БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

По-красива от еротичните ми фантазии

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Искало ми се е да опитам, знаел съм, че е хубаво, но нямах представа, че е вълшебство. Все си мислех, че ще започна със своя съученичка или ако е жена ще е проститутка или нещо такова, най-малко пияна. Три седмици сме заедно. Не приличам да съм на шестнадесет, аз и по принцип не приличам, по-голям изглеждам. От рано трябваше да бъда мъжа в къщи, баща ми никакъв го няма. Отразило се е на вида ми, а и свобода на голям имам. Вече и опит на голям. Приличам на мъж откакто сме заедно. Тя пък на някоя от обкръжението. Иначе е на тридесет и нещо си. По-хубава е и от еротичните ми фантазии. Призна ми, че е омъжена, а аз не й признах действителната си възраст, дали ми се връзва. Любехме се край езерото до един манастир, в копа сено и в общата стая пред телевизора в една хижа, без да сме сигурни, че още всички са си легнали. В малкото пространство между няколко шипкови храста, по-откачено не можеше и да се измисли, но не сме търсили откаченото, просто се случи така. Дори не забелязахме тръните, после доста бяхме изподраскани. В някои отношения се държи по-детински от мен и има фигура на младо момиче. В гръб, ако ни види човек, ще реши, че аз съм възрастният. Гърдите й са остри, усмивката й наивна колкото искаш, а синеоката лекомисленост, игрива и несериозна, довежда до край ефекта за порочна младост. Иначе кожата й има лъх на зрялост и сладостта на зрялост, бръчките по лицето й – по-красива я правят, по-впечатляваща, но предателски са. И изразът й е сериозен, колкото и да се смее, колкото и шеговито да е настроена към всичко. Както си говорим, не издържаме. Започвам да целувам гърдите й, бъркам под полата й, ако е с пола, а ако е с панталон – хващам я за кръста, притискам я в себе си и впивам устни в нейните. Любехме се в коритото на конска чешма под двете ледени струи. Там я снимах с телефона. Все крие гърдите си, яд ме е. Но пък погледа й един смутен на всички снимки, разголва я повече от колкото е разголена, а и достатъчно е да се вижда, че е гола. Обещах й да не качвам снимките в интернет, иначе предполага, че ще се фукам. Не го казва, но наясно е. Аз също. Смешен съм и в своите очи. Жалък даже, но не искам в чужди очи да съм жалък. Какъвто в крайна сметка съм. Не вярвах даже, че щастието е възможно. Не и за такива като мен. Крайно изолиран съм. Една част ме мислят за непълнолетен престъпник, друга за пълнолетен мухльо и ученичка. Не помня да съм извършил престъпление и химикалка даже не съм откраднал, защото на челото ми е написано, че съм от лошо семейство и от малък съм израснал с чувството, че съм пуснат под гаранция. Щях да намразя всички, ако имах кураж. За ученичката също не е вярно. Хвали ме известна част от възрастното съсловие, че съм зрял, че имам амбиции и се мъча да променя живота си. Не, че не ми е приятно, но не е и истината. Скучно ми е, за това. Нищо не ме привлича, а учебниците най-малко. Чувствам се ангажиран и времето минава по-бързо. Гадже за мен? Приличаше на блян. Не, че не се надявах, но сега разбирах колко малко съм вярвал, че ще се случи. Пораснах пред себе си, изведнъж. Това е истинския живот, но често радостта ми помръкваше от факта, че съня ще свърши, пак ще попадна в средата си и моята малка тайна ще прилича на еротичен блян. Един от многото които съм имал. Пак пренебрежителното отношение към мен, а хора които са нямали и една десета от преживяванията, прегърнали малката си изгора, то повече от това и не чакат, ще ми се надсмиват колко съм вързан. Не в очите, но почти. Понеже ги е страх първото, а ме смятат за порядъчно тъп, с тънък хумор, който аз се преструвам, че не