БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Искам да прави секс с идеалната

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Не мога още да повярвам. Как малката ме обсеби дотолкова, а какво криеше под себе си не съм и можела да допусна когато постъпи на служба при мен. Различаваше се от другите. Тихичка, спретната, не подчертаваше сексуално излъчване. Вършеше си работата, почти като мушица тиха. Спечели ме, очите й тъжни едни, кафяви. Излизахме на кафе, учеше задочно второ висше. Не изглеждаше и на осемнадесет, а беше двадесет и четири. Самата невинност. А сега какво? Как може да ми предлага това. Аз и бях като, хайде да не е майка, но като по-голяма сестра. Не като шеф. И все пак съм и такъв. -Просто искам за него най-доброто. – очите й пламтят в сълзи. -Как така най-доброто? Ти си най-доброто. Виж, миличка, аз съм доста по-възрастна. И не мога да приема това да сводничиш на приятеля си. -Само така ще ме оцени. -Не разбирам. -Просто е. -Миличка, не мога да спя с всеки който ми предложат. Ще я напляскам, после ще я уволня. Да ме съди. -Не вървят нещата между нас. -Ще се оправят, а ако не се оправят, млади сте. Животът… -Стига клишета! Не съм я виждала такава. Представи документи като постъпваше. В нормално физическо и психическо здраве е. Дали и двете не сме полудели? Осъзнах се, че можех веднага да я отрежа, но аз искам изкушението да продължи. Все едно съм на нейните години. И се боя, и ми харесва, а тя е влязла в ролята на дявола изкусител. Сега разбирам, че е било от месеци. Веднъж се целунахме. Нищо особено, просто приятелски поздрав. Целувала съм се и с други приятелки. Целувам се с други приятелки. С нея повторно не посмях, а виждах кога се свиват устните й от желание и това желание ме полазва и точно заради него не смея. Приемах го за крайна привързаност. Има някъде родители по селата, но все едно, че няма. В друг свят си живее. Не обича да говори за тях, почти е избягала. Разтапя ме някои вечери. И стиховете й нежни. Много пъти ми се е искало да е момче. Бих експлоатирала сексуално подобен служител. Кикотя се на подобни мисли, но сега не ми е до смях. И ръката й се плъзга по бедрото ми. Не й е мястото там. Пак нищо особено. Пак жест на едната близост, но не го чувствам така. Не и не. Рискува работата си и го съзнава. Устните й сякаш са разцъфнали. Разтворили са се като кръвожаден ален цвят. Нещо като божур, нещо като роза, но смуче, смуче живот и го разгръща в неистова сексуална сила. -Ами, ако приятелят ти ме предпочете. – опитвам се и аз не знам какво. – Представи си го. Аз съм по-опитна и да си кажем честно, много по-женствена. -Точно заради този опит и тази женственост. Разбираш ли? Искам да има веднъж неговия блян. Идеалната според представите му жена в леглото, за да оцени тази която го обича. -Откъде знаеш, че пък аз съм идеалната. -Психолог съм. По-точно уча го. Изследвам него от месеци. Какво сънува, какви храни предпочита, на коя страна обича да заспива, в каква поза застава като гледа телевизия и как държи дистанционното. Бележките му от младежките години. Опитите за стихове, драсканиците му из блоговете на хората, заяжданията му, как държи цигарата между пръстите си и в какви кръчми обича да пие бирата. Всичко, всичко подсказва по малко. Той ми е и говорил за теб, всъщност не точно за теб, а за идеала си… -Аз не съм идеална. -За теб, за мен, дори и за неговите съзнателни представи. Но за желанията му. Ти си този тип жена който иска. -Наистина ли? -Не знам дали заради него, но и на мен започна да ми се струваш такава. -Ласкаеш ме. И той иска да прави секс с идеалната. -Не, той не иска. Аз ще го убедя. За да ме оцени просто да ме оцени. Зяпвам. -Виж, просто е. Той ще види от моя страна жеста, че съм готова да му отдам идеалната. Един вид аз съм му я открила. Мога да му я дам, но тя мен не може да му даде. -Трябва ли да се стига до там? С мълчание ми отговаря. После изрича: -Ще ми направиш голяма услуга. -Как изглежда? -Секси е. -Какво означава това? -Означава, че ще ти хареса. От месеци наблюдавам и теб, аз съм психолог, всъщност уча за такъв. Как държиш цигарата, как премяташ крак върху крак и ми диктуваш текстове… -Замълчи…-засмях се.-Нещо повече за него? -Повече…Ами, ако приемеш, ще разбереш. -А, ако все пак предпочете мен. Или толкова ми хареса, че реша да ти го отнема. Опасни са тези игри. Много опасни. -Рискувам. Отказах й, но все пак вечерта я потърсих. Даде ми ключ за квартирата. Стоя и го чакам. Чакам го час и половина. Значи идеалният за мен. Побърка любопитството ми. И идеалната за него. Като си го помисля, чувствам се божествена. Нежно ми става, истинска се чувствам. Не хубавицата, шефа и „русата кобра от конкуренцията”, а богинята. Млада като нея, всъщност вечна. Ама, че авантюра. Тръпки ме разтърсват като изплува в съзнанието ми образа за идеалният млад жребец. Не съм си позволявала подобни приключения. Не, просто не мога да повярвам. Не съм го очаквала от себе си. И от малката не го очаквах. Как успя така да влезе под кожата ми. Хрумва ми да го чакам гола. После по прозрачната нощница на малката. В леглото или да съм под душа и да го викна в банята. Хубаво, че не направих нищо от това. Затворих очи когато ключалката щракна. Стоях в креслото точно срещу вратата. Чувам как влиза, а после възклицание. Отварям очи. „Аз съм психолог и дълго съставях образа който може да има идеала му…Такава като теб е за него идеалната жена. ” На вратата срещу мен с уплашен поглед…сина ми. „И той е за теб идеалния мъж.” Изсъсках му като змия и той си плю на петите. А малката? Какво да я правя?
2008-09-03

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)