и се втвърдявам в тях. Както пожелае, глина съм. Така пипа, както не съм бил любен. Когато дланите й са обхващат дупето ми се е притиснала в мен. Мисля си, че ще започваме, но преди да съм направил движение пак ме блъска в ъгъла. Спуща се надолу. Коленичила е пред мен, вече не съм на себе си. Подтискам импулса да изстена, само за да покажа, че се владея достатъчно добре. Милва бедрата ми от вътрешна страна, чатала ми. Галят ръцете й коленете и прасците ми, после пак нагоре. Изправя се и вече дъх не ми е останал. Тогава натиска бутона. Вратата се отваря. Едър гард със слушалка на ухото е застанал отвън, а тя му казва: -Проверих го, шефе. Няма микрофони.
2008-09-08

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)