БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Професия - мишена

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Не мога да повярвам, що за неприлично предложение. Звучи логично, почти професионално по начина както ми го излага, но изглежда са остарели разбиранията ми за морал, а това е все пак…Нека да премълча кой…Важна фигура, обществено висока длъжност. Не вярвам на ушите си, но не мога и да приема думите му като молба, аз съм професионалист, това „моля те”, за мен е заповед. Разтърсен съм из основи. -А ако поиска да прави секс? – попитах го. -Това е смисъла на начинанието, пред теб, тоест пред мен няма да поиска. Боя се, че напоследък са много знойни поривите й. Неприятно ще е да скочи в леглото на някой жребец, а после да бъдем притискани с компромати за пари или политически решения в нечия полза. -А ако поиска да прави секс с мен, тоест с вас? -С мен тя не прави секс. Аз също с нея…-изчерви се-Всъщност: изобщо не правя. Времето не ми разрешава, обществените отговорности. Може и да е криза във възрастта. Не съм монах, но това преживява всеки мъж и ако не бях…този който съм, не би имало проблем или поне проблема не би засягал толкова много хора. Сложи ръка на рамото ми: -Моля те, направи го! Няма „моля те” в моята служба, аз цял живот съм бил охранител. Охранител на важни персони. В последните години професията ми е „мишена”. Почти пълен негов двойник съм. Направиха пластичните хирурзи малки корекции на лицето ми и докато той заради имиджа си изпълняваше преписаните диети и изпълняваше системите на фитнес – инструкторите, други ме тъпкаха с висококалорична храна за да заприличам на онзи който щеше да бъде дори с подобрения си външен вид. Аз съм в едната от колите, а около мен тичат също толкова мои колеги, колкото и около неговата. Една и съща фризьорка се грижи за прическите ни, не че имаме много коса, една и съща храна ядем, а понякога мен посрещат на площадите вместо него. Всичко е въпрос на безопасност. Да го замествам в къщи обаче ми се стори прекалено, но той си знае. В къщи понякога е най-опасно. Заминава за две седмици някъде. На тайна мисия ще да е и само разузнаването е посветено. Предпочита жена му да не знае за отсъствието му, за да не даде воля на естествените желания. -Не си приличаме толкова. – забелязвам. -Напоследък аз сам не си приличам. Няма да забележи разликата. Дистанциран съм от нея, почти колкото от гласоподавателя си. „Горкият.”-помислих си импулсивно при последното сравнение-„Горката.” Виждам я отблизо и две ръце ме хващат за гърлото. От тази дистанция възрастта й е по-ясно изписана, но очарованието й се помирисва. Все още е хубава, даже много хубава, даже много по-хубава, отколкото много по-млади жени някога са били, крехко врабче с изрусена коса, топли любопитни кафяви очи. Говори му надменно, но в тази надменност, ако е мъж като мъж ще долови закачливо пощипване. Носи се като крилата от стая в стая. Вятърът й разлиства пеньоара. Наблягала е и тя във фитнеса. Говори ми/говори му/ и като на стар приятел и като на ново предизвикателство и ухае…На грях…Разумът ми се разбърква. Въздух не ми стига. Какво ми става, аз съм в съвършено здраве. Бягам до прозореца за да вдъхна колкото се може повече в дробовете и гледам на покрива снайперист, при това не от нашите. Натиска спусъка и право в сърцето ми. Стрела. Разперя криле й отлита, а стрелата се разтапя и аз: мишената, вечния охранител имам желание да пиша стихове. -Какво ви е? – пита ме, пита го. Подтискам импулса да се обърна и да захапя устните й. Бързам към банята. Пускам ледена вода, после топла, после пак ледена. Уж ми се обаждат за партия тенис. Иска ми се да изляза за да намеря проститутка, та да отприщя малко стихия, за да не рухне бента и всичко помете натрупалата се. Не стигам далече: спомням си кой съм. Аз не съм аз. Аз съм мишена. Не само пред терористите, а и пред папараците, а преди малко се оказа, че съм мишена и за Ерос. Мислите ми са съвсем разбъркани. Как ми хрумна изобщо да лъжа, че излизам. Та аз съм обучен съвършено, а за съществуването на Ерос, не предполагах. Този пък откога е сложил оптичен мерник и е сменил лъка с арбалет? Всичко се модернизира и влиза в световните икономически стандарти, дори боговете. Онези залезлите според Ницше. Тя ме пита нещо, изглежда защо се връщам, а аз й говоря за Ницше. Казва ми, че толкова сладък не ме е виждала от много време насам. Предупредих го, не мога да се удържа. Тя пламти, разбирате ли, пламти. С този развяван от вятъра пеньоар прилича на огромна пеперуда с женски форми. Енергийни вълни се леят, докосват ме като с пръсти, като струйки се стичат по гърдите ми, корема, слабините ми, а единственото за което си мисля е за благото на народа. Той явно си има сериозен проблем от битово-сексуален характер, а с тези проблеми разбира се не действа оптимално за благото на всички. Превишавам си правата, но чувството ми за дълг, намира оправдания за постъпката ми. Пада пеньоара, ръцете ми ли помогнаха, само с поглед телепатично ли го направих или беше вятъра. Впиваме устни, преобръщаме едното кресло, петата и треска ди-ви-ди-то и го преобръща. Пада китайска ваза от някъде. Ноктите й раздират пердетата, обръщам лампиона докато я нося за да я хвърля в спалнята и времето ми се струва, че спира, но при всеки поглед към часовника виждам, че стрелката бясно се върти. Минутната стрелка ми се струва секундарник. Толкова кратко е човешкото щастие. -Няма ли да запалиш цигара?-пита ме и бърка в чекмеджето до главата си. Повече от всичко искам, аз паля само когато съм щастлив, но той не пуши изобщо. Не смея. -Нали знаеш… -Че пушиш след секс. Защо не ме е предупредил. Обръщам се и намирам в чекмеджето му цигари, запечатани. -Учуден си, нали?-смеха й беше хладен. Ясно беше, че ме е уличила. – Разбрах го още като беше в банята. Пееш правилно. Той е доста фалшив. -Искам да ме разбереш…-започвам с оправдания. -Спокойно. Ти не си той, но и аз не съм тя, а също нейна двойница. От седем години живея вместо нея, а тя щастливо другаде.
2008-07-25

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)