БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Ангелът на еротичното желание

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Още в училище, всъщност, по-рано, но не искам да се връщам толкова назад, а и има много, много тъжни неща в онова време, проявявала се е природната ми даденост, но се е развивала, не съм я владеела, не съм и съзнавала, че привличам, че увличам, а и треперя като си представя на какъв риск съм се излагала. А ти се овладей, моля те. Запознахте се с мъжа ми, нали? И двамата на водка, така ли? Аз какво? Добре, значи и тримата на водка. Отпусни се, искам да ти разкажа. Малко беше разочарован като ме видя, а после: не, нали. Не отговаряй, знам. Симпатичен си, много си симпатичен, харесваш ми. И усещам, че чуваш с цяло тяло, а аз мога да докосвам с глас, вече го знаеш. Мога да галя, да милвам, само с глас, като с устни да целувам. Някога много вървях в секс-телефоните, дълги години. Напечелиха се тарикати покрай гласа ми. И аз взех нещичко. То няма какво да съм недоволна, харесваше ми това което върших. Сега повече, сега съм медицинско лице. Помощник на частно практикуващи психолог и сексолози. Пред пациентите не се показвам, аз съм в друга стая, говоря по микрофон, гласа ми пречистен стига до там. Помагам в лечението на сексуални проблеми, на психически или семейно-битови на сексуална основа. Просто чета нещо или импровизирам друго, запомнено от старата ми професия…Пийни, пийни, салюте, знам, че съм сладка. Знам какво ти е като ме слушаш…Нали за това си и говорим, а ти се побърка по този скайп. Какво беше в началото? Докато си пишем: нищо. Когато започваме да си говорим, не можеш да се отлепиш. И какви ги правеше? Не, няма да те изтезавам, миличък, няма да те карам да си признаваш. Чувах как пресича дъха ти, учестеното дишане чувах. Знаеш ли, то ми действаше, както аз съм ти действала на теб. То ме вдъхновяваше. Дъхът ти проникваше в гласните ми струни, прегръщаше ги за да говоря по-красиво от всякога. И по-секси от всякога, но да продължа, искам да съм откровена и да знаеш какво точно те влече към мен. Събличам се, преди да си ми позволил. Откривам тайната на магията си, както много жени не правят и с най-близкият. Дори повечето не правят, а да не говорим, че сами не знаят какво е сексапила им. Аз със своят съм наясно. Известно време имах успех и в еротичната поезия. Мечта почти на всяко момиче. Повярвах си, увлякох се. Болезнено, но за кратко приех истината. Когато започна да пиша винаги се сковавам. Три думи да напиша, четвъртата забравям. За сметка на това си приказвам свободно. Записвах стиховете си, изричах ги. После на дискове. Фурор, казвам ти. Постлано с цветя беше пред дома ми. Не закъсняха очилатите обожатели, с хитрите лица, чевръстите думи, стари сатири, на езически божества в началото ми приличат, вярвам им, харесва ми да ги чувам, полудявам като ги чувам, както те полудяват като ме чуват. Но аз вярвам в думите им, а те в гласа ми. Искам да е истина това което казват за стиховете ми, а те да ме вкарат в леглото си. И някои от тях успяват, а тези които не успяват ме плюят, с кални думи замерят, уж просто само литературно критикуват, но какво чудовище създадоха от мен и толкова убедителни бяха, че още малко сама да повярвам, че съм най-неморалната, най-покварената долна жена, безчовечна и извършила безброй тежки престъпления. Седмици не излизах от вкъщи. Плакала съм, както като дете не съм плакала. Колкото диска бяха останали, хвърлих в камината. Не вдигах телефоните, не спираха да ми досаждат уж доброжелатели от тях. Не биваше изобщо да се хващам, достатъчно беше да прехвърля стих от моите на лист или в компютъра и да го прочета на ум, за да видя, че не е кой знае какво. Имаше и по-слаби и от моите, но това не е никаква утеха, нито оправдание. След месеци се възстанових достатъчно, а чак след години започнах да чета по промоции стихове на свои приятелки. Все още обичах поезията, а гласа ми я обличаше в онази бална одежда каквато заслужаваше. Но пак започнах да чувам старите думи, ту по свой адрес, ту по адрес на приятелките, чиито стихове чета и вече съм далеч, много далеч от увлечението си. Гласът си не загубих. Понякога цяла се разпадам във вибрациите му. Разтваря ме и докосвам се и галя се и чувствам допира с всеки и всяка по пренаселения площад. Пътувам с ехото във всичките посоки едновременно търся нещо, може би любов, а може би кратката забрава която откриваха в този глас, онези самотници които някога ми се обаждаха по телефоните. Някои вечери набирам случаен телефон. Говоря му сладости, не искам да зная кой е или коя е. Не искам нищо, това е желанието на подтиснатия ми глас. Да се отдаде на някого, да предизвика усещането, да възкреси беса на еротичното желание, първичното, сумрачното и забраненото. Порочното и сладкото, но и откровеното. Бесът на еротичното желание, който е ангел. Истински ангел в сравнение с онези други желания които го консумират. Разказах ти и за тях. Харесваш ми. Мога и котараците по улицата да разгоня, когато не им е сезон, пожелая ли. Наскоро получих и предложение за певица. Не, не мога да пея. Просто щях да говоря, както си говоря върху мелодия. Щеше да има успех, но понеже съм нямала чак толкова атрактивна външност, а и малко надскочила годините за дебют, някакво момиче щяло да бъде представено, че съм аз. Шоу – бизнес, сещаш се. Постъпих егоистично, отхвърлих и сега гласа ми се сърди. Наболява ме от вътре. Каква е тази суета? Мога да радвам хората, а да си живея скромно. Защо ми е да знаят коя се крие зад звездата! И защо ми е да съм звезда! Важното е, че гласа ми постига целта си и радва. И на всичкото отгоре печеля от това. Но, не, не се съгласих. От измамата ли се уплаших или наистина съм толкова суетна, не знам, но не се съгласих. Правя щастлив често някого. Ти щастлив ли си сега? Възкресих ли бесът на еротичното желание? Бесът който е ангел, истински ангел в сравнение с онези други желания които го консумират. Сумрачното и забраненото. Кажи ми! А? Не, не ми казвай. Знам. Не ми казвай, за предпочитане е устните ти много, много да не се движат. Гласът ми чувстваше как се плъзгаше по коремната ти преса. Като устни се плъзгаше надолу. Как се галеше като длани по гърдите ти. Притискаше се като моите гърди в гърба ти. Търкаше се като бузите ми по хълбока ти. Чувстваше. А, аз се разголвах, всичко ти разказах за себе си. Разпадам се в гласа си. Сама съм гласа си. И не бъди така скован, моля те. Не ме гледай като виновно дете и не се смущавай от съпруга ми. Обича ме. Обичам го, давам му онова което друг не може да получи. Май забравих да ти кажа. Глух е.
2008-08-28

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)