БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Църковно - невинни секси нощи

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Като го видях с кучката ми се отрови вечерта. Нит шампанско, нит уиски, нит флирт, нищо не върви. Искам да разкъсам балната си рокля. Тъмно ми, бучи ми в ушите, музиката ми бърка неприятно някъде, там където не искам никой да ми бръкне никога. И не става въпрос за джобовете, защото джобове това облекло няма. Като, че ли за рая подготвено. И всички май като за рая сме се готвили, то вълнение, то чудо, то очакване. Пуша само цигара след цигара. Гаджето ми пуска ръце, все ми е едно. Хич не ми е до него. След малко ще го накарам да ме заведе някъде и искам да ме чука до премала, като животно, ако не може толкова подкрепление да си търси. Изглежда е усетил нещо, ококорил се е уплашено. Пита ме защо плача. Ама, аз плача ли? Вярно било. Лъжа го, че е от вълнение. Защото ми щастливо и куп други глупости. Даже съм хванала ръката му и нокти леко съм забила в нея. Хич не ми е до него. Гледам в друг. Той е с кучката. И изглежда щастлив. Кофти постъпихме. Всички постъпихме много кофти. Страшно кофти. А аз, като че ли най-силно се кикотих. Много смешно, няма що. Ама защо толкова се е вързал? Не изглеждаше, че нежната страна на света толкова го вълнува. Толкова пъти съм се събличала пред него. Казвах му да не отваря очи. Послушно стоеше. Гледах го и се усмихвах. Исках да разбера колко ще издържи. Отдавна облечена гледах как клепачите му треперят, светлина играеше по лицето му. Сладък беше в тези моменти. Даже ми е идвало да го целуна, но как да си го призная, даже пред себе си. Той ми е като малко братче. Такова каквото не съм имала. Благодарение на мен не го пипаха и майтапиха много, а той си беше за майтап. Родена жертва във всяка общност. Мъничък и сив, свит, вперени очи някъде в неприсъственото. Пред теб е, а е някъде другаде. Рее се, подскача като му кажеш рязко нещо по-силно. Мълчи, мълчи, но никаква тежест с това мълчание, каквато имат някои мъже. Прилича на завеян учен, може би в главата му се ражда някаква нова теория. Знае ли го човек. Веднъж ми написа любовно писмо. Преди две години. Още го пазя. Идеше ми да се разсмея гръмогласно, да го направя на нищо със зъл хумор или да му се накарам като на хлапе. После ми стана жал. Дори ми хрумна да правя секс с него. Само от съжаление. Възбуждащо е изглежда да се чувстваш жертва в интимното, защото наистина ми стана изкусително. Пожелах го наистина, после ми нагорча. Може да ми прави удоволствие да се чувствам жертва, но с него от съжаление няма да легна. Няма да легна и толкова. Защото означава нещо за мен. Защото по своему си го обичам. Като по-близък човек от любима го обичам. Когато ме ревнува ме боли. Само аз го усещам. Напоследък се отучи. Примири се с истината, че трябва да търси любовта другаде. Но тя май много не го интересува. Онова писмо, че и ревността му бяха само за да се почувства поне малко като другите. Няма нищо общо с останалите. Е, не го отхвърляме както някои са отхвърляни. Аз съм му нещо като врата към онзи свят в който не биха го приели иначе. За разлика от него съм много контактна и общителна. И още продължавам с онази игра. С преобличането, а той със затворени очи, да чака ли, чака. Веднъж му нарисувах с очната линия мустаци. Както си бях гола. Гърдата ми се докосна до устните му. Без да искам го направих. Наистина беше без да искам. И веднага му креснах, ама като на звяр! Да не отваря очи и да не мърда. Тръпки, ама хладни до дъното ми ме прорязаха при допира. Стреснах се, като че ли се събудих. Стигнах май по-далеч отколкото съм искала. После му бях сърдита все едно той е виновен. Добре, че не отвори очи. Добре, че не посегна. Ама, то, такъв крясък му дадох, че никой не би посмял. Не само той. Яд ме е, че е мухльо. От друга страна свикнала съм му. Дали е точно мухльо или е просто добричък. Къде е разликата? Гледам и баща ми не я знае. Възползвали са се някога от наивността му, чувам го какви ги върши из службата. Струва ми се, че зъл е станал. Или така трябва? Поне за такива които иначе ще станат за подигравка, ако не бъдат малко поне зли. Тракат ми като камъни в главата подобни мисли, рано ми е за тях, но постъпихме гадно, гадно, гадно. Моето скъпо малко братче е ухилено като ряпа. Такива очи не съм видяла да има. Поглъща я, ще я изяде. Толкова ли е глупав, че не се сеща, че така срещи не стават, че не падат от небесата принцеси. Събрахме пари, цялата група. Кой колкото може да жертва, а напоследък бяхме развързали кесиите си. Нали сме пораснали, трябва да се покажем. Коментираме девствеността му. Чудим се има ли я в нелечима форма и колкото и невероятно да звучи ни се струва, че я виждаме всеки ден с очите си. Голям спор стана, заприлича на интернет форум с пияни модератори, само че на живо. Всеки свои хипотези за феномена в класа ни и девствените, задръстените, вселената, големия взрив и магнитните бури. Накрая двама едва не се сбиха, заради някакъв си централен нападател. Той пък какво общо имаше със спора не разбрах, но взехме решението. Ще съберем пари и ще му купим кучка. Един от тарикатите лично познавал мадам – сводница. Хвалеше се, че му давала някой друг кинт за да и прави компания. Някой като, че ли му вярваше, ако някой е давал на някого пари си е бил той. Но напълнихме две шапки. Услугата трябваше да бъде качествена. Нашият мухльо да не разбере, че е професионалистка, а тя да прилича на принцеса от звездите. Проститутка отказваше. Не веднъж и не един е пробвал, че даже и аз съм му намеквала. Сега е влюбен. Виждам го, ама тя наистина като от друг свят. Ще намразя за цял живот жени с наивни лица. И очите й едни…Зърнах ги за миг: невинни- църковно секси нощи. Сумрак и плът, премигващи свещи, като молитви за любов. Прилича на дете, тялото й женско, а израза й на първокласничка. Има си женско излъчване, но характера, онова което е изписала по лицето й. Ангел някакъв. А е проститутка. Ще й издера очите. Той й вярва. Гади ми се, отивам да повръщам. Ще си го хвана. За дето постъпихме така с него, ще го направя мой. Ако ме погледне изобщо. Не е от съжаление. Вече не е. Виждам ги да излизат. Тръгвам след тях, но така, че да не ме видят. После изчезнаха. От смяната на светлината не можах да видя много. Играеха кръгове пред очите ми от примигващите цветомузики и ми се стори, че нещо излетя от паркинга. Върнах се. С приятелят ми само се напихме тази нощ. Моят мухльо никой никога повече не видя. Загубихме му следите. Техните казваха, че е някъде, добре. Без да поясняват. Проститутката изобщо не се явила на срещата. Разбрахме го два дни по-късно. Видях ли излитаща светлина от паркинга? Ще ми се. Като разбрах, че не е проститутка да е поне извънземна. Ще ми се, но май, че просто само ми се ще.
2008-08-25

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)