БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Дълга любовна игра

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Потят ми се ръцете, сърцето ми се пръска и тлеят слабините. Мислите разкъсват, дробовете ми нагарчат, а костите ми сякаш восък. Очаквам я, мелодия са гласовете, не думи носители на смисъл, означаващ повече от гъделичкане на въздуха. Почти ме блъсна розов „голф”, почти си купих бадеми защото ги изсипах преди да съм опитал. Обърках улиците, прекроих квартала. Изглежда съм го сънувал различен в деня на най-щастливото очакване. Масата ми се пази, шампанското подготвено. Конякът и уискито, Джо Кокър само за нас двамата. Да можех да резервирам и пейка в парка, всичко е разцъфтяло и две птички да пеят само за нас. Или по-добре четири. Не, че ще ги чуя, побъркан съм. Сетивно съм преситен, емоциите ми идат в повече, приятните емоции. Иска ми се да ги излея по нея, да попият трепетите ми до костите й, под костите й, до прекрасната идея преди създаването й. Улавях, че е много хубава, това си личеше в думите й. Симетрията на образите в тях, закачливият ритъм, напомнящ ускоряващо се от емоция дишане, красивата небрежност, напомняща разголване, а и чистотата с която наивно споделяше тайни. Струваше ми се, че понякога улавям уханието й, че върховете на косите й ме докосват, галят се по лицето ми, настръхвах. Твърде импулсивна беше, дързостта й очарователна, душа разсъбличаше като на пилон, все едно стриптийз правеше. Цялото й поведение издаваше сексапила, но когато я видях на снимка, разбрах, че и най-смелите ми фантазии са бледи в сравнение с действителността, а аз не мога да се оплача от липсата на въображение. Пишем си от четири години, в сума сайтове имаме регистрации само за да си разменяме лични. Пишем си предимно в скайп, но това със сайтовете е нещо като наш аналог на разходка из града, сядане в тази или онази кръчма, посещение на тази или онази административна сграда, по повод или без повод. Просто разнообразяваме. Разменяме и мейли, когато аз съм в командировка, все едно до този момент сме били близко, а сега няма как да се свържем освен с писма. Развързва ми думите, иначе са сковани. Отключва и фантазиите ми, чувствам се, че хвърлям дрехи, понякога чукаме наздравица в стъклото на монитора. Отлагането на срещата не мога да си обясня. Изглежда магията беше твърде скъпоценна и за двамата. Ако съм й предлагал, тя се е правила на разсеяна. Ако ми е предлагала, наистина съм бил разсеян за да не забележа. Казах „ако”, защото предложенията ми за срещи, все бяха намеци, ясни намеци, но намеци. Преминаваше на друга тема, питах я на няколко пъти да не би да е омъжена. Учудващо, но не. Не била, аз пък съм разведен. Не мога да видя и децата си. Казваше ми, че аз съм дете. Прегръщаше ме виртуално. Понякога имаше нужда от някого до себе си. Живееше в ужасен свят. Страшни клюки, страшни комшийски интриги. Минавала за кучката на квартала, не общувала с никой. Имала е кратко приключение преди много години с женен мъж. Седмица, дори не знаела, че е женен, но след като и без друго жена му научила, доста се хвалил, а жена му и до днес и мъсти, легенди създава, дори децата вече знаят коя е жената която на никого не отказва. Да се махне, но с работата я връзвала. Това бяха кратки кризисни периоди. Изглежда причината за самотата й бяха по-скоро многото служебни ангажименти. Хвалеше се, че в работата е „Ледената лейди”. Маска, просто маска, налагало се. Разбирах я. С мен не е така, но нея разбирах. Носихме се по поляни, любехме се в гъсталаци, често имахме и криле. Губихме се из горите, свещите се разтапяха, камини угасваха. Всичко виртуално, времето минаваше. Преди седмица ми прати снимката, а аз своята. Напоследък нещо стана, по-реално се желаехме. По-жив беше живота наоколо ни. Как сме могли така да отлагаме, не е ли престъпно? Ту единият, ту другият питаше. Ту единият, ту другият отвръщаше: престъпно е и лекомислието, въпреки, че днес е приемливо. Смеехме се после и двамата на думата „лекомислие”, ама че архаизъм. Всъщност лекомислени сме и без да сме се срещали, доста повече си открихме отколкото с тела от първа нощ е възможно. Без много подробности от бита, вадихме на показ тайни един пред друг, каквито сами се бояхме да извадим пред себе си. Изпитвала желание да я хипнотизирам и да я любя с всички мъжки образи заложени в подсъзнателното й. Това съм и правил, лицата на нейните желания са били мои маски през времето, попита ме дали същото е била за мен. Побърка ме, защото точно така беше, но като видях снимката й, разбрах колко повече е, защото толкова красива жена съм нямал дори като желание. Завиждах дори на погледите които са я съзирали. Ето я! Прегръщаме се и се целуваме преди дума да сме си казали. Като дългогодишни любовници които известно време не са се виждали изглеждаме навярно. Забравяме за барчето, за записите които са подготвени, резервираната маса. Разхождаме се без цел. Защо отлагахме толкова, безумно е. Пържехме се на огън. Може би за да е толкова прекрасно сега. Бръщолеви ми объркано, аз също. По-хубаво било отколкото си го представяла, същото бих й казал, ако не беше ме изпреварила. От години сме го чакали, едва сега се сбъдва. Хващаме такси. Побъркано е, щастливо е. Казвам на шофьора адреса си, той малко сърдито ми отвръща, че е разбрал. Доста избухлив човек. И той да беше на мое място щеше да забрави дали веднъж е казал или не е казал. Качваме се на асансьора. Тя натиска бутона 5. И на нея ли съм казал. Водя я към вратата си, но тя се засмива: -Не тази. Тази. – посочва ми отсрещната – Тук живея. Отключва. Още не знам какво да мисля, но вътре разхвърляно. Да, ясно, нанесла се е, после ще й кажа приятната изненада. Говореше се за особнячката ми комшийка, че се изнасяла. На никого нямаше да липсва. Някаква ексцентричка. -От кога си тук? -Цяла вечност. Десет години, но ми приличат на сто. Утре ще се махам. Започвам с лошото, но отлитам…Далече…Може и да не се видим…Люби ме.
2008-07-27

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)