усещам, защото макар да не съм толкова тъп, че да не усетя, не съм достатъчно отракан за да парирам. Тровят ми щастието тези мисли, а тя изглежда долавя, шепти ми забавни глупости. Държи се точно както навярно би се държала съученичка. Разпитва ме за гаджета, прави се на ревнива. Връзва ми очите като в порнофилми и ме пита искам ли да опитам и със сестра й, а после се кикоти и шепти: „А сега съм сестра си…” Невероятна актриса е, сменя гласа си, ако не сме сами в палатка сред планината бих се заблудил, че наистина съм с друга жена. Любехме се и в пещера и на ръба на пропаст. Тя ми предложи да скочим, за да превърнем щастието си във вечно. Кикотихме се, вързахме си дланите. И в този момент тя не съзна колко близко е до смъртта. Играеше си, не съзнах дори аз. По-късно, по-късно с ужас го разбирах. Не знам какво ни е спасило в онзи момент, но в следващите дни още по-диво и по-нежно беше желанието ми за любов. „Като скулптура си!”-каза ми-„И дупето ти! И коремната ти преса! Защо не бях малката уличница, тази която няма ангажимент…Боя се, че и в гърдите ти е като в скулптура. Хладно, а тя може да оживее…Виждала съм млади хубавци, но изглежда този хлад ме привлече. Защото подобен има и в моите…” Започна игриво, а тъжен беше тона й, когато завърши. „А ти си по-красива и от еротичните ми фантазии!”-отвърнах й и беше щастлива и ме направи щастлив. Късахме се от щастие. Любехме се и в селска тоалетна. От онези с ямите и едва не се откърти под нас и не цамбурнахме, но фотоапарата ми падна. Доста дълбоко беше, а ми е и омръзна да мисля за после и другите. Щастието беше в мен и сега. Не ми трябват снимки. Тя ми трябва. И ще я срещна пак. Ако ще и в друга жена и ако ще след години. Разделяме се, но повече от тяло ми даде. Целунахме се, преди да тръгнем към различните автобуси. Обича ме живота. Унасям се. Минава време, ежедневието придобива реалните си черти. Дори е по-дразнещо след изживения сън. Преди само подозирах, че щастие е възможно, но не изключвах да е измислица. Сега знаех, че го има, а е толкова пошло, че си го разпределят силните. Минаха месеци, когато започнаха съобщенията и по вестниците и по интернет. Сензационни, привлякоха погледи. Учителка блудствала с деца. Водеше се следствие, призоваваха още нейни жертви. Тя беше. Ставаше въпрос за по-малки, но аз също съм непълнолетен. Вярно, тя не знаеше. Всъщност исках я повече от всичко. Нямам правото, не! Но от друга страна: едно обвинение в повече едва ли щеше да се отрази съществено. И все пак тя е посягала на деца. И на момичета. Не, оправдавам се. Просто искам да си докажа и да докажа, че я е имало и съм изживял това в което и аз не си вярвам, а как да ми повярват. Колебая се. А, ако всеки вземе да прикрива сексуалните престъпници. Сладко ми е, тя е жена, при това красива, но представям си дърт, плюнчещ се педофил. Ще убия! А нея защо се опитвам да скривам. Колебая се. Разпитват ме. Изглежда не вярват и ме карат да разказвам много пъти случките. С различни въпроси ме карат да разкажа едно и също. Задават объркващи въпроси. По израженията им и знаците им разбирам, че вече са сигурни, че казвам истината. Показват ми снимката. Потвърждавам, че това е тази жена. Когато заставам обаче пред нея. Не, не е! Не е. Страшно прилича. Страшно. Но гласа и ръста са различни. Гласът на тази е направо мъжки, като онзи като който се опитваше, моята да докара, когато ми превързваше очите за да мине за сестра си. Последното премълчах, но достатъчно казах за да се досетят, че има и друга, а приликата веднага ги и насочи коя е. Сестра й. Двете са сестри. Арестуваха и нея. Водят се дела. Едва ли заради случката с мен ще я осъдят. Но живота й е съсипан.
2008-08-07

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)