БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Продавач на сърца

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Косите му по страните бяха сребристи, някаква тъжна истина изписана по лицето му, останалото – осанка и стил. Спрях да слушам думите му, пак дойдох на себе си, възвърнах впечатление за действителността, но тя – пустата му действителност никога нямаше да бъде същата след днес, а исках просто да си купя сувенири. Последни дни съм в страната. Обикалях из старата част на града. Надничах в арт – магазините, а един от тях ме привлече с надписа: „Магазин за сърца”. Много находчиво. Имаше сребърни сърца и златни сърца, накити и украшения за стаи. Сърца – дърворезба. Със златисти нишки извезани сърца върху небесно сини пердета и маслени сърца. Чайник под формата на сърце и часовник под формата на сърце. Старинна бутилка с вино напомняща сърце и много книги с поезия в чието заглавие имаше думичката сърце или върху корицата беше изрисувано. Маслени картини със сърца. И той имаше значка върху ревера си сърце, а явно и под ревера. Когато чух топлият му глас, вечер след летен зной в сеновал ми се присъни. Имаше акцент, аз пък имам закачлива усмивка, побърквам с нея мъжете. Малко възрастен е за мен, но утре си заминавам. Не си падам секс туристка, но изглежда в магазинчето му имаше магия за сърце. Непослушна магия, която трябваше да е скрита в онази празна стъкленица приличаща на сърце, но явно е избягала, достигнала е моето и то сега подскача. Спирам се до една графика, нарисувано е подобие на жребец, звезден хаос, отчаяно мъжко изражение и сърце, а той ми говори за художника: -Този млад човек навярно щеше да ви отдаде сърцето си, но то не издържа на самотата, остави бледото ехо на истинските си желания, своите творби. Много страст, много импулс и еротика, забелязвате ли… Настръхнала бях. Всичко ми се струваше еротика вече. -Защо все сърца? – попитах неволно, не него, а просто ей така – Защо? -Черната овца измежду органите е, ала не бих се сърдил на негово място…-хубавеца можел и да се усмихва – То е любовника, то е и злодея, основния лирически герой, звездата на тялото, топ-фигурата за обсъждане, вдъхновителка за подобни шедьоври. Гледай колко много кич. Колко много, а между него и истинско нещо…От сърце. Бих ти препоръчал керамичното. -Трябва ми бетонно. -Здраво е, но тежи. -Много се влюбвам. – флиртувам, ама не знам личи ли ми. -Разбрах, но тези които не се влюбват им тежат сърцата, това казвам. -Толкова съм глупава. -Ти си едно игриво сърце? -Аха.-усмихвам се. -Би ли го продал? -Защо ме питаш? – смутен е. -Нали си продавач на сърца? -О, да. Може ли следващият въпрос? -Прощавай, а за колко би го закупил? -Не си търговка. -Съм. Даже съм много добра. Но тук уменията ми не важат. Искам по-скоро да отдам, без да правя дарение с рекламна цел. Разбираш ли, сложна е ситуацията. Какво ще ме посъветваш като професионалист. Имам влюбчиво сърце, но не намирам формата да го отдам, да речем на този в когото съм влюбена. Много банално е да правиш така, но нещо не го умия. Усмихна се свежо. На сантиметри бяха устните ни, дръпнах се. Къде се намирам! Влизам в някаква дупка и започвам да си играя с чувствата на хората. Най-малко двадесет години съм по-млада, а съм и секси, много даже. Защо си играя със сърцето му. И май продължавам: -Ти отдал ли си своето? -Не. И аз не умея. То, сърцето ми има властта над мен и ме продава. -Продава? -Срещу ласки, срещу преживявания, срещу оргазми. Отстъпва ме по-скоро под наем. -А срещу истини? -Да. За съжаление и срещу истини. Не знам какво върши с мен моето сърце. Пак съм съкратила дистанцията помежду ни. -Тази вечер искам да срещнем сърцата си, ти искаш ли? -Да. -Искаш ли моето сърце? -Искам го. -То ще е твое. – казвам му – Продай го, за щастие. Чакай ме, тук ме чакай. Ще дойда към двадесет и два. Чакай ме… И тръгвам. Имам да говоря с много хора. Обърках си плановете за деня, а те ще объркат и пътуванията ми. Не знам какво ще лъжа, но тази нощ си е за мен, най-вероятно и утрешната и още…Тъй си мисля, ако мога изобщо да мисля, съвсем съм се объркала. Привиждат ми се сърца от всякъде. И пеперудите приличат на сърца. Сърцевидни ми изглеждат и боклуците по плочките. Не взех ни телефон, ни помислих по друг начин да се срещнем. Нека сме там, сред магията на сърцата, макар такава би трябвало да е целия свят. И дали не е? Прилича на умален модел на света. Струва ми се, че вървя сред златни сърца – истинско произведение на изкуството, а до тях шедьоври на кича: салфетки като сърца и чашки като сърца, гипсови отливки като сърца и насилени рими като сърца. Успокоявам своето до вечерта, но импулсите му са ме подлудили до клетка. Цяла съм събличащо се сърце, а после то е разочаровано. Доста по-рано отиде от уговорения час на срещата, а магазинчето затворено. Добре ме нареди дъртия Казанова. Пих малко повечко и се наспах, на сутринта се събуждам почти усмихната с нещо напомняща на биещо сърце в главата ми болка. После си припомням своите думи, последните които му казах и се смея хладно, почти демонично, а те пак се завъртат в главата ми и си ги повтарям на глас. -Сърцето ми ще е твое. Продай го. Продай го за щастие. Разгърнала съм вестника и чета криминалните вести. Пипнат е издирвания за дълго трафикант на човешки органи. В следствието щяло да се изясни откъде са намирани органите. Беше публикувана и снимката на магазинчето му.
2008-08-01

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)