БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Две Лолити

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Не се ли отвратих от себе си? Отвратих се и това повече ме възбуди. Дяволите ме обзеха, а те искаха. Не само нея искаха, искаха. Гледа ме, още малко ще заплаче. Очите й по-сини, съвсем заприлича на дете, но не е дете. И фактът, че е при мен сега го доказва. Ах, тези луничики и тези трапчинки. Не са изчезнали и младежките й пъпки. Смутена е, неловко се чувства. От самото начало се чувстваше така. Опитваше се да бъде предизвикателна, донякъде успяваше, но не по начина който си мислеше. В стремежът й да се държи като жена съзнаваща властта си, още по-наивна я разголваше, преди да се разголи и за процедурите. Натискът ми над нея е престъпление, но и без друго съм нарушил законите да й помогна. Имаше риск, твърде млада е, трябва да знаят и родителите какво рискува, но тя крие от цял свят. Няма и с какво да ми плати, дори всичко да е в границите на закона. Още учи. Не е мислила. Не се пазят тези девойки. Като правят секс, изглежда забравят, че от друго не се забременява. Искам да я попитам за другата сладурана. Всяка сутрин двете, гледам ги от прозореца. С карираните полички и белите ризки, русите коси на опашка, минават под прозореца, вървят в крак, изглежда и дишат в един ритъм. Две Лолити, заедно приличат на бюст на богиня. Те са жената като блян, преди да ми започне ежедневието в което жената за мен е просто диагноза. Дълбоко в себе си съм се надявал да дойдат някога за да потърсят услугите ми. Не съм смятал, че ще се възползвам. Не е професионално, отвратително е. Съзнавам го и съвсем като сатир, пред нимфа се чувствам. Тресе се, повдига й се, от предложението ми. Мислеше, че се шегувам. Засмях се, за да й покажа, че не се шегувам. После й казвам, че избора си е неин и ми е все едно. Не, не ми е все едно. Отчаяна е, може да легне на операционната маса на някой касапин, дори не дипломиран или с отнети права. Или някоя знахарка. И за такива съм чувал. Не бива да го допусна, но рискувам защото я искам. Кима. Спокойствие ме изпълва. Май това желаех. Няма да се възползвам повече от детето. И без друго е сбъркала. Дадох й и урок. Искал съм само да си докажа, че мога, а по-нататък. Прекалих и дотук, но спирам. Засмивам се, обяснявам й, че не съм изверг и завършвам сериозен: -Но можеше, можеше да попаднеш на такъв. И видя как изглежда. Гледа ме като змия. Изведнъж се е променила. Какво й става? Да не би…Не мога да повярвам, тя го е искала… -Майтапил си се, така ли?-хладно прозвучава гласа й, изобщо не прилича на ангелчето от преди малко. Не съм психолог, гинеколог съм. Познавам организма на жената, но явно нея познавам много зле. -Виж, не беше точно майтап. -И аз не съм точно бременна и ти няма да ми направиш точно аборт? -Как да ти обясня…-прекъснах, щях да й кажа „млада си”, но внезапно избухнах и й казах: - Кучка си! -Говори ми! – усмихна се и затвори очи. Сви единият крак. – Не те ли привличам, наистина? Да й зашлевя два плесника, да я хвана за яката и изхвърля от кабинета е много правилна, макар и неразумна мярка. Не се знае какво ще й хрумне. Може не само да разкаже, а доста да разкраси историята и да се окаже, че съм я изхвърлил защото не иска да ми дава. Не действах професионално, изкусих се, сега ще си патя. -Не те ли привличам?-пита повторно, но вече в очите й тъга. -Привличаш цял свят. Слънце в сексапилни форми си. -Добре. – усмихва се. – Но малко беше жестоко от твоя страна. -Ще ти достави ли удоволствие, ако ти кажа, че наистина го исках. -Наистина ли? -Допусни. -Искам да знам. -Нахална си. -И ти си секси. Знаеш ли, щях да те прекарам, даже нямаше да разбереш. Хич не се досещаш, аз не те искам, но сестра ми е луда по теб. -Смаян съм. -Луда е, разбираш ли? -Как така не сте заедно, днес? -Тя винаги е в сърцето ми, а ти си в нейното. – изкисква се- Макар, ако си говорим реално тя няма сърце. Тя има страст. Иска да консумира мъжете, ей това иска. Ненаситна е. И щом си падаш по мен…Виж, това няма да е гадната история с изнудването. Тя те иска. И няма да й минеш докато не те има. След седмица ще поиска друг. Имаме си едно гнезденце. Където водим приятелите си. Искаш ли да разбереш как ухае? И виното е вълшебно. Дядо ми го прави на село, но подобно из света няма. Имам усет за вина. Искаш ли да го опиташ. Само тази нощ ще е? Петък вечер да речем? Става ли? Ето телефона ми, обади ми се…И както каза на мен, време е аз да ти река: избора е твой. Гласът й е станал по плътен. От шестнадесет на тридесетгодишна е заприличала. По-възрастна я чувствам от себе си. Аз съм малолетния. Опитвам си да ги избия от ума си, но всяка сутрин ги гледам. Двете заедно приличат на бюст на богиня. Улицата по-светла става от косите им, крехък сексапил е характера на деня след преминаването им. Дупетата им вирнати като на сърнета, смеха им е пръскащо се ято и всяка птица до вечерта е като ехо от смеха който съм чул в ранната сутрин. Набирам телефона. Ръцете ми треперят. Моята познайница ме чака във вилата. Ще ми прави компания, подчертава само компания, докато сестра й дойде. Сипва ми от виното. Не излъга, вълшебно е. Казвам го, а тя: -Вълшебството ти предстои. -Наистина ли го иска? Не закъснява ли? -Иска го и затова малко закъснява. Не знаеш колко го иска. Струва ми се, че минават часове. Толкова нетърпелив не съм бил, а малката ми чурулика сладко и унася ме. Клепачите ми тежат. Има нещо нередно. Твърде късно осъзнавам. -Какво има във виното? -Просто сестра ми вече идва при теб. „Какво!”-това исках да го изкрещя, но отворих ли изобщо устни. -Казах ти, че имам сестра, но не бях подробна. Мъртва е от осем години. Но е в сърцето ми. И си пада по мъже като теб. -Но аз ви виждам всяка сутрин. – успявам да кажа. -А, онова момиче ми е приятелка. Малко прилича на мен. Устните й се впиват в моите, преди в моите да впие устни сестра й.
2008-08-14

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)