БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Срок на годност

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

На осем съм се свил заради провизиите достатъчни за оцеляване в бункер след ядрена война. В автобуса ми взеха за свръхтовар, кръста ми се откачи, едва намерих онзи селянин който да ме откара с раздрънканата си кола, близо до местността в която с моята мила се надявахме да изкараме две щастливи седмици на палатка. Много ни дойде натоварването през последните години. Засякох нежни мейли до нея, тя за една бройка да попадне на тези които получавах аз. Обикновено се връщаме у дома изтощени до смърт, гушваме се и ако не заспим, показваме сексуална лоялност, понякога наистина разчитайки единствено на невероятната воля която притежаваме и двамата. Романтиката в последните години: да останем до след полунощ пред телевизора и да догледаме някой порнофилм до половина. Комшийката флиртува с мен, флиртува и с нея. Комшията флиртува само с мен, но сигурен съм, че в службата си е обект на значително повече внимание, както и аз в своята. Не вървят добре нещата. Печени сме, честни един към друг, уважаваме се, ценим се високо, имаме сърца и чувствителни кожи, очите ни са гладни, телата за емоция, също. Решихме да си отдадем което си заслужаваме. Взимаме си отпуските и този път, никакви ремонти или бродене из складовете за търсене на евтин материал, никакви свръхнаселени курорти, че няма да мога да я извадя от магазините. Не трябва да има и интернет клуб на минимум двадесет километра, че то е все едно да не сме мръднали от къщи и изобщо да не сме излезли в отпуска. Колата на дядото така подскочи на едно место, че забих глава в тавана а консервите така ме удариха в тестикулите, че се свих наполовина. Звездички ми излязоха. Ще си и кажа честно, само да се видим, лудост беше да ми даде толкова дълъг списък. Сигурно вече е там. За да изпълня списъка закъснях, а да изгарят два билета вместо един не си заслужаваше и й казах да тръгва, а аз ще се справя с багажа. Няма да ми повярва сега на какво ме е подложила, а половината от нещата ще хвърлим. Четиринадесет дена не са достатъчни за консумацията на всичко. Стегнах с бедра сака за да не подскочи пак и да ме удари там където не трябва. На всичко отгоре консервите мокри. Скъса се презрамката на сака и се изляха във фонтана на който само исках да ги оставя за минута – две. Сега се допират в мен, все едно ме хапят и охлаждан ентусиазма ми. Добре започва романтичната ни отпуска. Няма що! Колата спира, нататък не може. Трябва да пренеса всичко това, на рамо и гръб, но как. Въздъхвам, мятам товара и вървя като Сизиф по наклона. Все си мислех, че не е толкова далече от черния път боровата гора, но сега ми се стори на край на света. Стигам и съм готов да мърморя дълго на благоверната си, но виждам я по бански, без горнище, слънчеви зайчета играят по гърдите й. Виждам я докато съм в гората, гледам собствената си съпруга като воайор и ме възбужда, нежност ме изпълва. Скучна е напоследък, но все пак е разкошна жена. Усмихва се, без да знае, че я наблюдавам, а после скача в езерцето. Тръгвам, подхлъзвам се на боровите иглички и се търкалям до палатката. Излиза като нимфа от езерото, отмята коса и се втурва да ме прегърне като ме вижда. После се кикоти на уморения ми вид. Няма що! Много смешно. Пита ме строго, купих ли всичко по списъка. Отвръщам й с глас на препиращо се дете, че купих, да и ако иска мога да се върна пак за още толкова. Не разбира, че я иронизирам и ме цунка по слепоочието: -Знам, че можем и ще го направиш, ако се наложи, но се надявам да не ти се наложи. Ама на какво приличаш. Нацапан си, мокър си, хвърляй тези дрехи. Събличам се, а тя е сложила очилата. Защо пък й са сега! Проблема с очите й не е сериозен. Слага ги само като се налага да чете. Оглежда внимателно консерва след консерва и ги отделя в страни. Срокът за годност, съвсем забравих да погледна, а тя много, много държи. Ядосано хвърли една в езерото. Казах й, че не е хубаво да мърси природата, а тя ми изсъска и хвърли втора, като между това промърмори да хвърля и слиповете, че така приличам на напикан. Събух ги, права беше. Лягам на тревичката, а тя хвърли още две консерви, фучи. Мълнии мята, но после изглежда си припомня за какво сме излезли сред природата. Засмива се, в началото малко насила, но бързо става естествена, ляга до мен, не е махнала очилата. Дръпва се рязко назад. Сплашена за миг, но бързо избухва в смях и сочи към деликатните ми части. После видях какво било. Консервата както се е притискала мокра в колата, отпечатала е върху кожата ми, срока си за годност. При това една от консервите, чийто срок на годност изтичаше.
2008-07-21

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)