БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Престъпление, секс и Божа целувка

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Застава срещу мен. Виждам я през процепа. Сърцето ми подскача, толкова е близко, че дъха й ме бие, боя се, че ще изпусна шумно своя. Гола е и толкова е хубава. Толкова е хубава, че прилича на неистинска. Чувствам се сополанко на дванадесет, а тя каката от гимназията. И като се замисля, тя е практически беззащитна, а ме кара така да се чувствам. Нещо Божествено я обвива. Нещо има в стаята по-силно и от мен. Добре се насадих, изненадата е тотална. Защо се е върнала? Много лош шанс. Много лош. Предпазлив съм, изчислил съм риска да е сведен до минимум. Господ ли ме награди с тази статуя. Жива статуя. Аз жена не съм доближавал от месеци, а подобна не съм и сънувал. Дори да си остана само с тази картина, плячката ми е по-голяма за тази вечер, отколкото щеше да бъде, ако всичко беше минало успешно. Забелязах, че пощата им е пълна с хартиен спам. Рекламните материали са ми като един вид ловни кученца, те се събират там където да открия жертвата. Юли е и по-богатите разбира се летуват. Сложих за всеки случай бисквитки под прага, три денонощия дебнах апартамента. Никакъв признак за живот. Ключалката лесно щеше да подаде. Минута и половина, в най-лошия случай за нея. Вътре ще импровизирам, но съм развил интуиция. Тези са парвенюта, личи си и богати. Всевъзможен оценен като изкуство кич ще има в дома им. Ще наостря нос и ще направя опит да открия къде са бижутата, сигурно имат и изтеглени пари, сто процента. Забравени на някой рафт, пари които за тях минават за джобни. Няма да загубя повече от половин час, в това съм сигурен. При това, слагам най-лошия вариант. Няма и минута й влиза. Пила е нещо, толкова е весела, че въздуха е настръхнал. Завърта се, разперила ръце. Кикоти се нещо, пада на спалнята. Бедрата й са разтворени точно срещу процепа на гардероба. Става и тръгва към него. Очаквам да го отвори и вече не знам как ще действам. Отказва се от намерението и започва да се съблича. Първо съблича, как да ви опиша…Въздуха около себе си. Сваля веселото настроение. Изведнъж става тъжна и замислена, няма го закачливото буйно трепкане. Когато разпуска косата си и отмята глава ми идва да блъсна вратите, да я хвана през кръста, да я дръпна, ако пищи да я зашлевя. Не мога. По принцип не мога, не постъпвам така, а при тази жена имам още по-малко шансове. Минава ми като фантазия, която тя предизвиква. Не танцува, поне не и познат танц, но когато падат дрехите й, прилича на танц. Всяка форма е съвършена, във всички заедно вече е обобщена красотата на вселената. Самата възбуда, нежност, порок, но и чистота. Чакам я да заспи. Тогава ще се изнижа. Неуспешен удар, но пак си имам утешителна награда. Омалявам. Мечтая я. Минава около час и половина. Вратата на апартамента отново се отваря, а тя учудено: -Ти? -Ами ти? -Не трябваше ли да се върнеш утре? -А ти в края на седмицата? -Аз такова, исках да те изненадам. -А защо си гола след като си ме очаквала утре? -Аз…О, я стига. Не ти отива тази ревност. Е, прилича на виц. Право към гардероба. Отваря и ме вижда. -Много тъпо. – възмутено отбелязва. Тя се кикоти истерично, нищо не разбира. Лесно й е на нея. Аз не мога да се разсмея така и да ми мине, само мигам и се чудя, а той и миг гневен, после сломен, после изпълнен със сарказъм, чувство за власт и все такива неща каквито не ми харесват. -Ама, че хубавец. – усмихва се с благодушно презрение – Заради белега ли е? Това трябва да е Фантома на операта без маска. Тя ме гледа вече с любопитство. Аз…Аз ги мразя. Да се обаждат на полицията. За това ще ми лепнат три години. Рецидивист съм. Няма да ме измъкнат адвокатите. Само да не закачат белега ми. -Виж, секси си с това лице, тя има малко шантав вкус, възбуждат я подобни неща, но да знаеш и теб ще метне. Сега ще свидетелстваш, не искам да ме одере жив, а не искам повече да живея с нея. -Притрябвал си ми.-троснато му изрича. Става ми нещо. Казвам си истината. Защо го правя и аз не знам. В затвора не е приятно. После се сещам. Много пъти съм влизал в съда, но веднъж за бракоразводно. Нашите. Неща да го изживея повторно. Предпочитам си другите дела. Той се смее, а на нея й интересно, блестят и очите в симпатия към мен: -Ама ти наистина ли? Иде ми да й кажа, че съм марсианец. Поне тя не бива да се съмнява. Той се смее гръмогласно. Не вярва. То и аз да бях на негово място нямаше да повярвам. Разбира се, ако мъжа в гардероба не беше с моя родител белег. На него му се струва секси, но търси обяснение, защо хубавицата му кръшка. Този белег си е проклятие. Много, много рядко доближавам жена. Винаги е пияна, аз винаги съм пиян. Проститутки си купувам, но не е същото. Не търся сношение. По-дълбока възбуда ми липсва, знам, че е възможна. Но този белег. Рядко, рядко ми се случва, а с подобна жена, само си фантазирам. Следва хаос. Той говори с адвокатите си по телефона. Тя говори с адвокатите си по телефона. Той говори с някакъв партньор по телефона. Тя с продуцентите си по телефона. Тръгвам към вратата, а той тихичко и властно ми казва: -Спри. Научил се е да командва. Има власт, изпълнявам я. Иска адрес, нямам да му дам. Не ме пуска да си тръгна, но добре, че апартамента е достатъчно голям за да има за всеки от тримата стая. Следват дела. Наистина здраво се насадих. Откъде да знам, че тя е нова тиви звезда. Водила някакво нощно предаване. Голям шум, голямо чудо около мен, около изневярата й, развода й, най-вече моят белег. Наричаха го в жълтата преса: „Божата целувка”, „Знакът на изкушението”, „Това което успя да прелъсти дори ледената хубавица”.Пуснаха ме даже и в интернет, а после телевизионна топ-класация за 10 – те най-чаровни любовника. Купища жени ме преследват. Няма отърваване. Няма.
2008-08-13

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)