БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Миличка, спи със съпруга ми

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Моли ме и чудя се коя от двете ни не е в ред. И най-ужасното е, че се боя, че ще й откажа, което ми се струва много правилно. Доколкото я разбирам иска да я заменя за нощ в съпружеското й легло. -Виж, не мога! – отсичам. -Добре, де, забрави. -Шантаво е. -Да, знам! -Не ми се сърди. -Не ти се сърдя. -Мъжът ти, знаеш, че ми беше първи приятел. -Да, знам, ти ни запозна. -Аз ли бях? -Забравила ли си? Не бях аз. Тя се натресе. С нея почти не се познавахме. Използва ме като повод за да се запознае сама с него. Малко ревнувах, но с него гаджета никога не сме били, нито съм изпитвала сексуално желание към него до момента в който за секунда ме изпълни, чак свят ми се замая, на шията му щях да се метна, роклята си да разкъсам, цяла пламнах, коленете ми отмаляха, маслена бучка зацвърча под лъжичката ми и текнаха нажежени струйки надолу, преди да докосна водката все едно бях обърнала чашката на екс. Като забелязах как го заплита в паяжината си, това и много повече изпитах, но бързо ми мина. Той беше само приятел, добър приятел от компанията. Егоистично от моя страна. Гадже си нямаше. Хубава и стабилна двойка се оказаха. Месец и нещо по-късно ожениха. Вече пет години. Тя зае неговото място в моя живот. С нея се сближихме, много добре се разбирахме. Даже сме и колежки сега и истинско щастие е. Имам си сродна душа. С него от време на време се чувам по телефона. Бърборим си за туй онуй. Знам, че му изневерява. Почти всичко двете си споделяме. Чудно ми е, но не се чувствам гузна като го чуя и като се заговорим като стари приятели. Изглежда доволен от живота, звучи като онзи някога, но е по-различен. Повече си ми харесва такъв, по-уравновесен е, по-стабилен и зрял, а че жена му, която вече чувствам по-близка от сестра си има други, няма да го убие. Замислям се, май чужди сме си станали. Би ме заболяло за приятел. За нея например, ако той я мамеше. Или женска солидарност? Ама, че виц. -Къде се отнесе? – пита ме и ме щипва по бузката. -Луда си. -Съгласих се. -Няма как да не се досети. -Добре. Съгласих се. -Ами, ако те пожелае и открие, че съм аз. -Може и да изпълните някоя неосъществена фантазия от младините. Стига, шегувам се, разбира се. Няма да ме пожелае. Връща се от скапан, по-скапан от работа, ще помирише възглавницата и ще заспи. Ще се гушне в теб и толкова, а ти вече ще си „заспала”, може и наистина да си заспала. Дори няма да е проблем, ако отвиеш главата си. Не светва лампата, въпреки, че спя завита през глава. -Аз също. -Това ми е думата. Имаме еднакви фигури. -Почти. -Е, твоето дупе е по-хубаво, ама на мен пък циците. -И дупето ти е по-хубаво. И кръста, и раменете, и шията, и устните… -Ти сваляш ли ме? Спокойно, почти същите сме. Няма да открие разлика, ще те прегърне през кръста и ще заспи. Сигурна съм, че така сте спали. -Да. Неведнъж. Но да бъда теб? -Няма друга на която да се доверя. Виж, тази нощ, искам я. Няма какво да го излъжа. Не искам да разбивам живота му. Той е добър човек, но понякога си го мразя. Виновна съм, демонична съм, но той го отнася. Не искам. -А, ако усети? -Няма да усети. -Ухание? -Ще сложиш моя парфюм, но и това е прекалена мярка. Прибира се убит, заспива. Постави се на мое място. Сутринта ставам преди него, аз пък бързам тогава. Само уикендите, но и те не са сигурни. От месеци всъщност не сме правили секс, а любов вече от години. -Луда си. -Обезкуражаваш ме. -И двете сме луди. Свила съм се под завивките й, а разговора ни се върти ли, върти из главата. Минутите минават бавно. Иска ми се да избягам. Ама, че налудничава авантюра. Унасям се и сънувам кадифе, което се търка по голата ми кожа. Гласът му е, гласът по телефона, гласът на неосъществени желания и три годишно, някогашно приятелство. Едва когато се озовах в леглото му разбрах, че това съм желала. Пречеше ни близостта, той един такъв, всичко онова у мъж което и извън леглото ме радва. И сродни души и интереси. И принципът ми, че с приятели не секся. Изключенията правят принципите, дребните им нарушения. Но точно с него нямаше такова. Достатъчен ми беше такъв какъвто е, до момента в който го оплете, а оттогава просто се крия от мисълта, че го желая, а сега съм в леглото му. И възбудена. Ще се разтопя, ще се разтворя в мъгла за да го обвия, поема целия до клетка в себе си и ще се свия, за да се пръсне като грозд. Влажна съм, не мога да си взема дъх, чакам го като присъда. Когато ключалката изщраква, сърцето ми изскача. Когато вратата изскърцва, неволно изстенвам, а двата звука преливат в един. Броди из стаята, пуши цигара, не е светнал лампата. Дали ще разбере, че не е жена му, ако го изчукам. Не е чак толкова уморен, че не ляга. Сяда в края на леглото. Иска ми се да отвие дупето ми и да го целуне. Ръката му се озовава върху него. Не мога да дишам. Енергийни коренчета сякаш пусна между тъканите ми. По-силно е присъствието му. Ще полудея, как съм го пропуснала! По-секси е от любовника ми многократно. Чувам как джинсите се търкат по краката му, докато ги сваля. Все едно през тях го усещам. Отмята завивката за да се пъхне, прегръща ме през кръста. Целува ме по шията. Прилепя се в мен. Иска ми се да крещя, а той заспива преди мен. Овладяла съм се. Сама не знам защо. Просто не ми отива ролята на предателка, а и не ми се дават обяснения. Недоволна съм от цял свят. Спи още когато съм станала. Почти не съм мигнала. Цял ден съм сама в службата, той знае, че тя е по обекти, а аз знам къде е. Зазвънял ми е. Хич не ми е до приказки с него. Как да не измамиш подобен мухльо! Вдигам телефона. Голям мухльо, не е усетил. По някое време започва да ми се оплаква от нея. И изглежда понеже бях недоспала, и разстроена, и прелъстена, а недолюбена. Хрумна ми, май не трябваше, а може би е трябвало, ще се разбере в последствие, сега очаквам да видя как ще се развият събитията. Знам, че се вслушва в съветите ми. Дадох му един: -Виж, защо не опиташ нещо което много се харесва на жените. Казвай й, че е била разкошна тази нощ. Независимо дали сте правили нещо или не. Ако не сте правили, може да го приеме и като ирония, но това не е такава ирония на каквато да се разсърдиш, а най-много да я амбицира. Казвай й, казвай й винаги това: „Беше разкошна тази нощ! Както никога до сега!”. Защо не започнеш от днес? -Благодаря ти, ще опитам.
2008-08-09

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)