БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Фонтанът на страстта

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Чудесно е, че дойде, исках да ти разкажа, толкова съм щастлива, разбираш ли, смахнато е, налудничаво е, като съм сама червя се, не че мога да го видя, в огледалото не се поглеждам, но чувствам го, избили са ме алени петна както и в детството не са смеели защото да се изчервиш от срам е по-дръзко от всяко безсрамие, но намерила коя да ти говори за безсрамие след случката онази вечер. Ще ти я разкажа, ще ти я разкажа разбира се, нали ти казах, че затова толкова държах да те видя. Побъркана съм, истински побъркана, а той е страхотен човек и трябваше, трябваше да направя нещо в живота ни. Вече петнадесет години, всъщност шестнадесет без един месец. Не мога да се оплача, скандали не са липсвали и не е минало без да си мисля за събиране на куфарите, но дори ти се учудваш като ти казвам, че е имало такива неща. Всеки друг освен аз и той ще се учуди. Защото като цяло живеем много добре и се вижда и с невъоръжено око. В хармония живеем, един за друг сме, не само го чувстваме, а и прави впечатление. Разбираме се, хубаво ни е един с друг, комфортно, все още сме секси, даже много, повече от много младежи бих казала, че и повече от когато сами бяхме млади, да не говорим колко по-дълбоко емоционално вече възприемаме връзката, съградихме дом, последната година, знаеш, казвах ти, той е много зает, новите служебни задължения, повече са, твърде сериозно им гледа, но знаеш ли, не бих го харесвала, ако не се отнасяше така към ангажиментите. Заспива често преди да се е съблякъл. Просто седне и вече го няма. Някакъв механизъм в него сваля сакото и го окачва на закачалката, после ризата, панталоните, но това не е той. Резервно захранване е. Разбира се, не всяка вечер е такъв, но тези вечери са чести. В другите по-свободните се мъчи да вземе всичко което пропуска и любенето ни е между другото, ако изобщо му отделим време. Не искам да го насилвам, аз съм жената, той ме желае, но освен мен има толкова дребни неща: да пусне поне две съобщения в любимия си интернет форум, да гледа поне веднъж на седмица новини или изиграе набързо един флипер на уиндоуса, да разгледа списание, ей такива малки свети дреболийки, разбира се и да се разходи из квартала, сам да съзерцава, защото тогава му идват и идеите, а благодарение на тях вдигнахме толкова много социалното си равнище. Не мога да бъда недоволна от него, аз съм позитивна жена. Реших, че трябва да направя нещо повече за да бъда той още по-доволен от мен и да ме предпочита пред всичко останало. Толкова над останалите му развлечения за малкото му свободно време да бъда, че той изобщо да не помисли за тях. Да ме желае повече и от времето когато бяхме много млади и наистина беше побъркан по мен, както и аз по него, де. Паля благоухания в стаята, купувам си нощница като изплетена от паяжина. Слагам си руси и червени перуки, купувам си по-агресивно бельо от секс магазините. Шептя му мърсотии по телефона, дишам тежко, сама се възбуждам от думите си имам чувството, докато му говоря, че се стичам като сок от нар по брадичката му и шията му. Харесва му, кога правим любов, кога не. Често в последният момент му излиза ангажимента и си оставаме само с желанието, но нали такъв си го харесвам. Не трябва да усеща, че насилвам нещата. Отчитам като грешка престараването си. Бие на очи, сковава. Вървя си онзи ден в близост до родната къща, в махалата в която съм отраснала и всичко си идва на мястото. Нежните спомени от детството, не сексуални, но тъй приятни, ме докосват и пробуждат в мен онова палаво момиченце което вече е пораснало и знае и може да си позволи неща достъпни за голяма жена. Разтрепервам се като виждам фонтана в парка. Работи. Всичко беше толкова изоставено преди година, а сега е възкресено за нов живот. Пръски полепват по кожата ми, имам чувството, че се разтварям в тях, че всяка ме обладава, като нова любов ме обладава, а десетки ли са, стотици ли са. Като в детството ми е, като в детството ми и си спомням, че ги видях баткото и каката, нимфата и сатира, бяха толкова красиви, късно вечерта беше, лято, знойно като това. Гледах ги от гъсталаците, после не помня, мисля, че се почувствах крадла на чуждо щастие и май се прибрах или догледах, не помня, не помня. После напълно забравих, че се е случило, а сега ми се стори, че отново ги виждам. Изчезнаха, а аз вървях към фонтана. Хладните капки ме пробудиха. Погледнах часа, трябва да е излязъл от работа, сигурно е в къщи, колко време ще му трябва да дойде дотук, движението не е натоварено, но дори и да е натоварено, изчислявам двадесет минути. Сядам на една пейка, засмивам се, твърде открито ми изглежда, глупава идея от моя страна, но никой не се вижда. Паркът е възстановен, но квартала си е все така изоставен, едва ли ще ни притесни някой, а и след малко ще се здрачи. Какво пък, заслужаваме си го. Набирам номера му, говоря му, смее се. Казва ми, че съм луда, усещам, че не владее гласа си, че му харесва, че спира дъха му, а това съвсем ме вади от релси. Затваряме, пуша една цигара, после още една и тръгвам към фонтана, той всеки момент ще дойде. Заслужаваме го и двамата го заслужаваме. Виждам колата влиза в парка. Влизам във фонтана, както съм с роклята, дърпам презрамките. Любовната игра която следва, просто е приказна, никога не съм чувствала толкова големи зърната си, загубих представа за тяло. Пак бях дете което гледа от страни каката и баткото. Имам чувството, че го правим пред погледите на десетки, ама че съм безсрамница – в парка. Ама, че съм безсрамница, а така възбуждащо е било да си безсрамница. Продължихме навън на тревата в храсталаците. Заслужавахме го и двамата го заслужавахме. Бих се отказала от целия си сексуален живот за тези няма и два часа. По някое време телефона иззвъня. Съпругът ми, обясняваше, че тръгнал, но го извикали спешно. Казах му, че го обичам. А ти защо ме гледаш така учудено? Не съм казала, че този с който се любехме във фонтана беше когото чаках. Този изобщо не познавах, а колата която видях, просто беше като нашата.
2008-07-19

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)