БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Eдин печален мъж

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Ще ти призная нещо, аз работя двадесет и четири часа. Техен генератор съм, а те не са нито световната конспирация, нито извънземни, сериозен е бизнес плана им, добре обмислен, земните ресурси не са достатъчни да посрещнат нарастващите енергийни нужди на човечеството и разбери ме правилно, аз съм генератор, техен генератор, от мен се извлича енергия колкото десет ядрени електроцентрали с капацитета на всеизвестната си с черната слава в Чернобил. Горивото ми е екологично чисто и почти безопасно. Само безумец може да си помисли, че има връзка между мен и да речем земетресения, последвалите ги цунами, горските пожари и вулканичното активизиране. Понякога си го мисля, изглежда съм безумец. Виж, между мен и ураганите връзката е възможна. Толкова много са женските въздишки по мен, а и моите, моите са далеч повече отколкото на обожателките ми. Съжалявам, това не може да се контролира, страничен ефект е от иначе добре подреденият им план, но като се пресметнат загубите, аз съм полезен за човечеството. Много, много полезен, а и никой не ме е питал когато е решил да ме направи генератор. Те са направили тъй, че да имам много, много богати родители, които също да имат много, много богати родители. Да съм красив и сексапилен, да изглеждам безотговорен и безгрижен, но безотговорността и безгрижността ми, са всъщност отговорност и грижа, те са ми задължение. Аз трябва да обикалям из световните курорти, из фиестите и награждаванията на звезди от киното или поп-музиката, да ходя на гала – вечери и да карам сърф, пред удивените очи на подрастващите хубавици, да пилея насам – натам пари, че да събирам погледи, да минавам за очарователния безделник, защото аз така работя. Работя къртовски, отдавам всичко, всичко от себе си. Около мен трябва да има куп хубавици, но не за да задоволя самолюбието си, не. Трябва постоянно да съм сексуално възбуден. От сексуалната ми възбуда и не само моята, а и възбудата на момичетата, жените и бабите която съм предизвикал се трансформира в тъй полезната за човечеството екологично чиста енергия. Логично е да се досетиш, че не мога да преспя с всички които ме желаят и желая, понякога даже не достига енергията която трябва да предам по договор и изобщо, изобщо не докосвам никоя от всичките тези жени. И иронията е, че мъжете ми завиждат. Те спокойно могат да си легнат при съпругите или любовниците си, да си хванат нови и така нататък, но аз който имам всички не мога да докосна никоя. Побърквам се от желание, ще експлодирам. Побърквам ги от желание, намразват ме. Често ме намразват и даже ми пускат слухове или ако са журналистки пишат безобразни неща за мен в светските рубрики на жълтите, а и не чак толкова жълти вестници. Не мога да ги спра. Идело ми е да стана отшелник, да си избера кътче в планините където човешко същество не стъпва и да се храня с козе мляко, да забравя договорите си и задълженията си към света, за изтъняващият озонов слой и за това, че ще се покачи цената на електроенергията без мен и бедните ще обеднеят повече, а много които не са бедни ще станат, защото ще фалират. Писвало ми е, истински ми е писвало и съм се чувствал най-черният работник на света и от известна гледна точка си е точно така, но не обичам да се съжалявам, защото така губя от енергията и после трябва да я наваксвам, нещо което не винаги ми е по силите, защото винаги работя с пълен капацитет, оптимален съм, отдаден изцяло на своята работа. Не мога да си позволя подобни капризи, като тъй приятното развлечение, оплакването на себе си, а към планините и моят самотен връх колкото пъти решавах да тръгна, за да докажа свободния си избор, толкова пъти се влюбвах. И какво си мислиш се получаваше от любовта. Енергия, много чиста енергия, полезна за цял свят. Дори любовта ми не е за мен. Аз не принадлежа на себе си. Не съм и на корпорацията за която работя. Аз съм на хората, аз съм на природата която опазвам. И мразя, мразя, мразя човешкото малодушие и леността. Всички онези които се оплакват от бедност, а твърде високо ценят себе си, за да се жертват за благото на света. Или си мислят, че не получават за усилията си достатъчно. Мечтаят си да са на мое място, ама, че ирония, че то щом едно сервиране, разбиване на камъни, каране на автобус или работа на полето им тежи, преставам си какво ще е да се опитат да правят това което правя аз. Мислят си, че всичко ми е дадено. Не, не и не, аз давам. Давам се цял, давам се до сетна клетка, до сетна емоция. Изтощавам се, изгарям. Около мен гърди и бедра, коси и аромати, съвършени талии и лунички, черни и руси коси, червени също, танцуващи телеса, тържеството за красотата, възбудата във всичките й имена, нажежен съм от желание, но не мога и не бива да му се отдавам, а да го предавам. И ден след ден „край извора от жажда аз умирам”, разбираш ли ме. Не ме гледай така учудено. Не бъди разочарована, бях готов да те любя, но за това, че не успях не си виновна нито ти, нито аз или моята преситеност. Не успях, защото се оказа, че не ми е достигнало известно количество енергия която трябва да предам по споразумение.
2008-07-12

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)