БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Видение със златиста кожа

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Нещо е тършувала, всичко е преобърнала, но не трябваше ли да е в командировка. Спи като заклана. И пак възглавницата върху главата. Мърда и мърмори да загася. Добре, чакай да си сваля обувките. Уморен съм до смърт. Повече няма да се връзвам на колегите. За да убием малко време, малко преди да си тръгнем се заиграхме на карти и чак до сега. Шефът звъни, не вярва на ушите си, всички сме още на работа, възползва се и ни каза да свършим нещо което се налагало спешно. Така и не разбрах какво, някой май го изпълни, но да се забавляваш на работно място, то си е да си на работа. Не мога да гледам, а тя мънка нещо, бълнува ли, кой я знае. Не е честно да се връща така ненадейно от командировка. Ами, ако си бях поканил любовница? Дебне ли ме, какво? Утре ще й го кажа. Не е честно и толкова. Сигурно ще започне да се киска и ще ми рече: „Любовница? Ти?”. Не мога да понасям чувството й за хумор. По-добре да си мълча. Свалил съм си само едната обувка и стоя върху шкафчето за да набера сили да си сваля и втората. Наистина много съм уморен. Но защо е този хаос у дома? Да не би да се изнася? Какво ще правя без нея? Опустява изведнъж душата ми, всъщност не намирам разлика, но съзнавам, че трябва да е опустяла, ако мога да съзная нещо, толкова съм уморен. Не сме се карали, точно това е тревожният признак. Сигурно години не сме си повишили тон. Е, чувал съм и за други подобни семейства, не че вярвам, че е на добро, но да предположим, че е. Само, че и те спорят, а ние дори не спорим. Толкова съм уморен. Ако ме попита човек от какво, трудно ще му отговоря. Вероятно е от еднообразието. Не въртя гребла в римска галера, вярно тежа с около двадесет килограма над нормата, но не ползвам стълбища. И на работата си имаме асансьор. Синът много не ме притеснява. Кой знае какви проблеми с него сме нямали никога, но откакто е студент, все едно отново сме млада двойка без никакви ангажименти. Говори си като стар приятел с нас по телефона, справя се сам. Твърде уморен съм за да се гордея и хваля, затова не го и правя. Сега трябва да набера сили да си сваля и другата обувка. Някога леех по пет плочи на ден и така не съм се чувствал. Нямам сили да я спра, ако е решила да си тръгне. Като, че ли нямам и желание. Не бих я и упрекнал. Не сме правили секс от десет месеца, а последния път си беше жива пародия. Честно, не ми е предизвикателна вече. Това е причината. Замайва ми се свят видя ли разголени бедра, ако случайно засека поглед или бъда награден с неволна порочна усмивка, каквито хубавиците раздават ей така без дори да забелязват на кого, а просто защото природата е пожелала чрез тях да даде най-хубавото от себе си, на опечаленото човечество. Възбуждам се видя ли къса пола, развети от вятъра коси, не съм изгубил сексуалност, не съм. Дори имам в излишък. Дали да не я обладая сега. Имам желание, а може би това е единствения начин да си спестя неразбориите около изнасянето й. И излишната умора. Полазват ме приятни тръпка, топла вълна преминава през тялото ми. Пред очите е още образа на онази непозната която в последните седмици се върти из квартала. Като измислица е, толкова стройна, а пропорциите й съвършени. Дори това, че са възтънки и въздълги устните й, придава на усмивката й хищен вид, но има очарование. Лек гъдел, отива на дългите й крака. Фин пясък е кожата й. Златист. А дупето й вирнато, на кобила медалистка прилича. Вчера дори се опря в гърба ми, на опашката. Усетих зърната й, не носи сутиен, а бюста й и толкова стегнат, че не се и налага. Играе пред очите ми. Ето, за какво са изкусителките, спасяват семействата. Сега ще легна при жена си и ще правя секс с нея и тя няма да си тръгне, както явно е решила. Гася лампата, лягам при нея и видението със златистата кожа чезне, призовавам го, но от съзнанието не бяга изместилия го образ, образа на жена ми. Възбудата изведнъж чезне. Прегърнал съм я през кръста, притиснал съм се в гърба й плътно, тя се размърдва. За миг се сковава, даже спира да диша, после се търка игриво. Усещам прилив на дива страст, но бързо чезне, защото я виждам в представите си ясно, все едно наяве. Толкова ме уморява образа й, а и без друго съм уморен. Страшно уморен. Дърпа дланта ми, поставя я на гърдите си. Стига детинщини! Иска да правим секс за да намери оправдание да не си тръгне, но щом си търси оправдание, значи ще си намери, аз съм уморен, а утре съм рано на работа. Заспивам. Събуждам се. Свила се е на кравай на възможно най-голяма дистанция от мен. Още малко ще падне от леглото. След тази нощ наистина ще си тръгне. Е, няма да се уморявам с мисли преди началото на работния ден. Или ще си тръгне или няма да си тръгне. Обличам се набързо, сресвам се на две на три и тръгвам. Странно, не виждам колата й. С какво си е пристигнала. А, ето я колата. Идва. И тя е в нея. Но тогава…Коя е онази горе? Минути след това научихме. Пипнали са я комшиите. Полицията идва. Видението със златиста кожа. Издирвана от дълги месеци из цялата страна. Майстор на квартирните обири. Снощи като съм я изненадал е импровизирала… Свила се е в леглото. Припомням си подробностите, а не искам. Не искам, но си ги припомням. Водят я с белезници, когато преминава покрай мен ме поздравява с една усмивка а ла Мона Лиза и ми смигва.
2008-07-30

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)