БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Един поет, една курва, една камера

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Канапето бледа имитация на бароково. Тя е съвършените форми в прилепнала червена рокля, с разголени бедра, дълбоко деколте, свила кръст, гърдите й почти навън и преди да се разкопчае. Нещо му говори, пръстите й на рамото му. Той е замислен, косата му е оредяла, едър мъж, приведен е напред към масичката. Една цигара дими в пепелника: неговата. Тя артистично посяга към деколтето си, не се забелязва дори да го докосне, а щедрата й природа се разголва, гърдите й са навън. Вижда се как дъха му възпира, преди да изрече: -Това определено не е бяло вино! Ама, че поет. Впива устни в тях. Аз натискам спусъка, няколко пъти. Падат до канапето, гърчат се, разкъса роклята й. Чакай, приятел, това струва пари. Плъзга устни по нея, тя стене. Продължавам да натискам спусъка на фотоапарата. Страхотна сцена. Въздъхвам. Достатъчно. Бива си ги. Мен също. Как да поднеса информацията на жена му? Плаща ми да я набавя, обещала ми е повече, ако успея. Иска да знае истината, но дали иска толкова силно, че да я понесе. Дали да не я утеша? Сладка е, една като светулка, малка светлокоса. Лицето й ангелско, но усмивката от дявола. Има жени които цял живот ще си останат момичета. Колкото и храна да поема фигурата й на момиче ще остане. И емоцията й на момиче, с колкото и помия да я натъпка живота. Случила е обаче на съпруг. Аз пък имам нужда да му пийна едно. На крак, може би бяло вино. Мерси, не. По-добре нещо по-твърдо. Пия на крак, в първото бистро, до бара, за секунда. Гледам в гърдите на барманката, засмивам се: -Това определено не е бяло вино! Тя ме поглежда учудено. -Моля! Оставям малко повече и излизам. Близко е дома на клиентката ми. Бледа е, трепери, усеща какво ще й кажа, а аз разбирам защо ми е трябвало да обърна чаша. За кураж, нищо, че е в работно време. Рядко ми се случва да губя присъствие, този път изгубих. Трудно ми е, наистина ми е трудно въпреки стоте грама на екс да започна. Дали да не я утеша? Лоша идея. Не знам защо, но такава ми се струва. -Това определено не е бяло вино. -Кое? -Което ти нося, а и ти не си запалила свещите. Навежда глава, наясно е. Потичат й сълзите. Прегръщам я. За утеха. Показвам снимките. -Знаех си. – мрачно изрича. Напомням й колко ми дължи. „Колко съм глупава.”-изрича, тича като дете, бърка в чекмеджето като в касичка, отброява парите. След миг, въпреки състоянието си забелязва: -Мрачен сте, защо? Аз знаех. Трябваше ми потвърждение и вие добре си свършихте работата. -Ама, че поет. – промърморих – Ама, че курва. -Винаги ли приемате така лично работата си, не бива. Не й отговорих. Не, не приемам винаги така лично работата си. Нямаше да я приема и сега, ако онази не беше жената ми. Прибирам парите. Сещам се как й разкъса роклята и ми е ясно за какво ще отидат.
2008-08-12

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)