БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Най-креативната реклама

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Дъщеря ми избяга преди няколко месеца. Мислех си, че няма да я видя. Не се разбирахме. За нея съм еснаф. Опитах се да й спестя повторението на моите грешки. Вярваше, имаше дух витаещ във висините. Живееше в приказката, която разпознавах като своята, затворена отдавна. На майка си не приличаше, лъжеше се, че прилича. Изобщо не я познаваше. Малка беше когато я изгубихме. Не помни ни нея, ни безизходицата. Неплатеният наем, миризмата на плесен. Засъхналата мърсотия от изхвърленият леген на комшиите по стълбите. Якото момче с очилата което със смразяваща учтивост ми напомняше за лихвите, на парите които бавих да върна на шефовете му. Бледата кожа на тази която боготвореше, която си отиваше, която не се интересуваше и от здравето си вече и не съжаляваше, че умира, а че не е живяла. Не помнеше, не помнеше. Известна сума наследих. Не беше много, но достатъчно да я спася съпругата си, ако баба ми беше починала по-рано от нея. Малката спи у дома, а аз пия на гроба на майка й. Говоря си с призрака й, със своята пиянска фантазия. -В оскъдица живях! В оскъдица ме погребахте! Имах идея, нямах достатъчно пари за материали. Добър дърводелец съм. Много добър. От стари дъски сковах ковчега й, но ако с друго разполагах. Върти ми се из фантазията, като мебел, като спалня в която да правиш любов като лодка виснала във вечността с която отплава душата ти, само ако имах материалите, само ако имах материалите. Завъртяло ми се е в главата. Имам някакви пари, ще опитам. Отварям фирма за бутикови ковчези. Кой ли е толкова полудял, че да го интересува в какво гният тленните му останки и даже да дава пари които биха послужили за живеене. Такива съмнения си имам, но не се оправдават. Бизнесът ми тръгва. Ковчезите ми скъпо вървят, за произведение на изкуството минават. За кратко имах любовна връзка с една журналистка, тя пък нямаше материал за рубриката си, за чешитите. Вдъхновения от смъртта на съпругата си вдовец й се видя интересна тема и така я разви, че на много хора станах интересен, а май и на себе си чак. Ваех и дърворезби, и това можех. Вече не смогвах сам, първо взех едно момче мебелист, а после второ. После още един дърворезбар. Не усетих кога работилниците ни станаха три, после пет, дванадесет, кога ковчезите ни започнаха да се изнасят за чужбина, че дори зад океана. Имаше и такива бижута над които работих по година, струваха колкото двустаен апартамент с изглед към морето. Рок звезди и мафиотски тузове, сноби от висшият авангард в изкуството или просто пипнали шанса за опашката си забогатели, работливи селяни, президентски съпруги и щерки на които им беше твърде рано си поръчваха от ковчезите. Мазолите постепенно изчезнаха от ръцете ми. Ходих вече с костюм и на работа, имах и излъскан маникюр, със сноби общувах, като сноб се държах. Дори си направих и свой ковчег, но поговорката за босия обущар е общовалидна. Продадох си го. Не докосвах длето, ни чук, ни четка за да лакирам, но работа имах повече. Бизнесът си е бизнес. Победител бях, нямах намерение да изгубя. Дъщеря ми растеше. Много време за нея нямах. Говорих й най-чисто и по-мъжки. Хубаво е да умееш да говориш с жена по мъжки, още повече, ако това е твоята подрастваща дъщеря. Тя оценяваше това, но не й беше достатъчно да приеме истината. Така и не разбра, че се боя от приликата ни, не от различието ни. Изкуство, изкуство, побъркана беше по изкуство. Аз също някога. Имах, имах достатъчно пари за да си позволи да даде воля и на душата си. Но боях се, че света е суров и няма да прости наивността й. Мъчих се да я приземя в реалността. Тя пък да ме извади от схемата. Докато спорихме се гневях, но когато спряхме почувствах ужаса. Вече нямахме общ език. Знаех, че ще замине, но не очаквах да е толкова скоро и все още непълнолетна. Характерът й корав. Почти идентичен с моят. За това и не очаквах, че ще я видя, но видях я. По-скоро образът й. На демо-записът който получих. -Не е добра идея да се обадиш на полицията! – преди нея се показа онзи психопат с претенции за креативност. Добре го познавах, много добре. Наясно бях, че ще ми поиска откуп. Тя ме предаде, но щях да го платя. – Старче, старче, старче! Тя те обича! И мен обича… Целуна го пред камерата за да покаже, че не блъфира. -Ти ми нямаше доверие, но аз съм най-добрият! - продължаваше да се лигави, а дъщеря ми се усмихваше мълчаливо- Спиш на стари лаври. Минаваше за голям артист, вече не си. Стана шаблонен, хората ти са занаятчии, нямат общо с онова което си правил някога. Провалът ти е неминуем, а бизнеса ти е всичко за теб. Нали? И тя го знае и ми го казва. Но познавам те по-добре от нея… -Какво искаш? – забравих, че това е запис, но изглежда го беше предвидил. -Толкова си ясен, толкова! Казах ти, че ти трябва сериозна реклама. Онези сковани мозъци не могат да ти я изработят. Те са като твоите момчета, занаятчии. Трябва ти истински артист. Истински. Животът е реклама, старче, но е добра реклама. Но Божието майсторство плюс дяволската намеса и голямата глупост…/изхили се/…Предложих ти да отидеш със свой рекламен видеоклип, можех да го изработя. Трябваше само да ми се довериш! Защото съм твоят човек. Рекламирах и себе си пред теб, по най-добрият начин, но как да ти кажа…Заблудих се, защото те мислех за онзи артист който беше, а ти си загубил душата си… -Престани! – крещях му. -Но аз, не. Не съм я изгубил. И ще ти пратя най-креативният рекламен видеоклип. С който ще успееш. Обективът на камерата се обърна срещу ковчег моя изработка, а момичето ми седна в него и заговори: -Аз съм дъщерята на големият майстор изработил този ковчег. Той е толкова комфортен, че го предпочитам пред живота, а това е шедьовър на баща ми, направен все едно специално за мен и с цялата любов към мен, но е за всички вас. В ръката й проблесна шишенце с течност която разклати. -С това завинаги ще заспя в блаженството което предпочитам. Навярно като всеки родител той ще е доволен, че ми е дал най-доброто от себе си. И обърна шишенцето към устните си. Загубих съзнание. После търсих уличен автомат за да се обадя в полицията, а имах два мобилни телефона у себе си. Повторно изгубих съзнание навън. Няколко дни ме държаха в болницата, а после изписаха. Предадох диска като доказателствен материал. Изглеждам добре, но само аз си знам какво ми е. Клипът се излъчва. Първият път в новинарска емисия, после се разпространи по интернет. Печалбите ми скочиха до небето. Водят се преговори да се пусне и като обикновен рекламен клип. Не съм наред от месеци. От месеци я издирват. Безследно изчезнала е. Според психолози това е идиотска. Най-вероятно е така, но докато не я открият не мога да бъда сигурен.
2008-07-09

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)