БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Разбивач на сърца

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Тя разби сърцето ми, докторе. То й принадлежи. Обсебила е всяка моя мисъл. Вече съм различен от себе си. Покорен и посветен на нея. Исках да се случи, докторе. Мислех си, че е невъзможно. Разбивач на женски сърца съм. Всъщност: не, това е клишето. Не разбивам сърца. Не винаги поне. Даже рядко се случва. Разбивам кодове, защити. Колкото по-недостъпна е, толкова по-сладко е. Не винаги са били красиви, но после го разбирам, след като спя с тях, а след като спя с тях и обективно красивите не ми изглеждат красиви. Не мога да си обясня успехите, аз не съм хубав, не съм секси и те го казват и те не могат да си го обяснят. Реки сълзи са изплакали за мен, производителите на успокоителни, ако трябва да ми дадат процент за приноса ми към индустрията им, щях да съм състоятелен човек. Много състоятелен. Аз бях нещастен, докторе, сега съм уплашен, много уплашен. Щастлив и уплашен. Търсих я, търсих я тази която да ме нареди така, да затвори съзнанието ми в мисли по нея, да направи тъй, че да не виждам изкушенията около себе си, да не наранявам повече, защото никога, никога не съм го желал, а се получаваше. Търсих я из кафенетата и интернет, търсих я пътувайки с друга в едно купе или качвайки тази която мисля, че ще се окаже тя на стоп, търсих я в университета и в училище съм я търсил, навярно и в детската градина, но не помня добре. Премигват сред спомените ми еротични видения, още от тогава ме харесваха каките, щипеха ме по бузките. Очи затварях и все мечтаех да порасна достатъчно да си имам любима, но дори пораснал пак затварях очи и мечтаех за същото, а вече не ме щипеха по бузките. Срещаха ме в парка, разхождайки кученца или бутайки детски колички. Срещаха ме в коридорите на учрежденията, в автобуса. Срещаха ме като ме качат в таксито си. Нещо се случваше винаги с мен, трудно е за описване. Никога не ми е подскачало сърцето, просто изтръпва устната ми кухина, топли пълзящи заиграват по нея. Плъзга се съзнанието ми, като чуждо тяло по тялото ми, плъзга се и не мога да го удържа, полита в сладостен мрак, в сладостен мрак се губя. Чужди чувам думите ми, чуруликащи, възбудени, сладки глупости които не биха ми хрумнали в нормално състояние. Виждам ги да се усмихват или да ме гледат смутено, недоверчиво, изпитателно, с колебание. Някои се борят със себе си, други от самото начало разбират, че всяка подобна борба е безсмислена, а толкова ми е възбуждаща тази борба. Тя се изписва по очите им, по устните им, трепери с думите им. Изкусителят съм, всички са Ева. Красиво е, обречено, отчаяно. Имам ги след часове, след дни, след седмици. Всяка преди да я имам е богинята. Всяка след като я имам е неприятен ангажимент и обикновена жена със своята досада от която искам да се освободя. Правя го, кълна се пред себе си да не постъпвам така, но видя ли дълги крака и къса пола, разума ми помръква. Вдъхна ли парфюм не съм на себе си. Долети ли женски глас до слуха ми, забравям на коя планета съм. Те са домакини, бизнес дами, учащи се, съпруги на познати личности от политическата ни сцена, магазинерки, сервитьорки. Чернокоси, руси, стройни, пищни, някои и много пухкави. Винаги се надявам, че това ще е последната, макар да знам как ще завърши историята, но от месец, докторе, от месец намерих си майстора. Беше дъждовна нощ, светкавиците спрели. Поредната беше в леглото ми, казах й всичко, както на вас, съвсем честно й се изповядах, каза ми, че ме разбира, каза ми, че не съжалява, казах й, че й вярвам, всъщност не й вярвах, утре ще мисли отново за мен, други ден също, след седмица и след месец още ще припознава мъжете които види в далечината с мен и ще свива устни от болка. Може би ще отмъщава на следващите, кой я знае. Каза ми, че няма да ми досажда. Надявах се. Дали техните сърца разбивам или своето ми прави удоволствие да разбивам. Позвъни телефона, подскочих. Коя ли толкова рано. Няма да го вдигам, но продължи да звъни. Не устоях. Не беше жена, обади се брат ми. Тя била в къщи. Не знаех за нея. Три годишна била. Майка й я оставила. Била кратка: ако не съм вярвал, имало вече сигурни тестове за бащинство, а тя била болна. Нямаше смисъл да правя тестове. Още като взех момичето в ръцете си, разбрах, че е дъщеря ми. И тя, тя е любовта ми обсебила всяка мисъл. Докторе, защо си сваляте очилата. Да симпатична сте, не мисля, че е добра идея, трябва ли да се събличам за тези прегледи, но защо се събличате и вие?
2008-07-23

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)