БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Мила, красива утеха до утре

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Творбата, в тази сутрин сложи панталони с широки крачоли. Светлорозово червило си постави и по устните и запърхаха подобно пеперуди трепети. Искаше да целува, много да целува, засмя се като птиче. Очите й бяха издължени като на азиатка, само с очна линия ги изрисува. Копринена ризка с цвета на червилото си облече. Стегна косата си, после я разпусна да се вее. Губеше се така част от очарованието на тънкото й вратле, но пък щеше да подчертава със светлите си къдрици вятъра, а той беше топъл, изпълнен с благоухания, летен. Беше толкова крехка и ефирна, че трябва да си близко до нея, за да забележиш, че не е непълнолетна, не е дори в първа младост, а че гони петдесет, ако не си познавач на женската природа едва ли ще познаеш, а дори и да си познавач, не е изключено да сгрешиш. Всичко в нея излъчваше наивност и наивна беше. И искаше да обича, да се отдаде, да играе. Тропаше с токчета и се усмихваше на всеки срещнат, но всеки срещнат не би доближила, усмивката си просто чувстваше като задължителен аксесоар, не свой, а на прекрасната вечер. Нежни стихове набъбнаха в съзнанието й, пукнаха ерогенни послания, сладостни противоречия залъкатушиха с топли пръсти по кожата й. Усмихваше с на кадифените погледи със златисти нишки, усмихваше се на сините очи. Докосваше неволно с пръсти пръстите на този с който се разминаваше. Тя беше творбата, създадена да дарява щастие и да предизвиква, да провокира мечтания и да се отдава, да вдъхновява и възвръща вярата в красивото. Спускаше клепачи и правеше по няколко крачки със затворени очи, разперваше ръце, пресече така и улицата, при това без риск защото чувстваше разположението на колите. Чувстваше още много други недостъпни за обикновената сетивност подробности около нея. Проектираха се като на екран в една разголена част в съзнанието й. Виждаше момчето й майката зад ъгъла, подминаващият ги младеж, виждаше като червена болката в коляното му. Уличният художник който се опитваше да изобрази нейно подобие с пастели до фонтана с гълъбите, а на самият фонтан скарващата се двойка. Тръгна натам, почувства светомаеж. Не повярва дори в щастието си. Всичко й беше познато, но точно в този миг осъзна, че никога, никога не е излизала сред него. Поне не тази, поне не завършена и толкова красива, по-нужна от всякога на живота. Наситени цветове я изпълниха, разтвориха се, заиграха в нея. Светомаеж и възбуда беше. Младият мъж още стоеше на фонтана, а приятелката му, както и почувства още преди да го види си беше тръгнала. Изчака малко, усети точно мига в който ще му е най-необходима компанията й. Приближи се и му каза нещо, не мислеше върху думите си, а ги остави на усещанията си. Говориха около двадесетина минути, после тръгнаха из алеите, кръстосваха ги почти до свечеряване. Малко постояха на пейката, доста мълчаха. Нямаха какво да си кажат повече, а още не искаха да се разделят. Без да е плаха направи така, че гласа й да звучи плахо, предложи му да продължат в дома й. За миг той се разколеба, не го очакваше. После призна, призна както никога не беше признавал и не би признал, ако беше която и да е било друга. Мислеше си, че тя не знае и й разказа за приятелката си, разказа й, че са се скарали, не е било ясно дали не са скъсали, но че твърде е възможно да се сдобрят още на другата сутрин. В отговор тя само го прегърна и целуна. Засмя се смутено, още не беше виждал подобна жена. -Не си ли омъжена? – попита я. -Омъжена съм. – отвърна му. -Ами, ако съпругът ти ни хване? -Няма да ни хване. Идваш ли? Никога не би си и помислил, че е нередно, но този път си го помисли, ала изкушението беше твърде силно. -Сигурна ли си, че няма опасност? – попита я повторно докато доближаваха. -Не е голям риска. – усмихна му се. Отговорът й повече му допадна от предишния. -Дори не знаеш кой съм. – рече й. -Този който има нужда от мен. Малка красива утеха, до утре. -Дори не знам коя си. -Цялостната. Завършената. Жената. Съпругата на един мечтател, неговото вдъхновение, а сега и нещо повече, защото съм с теб. Аз съм творбата, ти просто ми се наслади. Спря му дъха за миг, после се засмя. Странна, но очарователна. И много секси. Цял пламтеше. Прегърнаха се и зацелуваха по улицата, ръката му се плъзна под ризката й. Отлепи устни от неговите, дишаше тежко, засмя се: -Не на улицата, моля те. Търпение. Тя трепереше от възбуда, той едва я удържаше. Въведе го в кухнята си, тясно беше, преобърнаха всичко. За минути го хванаха угризенията, все пак обичаше друга. Към коя чувстваше вина, трудно му беше да определи, но тревога го сви за кратко, а после я пожела повторно. Бутнаха чайника и той измърмори: -Сега вече ги събудихме? -Няма кого, съседите ги няма. -А в другата стая. Сигурно имаш гости. -Нямам. -Но защо сме в кухнята? -Там е съпругът ми. -Какво? Съпругът ти ли! -Спокойно. Няма да ни чуе. Тази сутрин почина. Утре ще е погребението му.
2008-07-31

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)