БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Абсолютна любов

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Започнаха да ме гледат с умиление накрая, а правиха зли физиономии в началото за да ме сплашат. Хлапаци. Къде са тръгнали? Не им е бизнеса. Единият даже деликатно ме попита: как мога да живея с подобно чудовище и даже да го наричам своя съпруга. Правя се на учуден, какво знае той за живота. Двадесет и пет ли е? Двадесет и осем? Тридесет? Опитвам се да му обясня, че жените са си такива. Прави кръстен знак, напушва ме смях. Ама, че похитител. И този ще ме реже на части и ще ме праща в пакетчета при жена ми. Гледа ме, като че ли да прецени дали не съм полудял от напрежението, а на мен ми спокойно, спокойно, спокойно. Да могат да ме отвличат такива поне по веднъж на годината, че иначе няма как да намерят покой обречените ми на вечно бързане задни части. И мозък, разбира се. Имам едно и също работно време с всеки работещ часовник, но само най-точните могат да се сравнят по точност с мен. Хубаво ми дойда, което ми се случи, не че не се уплаших в началото. Кой ли не би се уплашил? Пък и от чиста душа не мога да се оплача, няма добро и зло, има практика, все за нещо, все към някой си гузен. Просто истина, всеки я знае, но само когато го отвлекат си припомня, колко е грешен, докато се чуди в чий ли ръце е попаднал и какво го очаква. Четиринадесет дена са минали и познавам хлапаците много добре. Заради мен горят през ден бензин, че да ми купуват точно водка „Абсолют”, ако бях на тяхно място щях да пробвам да му разредя медицински спирт на този наглия тарикат, да видим ще го разпознае ли. Е, аз щях да го разпозная, но за отвлечен човек и разреден медицински спирт си е израз на върховно великодушие от страна на похитителите, още повече, ако не са му посегнали и веднъж, а при смехотворните си опити за психически натиск да са се изтормозили толкова, че да са се лишили от нормален нощен сън. Лъжа ги безобразно, вярват ми, по някое време започвам да си вярвам и аз, тогава си им казвам истината, че ги лъжа, а те на нея не вярват, а аз се чудя на какво да вярвам, но ми е общо взето забавно. Усещам, че по някое време започвам да преигравам. И не мога да се спра. Като ме пуснат трябва да се ориентирам към някой екстремален спорт. Препоръчвали са ми го колегите. Казват ми: „Стига с тази водка, карай делтапланер.” Мислех ги за откачени, но сега започвам да ги разбирам. Приятно ми е да си вдигам адреналина, което може да ми доведе неприятности. Рискът ме гъделичка и не преставам да се майтапя с хлапаците, а са ме отвлекли все пак, нито знам къде се намирам, нито какво ще предприемат. Аз съм видял лицата им. Мога да ги опиша, показах им и че имам талант на портретист със затворени очи върху тетрадка с химикал, направих шаржове на всички. Станаха каменни, явно решиха да ме убият, но да видим кой от тях ще го направи. Ще им побъбря, ще им обясня, че не ми се иска да продължават неприятностите, да се мъкна по съдилища, да имам врагове в лицето на подрастващите им деца, а тях да правят по пресата герои и какво да правят, ще ми се доверят. Между другото, съвсем искрен ще бъда. Ако не ми сторят нищо повече, аз също няма защо да се занимавам с тях. Единият, ето този който сега се върти около мен, мога да го взема за „служебен задник”, когато някой от подчинените ми иска да ритне мен по задника, той да се навежда, когато аз искам да ритна някой от подчинените си, той да се навежда. Хубаво ще му плащам, но нека да мине малко време и ще му предложа офертата. Сега ме гледа тъпо, още малко наистина ще стане враждебен и не ще да се съгласи с тезата ми, че жените са си такива. Обяснявам му какво и бита, че след осемнадесет години брак, не можеш да намериш онази бликаща, ефирна, нежно – сексуално, романтична, истерична почти любов, а малко уважение е достатъчно. И коректност. Измърморва ми, че дори не е коректна тази моя жена. Не