БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Букет несподелени нежности

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

В шок изпадна като научи. Седмица безпогрешен механизъм в нея, работеше, говореше по телефона, отговаряше не имейли, доведе до успешен завършек две наченати сделки и постави начало на три нови, грижеше се за нея и външността й, шофираше без да наруши правила, но това не беше тя. Тя искаше да крещи, луташе се в мрак, давеше се в сълзи които не потичаха. Не можеше да повярва, искаше да се събуди, струваше й се, че се задушава, кожата я стягаше, тялото я стягаше като уред за изтънчено мъчение. Някой се опита да я окуражи, намрази го. Изрази омразата си към него с усмивка и кротко му рече да се разкара. Дори не помнеше кой е, вероятно някой който живееше със заблудата, че означава нещо за нея. Може и да се е забавлявала с него нощ или две или три. Все едно й беше сега, толкова безсмислено стана всичко. Отведнъж. Заспал е и не се е събудил. Нещо със сърцето. Нейният съпруг, мъжът който имаше стойност в живота й, който рядко виждаше, на когото често, много често изневеряваше. С който напоследък си говориха с часове по телефона. От два различни континента си говориха. Звучеше жизнен, почти като момче се държеше. Шегите им бяха детински. Само един пред друг си позволяваха да се откриват като незрели. Имаха и двамата високите си социални роли. Той понякога се забавляваше в кръчмите, тя пък в леглата на жребци които почти не познаваше. Имаше го по-скоро за приятел. В последната година даже за братче. Целувки само по бузките, май два пъти и със затворени устни. Повече докосвания: не. Пестяха ли ги, само тя ли ги пестеше. Не можеше да си отговори, трудно се разбираше, а него още по-трудно. Иначе беше мил и точен. Второто й се струваше по-важно, но комбинацията с първото, го правеше незаменим. Иначе просто точни: много, страшно много. Само неговият глас й създаваше чувство за уют, близостта му усещане за домашно, въпреки, че си беше същият скитник като нея. С него се чувстваше човешки, иначе си беше само божествена и победителка. Не й беше достатъчно, не. Последните месеци кроеше планове, нареждаше нещата, искаше двамата да починат, да попътуват но за забавление, да се любят отново както някога и да са безгрижни. Малко още и щяха да могат да си го позволят. Задължения, просто задължения. Зрееше плана в главата й, очакваше дните такива каквито ги предвиждаше. Помисли си, че това ще е щастието за което цял живот се е борила. Миналата седмица малко се разколеба иска ли го наистина. Просто се случи нещото което в различни варианти винаги се е случвало. Искаше пак да си говорят по телефона, но сбърка номера. Мъжкият глас от отсрещната страна й се хареса, дълго си приказваха. Каза му някои от нещата които се готвеше да каже на мъжа си. Чу някои от нещата които очакваше да чуе от мъжа си. Мило беше, колкото и с него, но защо го направи, не разбра, както и преди не разбираше, защо се отдава на други, а с желанието си към него. „Отлагам щастието. Това е истината. Аз съм човек който разписва документи за парични възнаграждения. Свикнала съм наградата да се получава за заслуженото. Още не съм сигурна, че съм заслужила онова което желая и което ще имам, затова си търся залъгалки, колкото да оцелея, а и да се опазя за онова, за онова което ще заслужа и ще получа. Него, моят!” За пръв път му призна. Посмяха се. Все пак това беше един телефонен разговор. Той пък от своя страна се изповяда, че е ползвал секс-телефони. Ама, че магаре. Така значи, а! Хем й стана забавен, хем малко се изчерви. Секс-телефони, много перверзно. Всичко се преобърна със смъртта му. Не забелязваха в нея промяната. Даже траурна лента не си сложи. Не смени полата си с по-дълга, нито спря да си слага грим и червило. Поне мъката си беше нейна и само нейна. И без друго, кой ли би я разбрал. В свободните си часове въртеше телефони, търсеше из каталози, присъни й се най-красивия букет. Безсмислен жест, но в тези часове на трескаво мислене, не й се струваше така. Търсеше символа на това което не успя да му дари приживе. На стаените си чувства, най-красивите, тези които са само за него. Безброй красиви варианти прегледа, но се спря на букет от шестдесет цвята, а всеки един от тях осветен в храм на различна религиозна общност. Шестдесет различни земни вярвания за божественото събрани в един – единствен букет, пристигнали от различни точки по света почти по едно и също време, за да бъдат свежи, за целта си. Букетът на любовта. Божественият сбор от всичките религии. Скъпи бяха, много скъпи, цяло състояние, но това бяха само пари и загубата им не можеше да се сравни с и без друго изгубеното. Пресметна времето: седем часа полет, след туй около час по магистралата, нямаше да са увехнали. Сълзите й се отприщиха още щом хвана кошницата с цветята. Всички, дълго подтисканите, през годините. Възпираше ги, но пак тръгваха. Пресъхваха и пак бликваше извора им. Замъгли се погледа й. Тъмните очила вече не можеха да ги скрият. В началото бършеше и си поставяше отново грим, но се отказа. Плака с леки прекъсвания през целия полет. Плака и докато шофираше и й беше все едно, че почти не вижда и е възможно да катастрофира. Спря се за малко, колкото да изпуши цигара. Малко й оставаше, а все пак беше лоша идея да умре преди да е занесла букета. Здрачаваше се, когато стигна до гробището пак се разплака и вече не беше способна да се владее, а и за пръв път в живота си не го желаеше. Постави ги на плочата, прегърна я. Дълго говореше, стъмни се. Говореше му, не преставаше, казваше му неща които не беше подозирала, че е мислила през годините, съкровени, истински. Пак плачеше, пак спираше, а на сутринта вече напълно успокоена, на светло и не през сълзи, а с ясен поглед видя плочата. Букетът беше увехнал, изпълнил целта си, а тя стоеше на плочата на друг. Напълно непознат мъж.
2008-07-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)