БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Така ли, палавнико, мой

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Свари ме съвсем неподготвен. Шок е било за нея да го разбере. И аз бях шокиран. Блъснаха се очите ни. Разтвори устни изненадано, нещо поиска да ме попита, но не успя. Пръстите й завъртяха малкият театрален бинокъл. Вдигна го към очите си. Погледна през него. Дишаше дълбоко, дъха й пресекна. Алено стана лицето й, обида, гняв, някаква ирония, а после усмивка, надменна, сладостна. Заприлича и на кучка и на богиня. Пак се опита да ми каже нещо, но не успя. Накрая се усмихна шеговито, леко нагарчащо. Артистична беше. Някои нощи имах чувството, че се отдава на призраци. Танцува с невидими любовници, побъркана от ласките им, разтваря незнайни врати в тялото, съзнанието й го напуща, рее се в небесата, докато бясна плътта лудува. Дрехите й приличат на живи. Сякаш уморени от тежкият ден падат сами от раменете й. Есени листа напомнят. Напомня също пеперуда разкъсваща пашкул. Сякаш излиза от бита и заживява в приказка когато се съблича. А в приказката сме заедно. От години. И тя го разбра едва сега. Усмивката й е станала хладна. Плътни са устните й, но сега изглеждат тънки. Искат да ме разрежат, питат ме нещо очите й, имам усещането, че пита, много, много иронично: „Нима си готов да се разделиш с подобна гледка. Или такива има навсякъде, а? Така ли палавнико, мой!” -Ще се опитам да задържа цената. – гласа й е делови – но все пак подлежи на договаряне. -Нямах представа, че сте агент по недвижими имоти. Засмива се: -А аз, че днес имате рожден ден. – поглежда към документите – Четиридесет и две, все тук сте живял така ли? -От десетгодишен. -Може би наистина е добре, че сте решили да направите промяна. Сделката ще стане бързо. Видяхте, че на клиентите се хареса. Трябва да вървя. Ще се видим пак. Остави бинокъла. Смигна и под носа си по-скоро каза: „сбогом”. Как можах да забравя така бинокъла. Сигурен съм, че от нейният прозорец моя не се вижда, но от моя прекрасно се вижда нейният. Дървото което е пред дома ми. Прикрива ме, но позволява да гледам. Мислила е, че от никъде не може да бъде видяна. За това и така свободно се събличаше, разхождаше вечер из стаята. Изпълняваше нейните си магически ритуали. Имах си просто жива картина. Еротична, изпълнена със сладостта на естеството. Което си има своите роли в живота, но вечер открива истината само пред себе си. Не съм я видял с любовник или любовница, а е красавица висока класа. Прилича на късна есен. Косите й са цветовете й, а зърната и не само зърната набъбналите до пръсване от сладки сокове, плодове в този сезон. Висока е, стройна, много стройна. Прилича на момиче, а отдавна не е. Всичко е на мястото си. Дълго преценявана от скулптура. За някои твореца ни е перфектен. Тя е един от случаите. И чувствена, всичко в нея го издава. Разбира се, всяка нощ не приспиваше в дома си. Ясно беше, че е при някого. Тук беше крепостта й, интимния кът който не споделяше, в който надниквах само аз и никой друг. Тайната й. Нейният храм. Понякога отсъстваше и със седмици. Повече и от месец веднъж. Нещо я връща в самотната й стая. Към прозореца от който е крадена без да разбере. Добре, че си отивам. Но тя, не знам как ще го приеме. Загубила е заблудата си, че е била сама, че е имала тази тайна. Почти непознат съм. На здравей – здрасти като засечем на някоя от опашките. Преди четири години веднъж сме пили по бира. Бързаше, звънеше мобилния й. Пак сделки, не знаех какви. Сега разбрах. Водеше клиенти за оглед. Не знам защо реших да продавам апартамента. От месеци ми се въртеше идеята. Изненада ме. Много неловко ме накара да се почувствам, а тя…Просто не смея да си го помисля. Но не можах и да избия мислите си от главата. И в един миг не се овладях. Изпълни ме неистов гняв към себе си. Метнах бинокъла колкото се може по-далеч. Помня, че после тръгнах към шкафа. Имах малко уиски. Не стигнах. Върнах се към леглото и изведнъж сънят ме удари. Няколко часа минаха. Събуди ме звънене. Отворих. Някакво момче, подаде ми пакет с панделка. Имаше и картичка. С поздравления за рожденият ден. От нея беше. С треперещи ръце отворих кутийката. Бинокъл. Силен. Армейски. Сигурно струва много, ако изобщо може да се намери подобен. Държах го в ръцете си и не вярвах. Тя ми го подаряваше. Усмивка и възбуда. Лек светомаеж. Дали да не й позвъня? Може би ще го стори тя. Стори ми се обидена преди часове. Дълбоко засегната. Крайно разочарована и много объркана. И беше адекватно. На нейно място не знам каква щеше да ми е постъпката с подобен човек. Застанах на прозореца. Желаех я, по-силно от всякога я желаех. До моментът в който вдигнах бинокъла и я видях по-добре от всякога. Разиграваше същият ритуал както всяка вечер. Но аз се почувствах различен. Стана ми скучно.
2008-08-21

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)