БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Красива и разкрепостена двойка

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Не сме сексуални маниаци, просто обичаме красивото, във всичките му форми. И двамата рисуваме и пишем, поезия, не слушаме хубавата музика, отдаваме й се до клетка. Може да се каже, дори, че сме морални, не мамим, този или тази която притежава тялото което искаме, а за разлика от двойка с нормални взаимоотношения в която единият трябва да излъже другия за да има друг, на нас не ни се налага. Дори си помагаме, но за разлика от други двойки вълнуващи се единствено от секс, един вид словесни животни на които липсва само невинността на скотовете за да са пълни скотове ние сме естети. Събираме впечатления за да се оценим един на друг, търсим съвършенството в ласката, знаем, че няма да го открием, но самото търсене е съвършенство. Ние ваем пластики от себе си, скулптури сме избрали най-капризният материал, човешката плът, за да изразят чрез формите й, колебанията на духа. Красиви сме и обичаме да се смеем, да омагьосваме, обичаме да имаме, да пътуваме, да снимаме, да се радваме на живота, когато остареем ще се отдадем на спомени, ще напишем съвършената поема, мечтаем си на глас, има какво да си кажем. Иначе минаваме за циници и за перверзни, за лекомислени и опустошени души които няма да открият по-дълбоката тръпка от телесният гъдел. Да си призная честно, не винаги си имаме доверие, но и това има своето очарование, така не спим върху постигнато, а се стремим всеки ден да постигаме доверието което много семейства се заблуждават, че е насъщно като въздуха, че то просто се дава, има го, трябва да го има или го има или го няма и още много шарени, добре звучащи, тривиални заблуди. Не сме натоварени от битови и социални проблеми, но материалният шанс който сме имали от деца не ни е направил материалисти. Търсачи на красота сме, на пръв поглед една обикновена разкрепостена двойка, но срещали сме се с такива, не една или две, откривам разликата и тя открива разликата. Те търсят сношението, преди всичко това, ние красивото, красивото и пак красивото. Бавно и с много усърдие събираме материал за да създадем своята естетическа система, не че му мислим, а интуитивно и живота ни дава всичко което искаме, защото му се и доверяваме. А аз обикновено не приказвам толкова и не изпадам в подобни откровения, нито мислите ми текат в този ред, но не съм на себе си, пак съм влюбен. В последните три месеца не ми се е случвало. Хубавицата ми е наредена на опашката за билетите. Стигнахме до окръжният морски център призори, но тук не ни харесва, много пренаселено е, до курорта който искаме да отидем трябва да хванем автобус. Пред касите: истински Вавилон, преди падането на стълпотворението. Тогава се сещаме за забравеният сак във влака, аз хуквам да го взема понеже идва тежък, а моята се нарежда, по-точно се блъска на касата за билетите. Автобусът вече е дошъл, гледам нашият е, а малка дриада с огромни зелени очи, спортен тип и звънък смях, прегръща един кестеняв младеж. Под кървавият й клин, съвършени форми, то бедра, то дупе, то прасци, а клина впит сякаш е кожа и на голо е сложила коженото си яке. Очите й като на сърна, устните й като на митологична прелъстителка, но нещо невинно има в изражението й, нещо смутено, нещо желаещо, друг да поеме вината за порока на който част от нея желае да се отдаде. Смеят се с приятеля й, а аз се възпламенявам, сякаш сънувам, тогава моята ме дръпва за ръка. Поглежда я, засмива се лекичко: -Имаш я за подарък. – казва ми и ме целува по бузката. – Жалко, че няма да пътуваме с тях, но добре, че поне за следващият автобус билети имаме. Хайде да се поразходим, ще заспя така, не съм мигнала цяла нощ. Блъскаме се в една отворена закусвалня и ядем чорба. Изглеждал съм отнесен според половинката ми, шегува се с мен и ме утешава: -Ще си имаш хубавицата, отиват там където и ние. Ще ги намерим, аз ще говоря с него, няма да ми устои, няма да устои на предложението ми, нали ми вярваш… Гледам я, вярвам й. Колкото и да е хубава приятелката му на такъв нежен дявол няма да устои. В останалата част от деня ми е леко, замечтано. Прегръщаме се, смеем се, вдъхновение ме е изпълнило, нея също, уверени сме, а вечерта наистина го засичаме седнал на бира в една каравана. Намираме си място до него. Милата ми го заговаря, каква красота, какъв стил, как пуска само небрежно ръка, как му шепти на ухото, как ми смигва, как небрежно разкопчава горно копче, как ръцете й се озовават между двете, как рязко ми казва, да ставаме и към него се обръща: -Помисли си, обясних ти къде е палатката ни. Помислете си и двамата. Тръгваме прегърнати и ми прошепва в ухото: „Ще стане.” Такова съвършенство е, че ми се иска с нея да остана тази нощ, но пред очите ми още играе образа на малката нимфа. Спуща се нощта, звезди заиграват, лежим прегърнати, мисля си, че кой знае какво няма да изгубя, ако не дойде, но той идва. Съгласен е. Обяснява ми къде е палатката му, но вече и без друго сме научили. Тръгвам към нея, блещука вътре светлина, нимфата е запалила фенер и ме чака. Влизам вътре и… Каква нимфа! Чудовище! Ще изкрещя, а то ми се усмихва. Няма да го описвам – жената в най-лошия и вариант, ако това изобщо може да се нарече жена, а не хуманоидно подобие от женски пол. Не съм Стивън Кинг иначе щях да направя опит да ви предам как изглеждаше. -Чакам те, чакам те, палаво мое момче. И няма къде да бягам. Разбирате ли! -Но аз видях с него друга? -Как така? -Ами на автогарата. -О, онова е била сестра му, изпращала го е, а сега си приятно изненадан, нали мое палаво момче… Да, много приятно! Особено на следващата сутрин, когато разбрахме, че моята и нейният са избягали, а тя: -Сега сме длъжни да им отвърнем със същото! Видът й е зловещ, боя се да й противореча.
2008-07-29

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)