е прав, но няма да му казвам. Всъщност на това се дължи целия ми кураж. От самото начало си знам как ще се държи. Трябва да покаже, че не й пука за мен, аз пък си казвам открито, че на жена ми не й пука за мен. Защо сме живеели заедно? Ами нямаме време да се разведем. Плюс това тя няма нищо против, че пия и играя хазарт, а аз нямам нищо против любовниците й от двата пола. Втората част не е много вярна, не е толкова игрива, изобщо не е, но така съм по-ефектен и в поведението ни има някаква логика. „Ама то куче да беше, не нейният съпруг, щеше да трепне нещо в гласа й. Ледена е.” Това ледена е клише и тя се държи според клишето. Тренирали сме го. Не преговаряй с похитители! Това е първото правило което е трябвало да научи. Аз съм по преговорите. И вече съвсем виснаха раменете им, посърнаха лицата им и им остана само съжалението към мен. „Защо ти е да имаш толкова милиони, като за жена си струваш по-малко и от водката която пиеш?” Някой ден на небесата ще преосмисля ценностите си, за сега съм доволен от тях. Не му го казвам, не искам повече да го дразня. Жал ми е вече и на мен за тях, колкото и на тях за мен. Къде са тръгнали с тези разсъждения в главите си? Не са практични и толкова. Подобни философствания са за бутилка „Абсолют”, вечер когато си се справил добре с работата си и си поспечелил достатъчно, за да можеш да си позволиш глезотията да размишляваш за по-абсолютни неща от тези мъничките и дребните, които могат да не те правят големия човек, за какъвто иде реч в посланието на Киплинг, но поне са покритие да живееш човешки. Наливам си за втори път сто грама. На свършване е и последната бутилка след последното зареждане, пак ще ги разкарам. Поне пазаруват с джобните ми, ама половината като гледам си ги изпих сам. -Защо ти е да имаш толкова милиони, като за жена си струваш по-малко и от водката която пиеш! – повтаря ми въпроса. Избиват ме сълзи, от водката е. Харесват ми. Вътре ми става нежно и топло. Жена ми ме обича. Времето в което ме няма за нея е ад. Знам го, чувствам я. Чета в погледа какво съм за нея. Желая, желая да го видя пак и предчувствам, че ще е скоро. Как да му кажа на този хлапак, че наистина няма нужда от толкова милиони, ако не струваш за любимия си човек повече от тях…Как пък посмях да си го помисля! Редакция: ако не струваш за любимия си човек поне половината от тях. Това вече е разумно. За нея струвам доста повече от половината, доста повече отколкото може да си представи на куп. Като дете е превързана към мен, а като нимфа е възбудена в леглото ми. Абсолютна любов! Връзката ни е много по-пълноценна от началото на брака, но тя трябва да се държи хладно. Така съм я инструктирал иначе сън няма. И заради нея искам да ме пуснат, да не се тревожи. Иначе си ми е приятно, имам си оправдание, че съм отвлечен и водката и тяхната компания с нещастните опити за философстване, които придават кръчмарско чувство на пейзажа са ми напълно достатъчни да изкарам години. -Казахме й, че сме те убили! – безцеремонно ми казва малкия и все едно ме удря. -Какво! – изричам спокойно, но съм вбесен. Обръщам бързо двеста грама, като руснак и някой ме цапва по главата отзад. Не беше от водката. Събуждам се свит като бобово зърно с глава между голите си колене, ръцете ми стегнали с белезници зад гърба, а интуицията ми подсказва, че не бива да мърдам за да не стане фал. Тъмно е, на тясно съм. Мирише на хубаво. Чува се музика, ръкопляскане, женски смехове. Тогава над мен изчезва капака, някой го е махнал. Приемам го като покана да се изправя на крака. Изправям се и какво да видя. Бил съм в торта, голяма торта, около мен кипи женско парти, очаквали са да излезе стриптийзьор, но изведнъж всички замлъкват и как няма да замлъкнат. Това е компанията на жена ми, а тя облечена като вдовица, на метър от тортата, готова да посегне към момчето което ще излезе от нея.
2008-07-22

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)