БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Фатална жена

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Само една жена в живота ми ме е привличала, само една. Близки бяхме, много близки, когато останехме сами палави мисли обземаха, в тревога помръкваха, ни будна бях, ни сънувах, а двете млади, млади и много добри приятелки. Не й признах, разбира се. Малко преди с нашите да сменя местожителство тя вече си имаше приятел, аз още не. Ревност ме тресеше няколко дни, а после осъзнах, че е за добро. И момчето което си хвана, и заминаването ми, май всичко. В новото училище обаче се чувствах някак изолирана. Не винаги е лесно човек да смени среда. Имах дълги и самотни часове за харчене, от нямане къде, ги инвестирах в учене. Самотно ми беше и четях повечко, залягах над уроците, но блестяща ученичка не бях. Разсейвах се лесно, мислех за нея, като за всичко щастливо което остана назад във времето, безвъзвратно изгубено. Като, че ли свърши детството ми с нашата раздяла. Малко по-късно и нашите се разделиха. С мама в една разбита квартира, отвсякъде избили влажни петна, винаги напрегната как ще покрием наем и нужди за следващият месец. Времената се менят, тя си намери по-добра работа, интернет пък навлезе в живота, сърфирам по цял ден за да забравя колко съм печална. Тъй се запознах повторно със своята приятелка, но вече бях момче. Под мъжки ник, много ме сваляха иначе, а от двете приятелства които имах останах разочарована. Големи идиоти бяха и двамата. Докато се мъчеха да ме любят или да ме правят нещо, май и те не бяха съвсем наясно какво пак за нея мислех. На всичкото отгоре нищо нямат в главите, а самочувствие в излишък. Изтълкувах проблема с възрастта. Рано ми е още за връзката която желая, трябва да поузрея и поузрял партньор да си намеря и никак няма да е излишно с него да имаме и общ език, а докато времето ми разреши това, ще си сърфирам. Тъй си мисля, представям се за момче и ми забавно, докато не попадам на нея. В началото си мисля, че си въобразявам, че е друга. Питам я туй онуй, но предпазливо за да не се усети. Тя е, без съмнение, тя е. Трябва да прекъсна, това все пак е най-добрата ми приятелка. Усещам увлича се. Усещам увличам се. Не искам да разбивам сърцето й, мисля и за своето. Спирам да я търся, но тя не мирясва. Всеки път когато се опитвам да се дистанцирам, повече се настървява. Няма бягане, побърквам се. Въртя се по цяла нощ, не мога да спя. Какво пък, приятно ми е с нея. Единственото за което може да се съжалява е, че някой ден ще свърши. Очи които не се виждат се забравят. Но греша, връзката се задълбочава. Бавно, но се задълбочава. Против всяко обяснение, но се задълбочава. Години вече минават, продължаваме да си пишем. Почти безсъдържателни неща, играем с думите, докосваме се с тях, любим се виртуално. Харесва ми да съм мъж с нея и решавам да бъда мъж. Баща ми загина наскоро, всичко остави на мен. Не беше много, но не беше и малко. С майка можехме най-сетне да заживеем спокойно, но до това ли ми е. Всъщност, не съм сигурна, че искам това което ме изкушава. От известно време си имам приятел и не е идиот. Харесва ми. И изобщо, харесват ми мъжете. Да си призная, дори идиотите които не понасям сближа ли се, иначе ме привличат. Харесва ми да съм жена, а все по-женствена ставам, но това е докато седна пред компютъра. Продължавам да си пиша със своята приятелка. Известно време разбира се спирам. После пак. Устройваме среща. Тревожих се много, че ще ме познае. Гледам дълго в огледалото, мъха по гърдите си, нацепените мускули. Нежно е лицето ми, все още женствено, но това е лице на мъж. Красив мъж, но мъж. Изгаряхме от нетърпение и двамата преди срещата ни. Объркано говореше, объркано говорих и аз. Ще закъснея. Обличам се набързо. Ето я, толкова по-красива е оттогава. Прегръщаме се. После тя ром, аз джин. Тиха музика и шепнене в ушите, пускане на ръце, целувки. Такси. И към дома й. Качваме се. Целуваме се. Събличам я, тогава се сковава и ме отблъсква. Текат от очите й сълзи. Просва се на креслото. И много разстроена признава: -Ще ти призная. Крих, а не трябваше. Аз…аз никога не съм си падала по мъже. Съжалявам, много съжалявам. Ти си прекрасен, но не ме привличаш, защото си мъж.
2008-07-28

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)