БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Тя е толкова срамежлива

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Иска ми се веднъж да я любя и с очите си. Поне веднъж. Болят ме от желание зениците, жадни са. Толкова е срамежлива. От двадесет години сме заедно. Плакала е, когато съм настоявал, когато толкова стройна беше, че приличаше на изчислявана клетка по клетка с компютър, пренареждана за да достигне до оптималната хармония на женската фигура. Сега натрупала по себе си сладостни сокове, още по-примамлива беше. Гасеше лампите, дори и свещите я смущаваха. В ъглите ги оставяше. Фантазирах я в безброй образи. Докато с устни и пръсти се опитах да видя това което забраняваше да видя с очите си. Пускаше завесите, силуетът й плаваше. Откриваше ми много повече от голотата си, откриваше дълбини които друга жена нито ми е откривала, нито съм сигурен, че е възможно някому да открие. С другото й свикнах. Ставаше мълчалива когато бяхме в компания. За всичките тези години, четири или пет пъти ни се случи. Спретнато се обличаше, но никога шикозно. Застивала е като хипнотизирана пред витрини с вечерни рокли, очите й като на бедно хлапе загледано в играчки. Но щом пожелаех да купя, отвръщаше ми остро: „не”. Какво й има? Тази рокля за нея е правена. Питам я, навежда глава, изчервена е, знам. Промърморва нещо. Скъпа била, можем да си го позволим. Не е кой знае колко. Много било. Напомням й, че печеля достатъчно. Не й харесвало така да го показва. Става ми подтиснато. Целува ме, но бързо. На улицата сме. Оглежда се дори дали не са ни видели. Подтиснато ми е. Иска ми се да й кажа много неща, че не живее за другите, най-малко пък за тези които биха я укорили за това, че може да си позволи някоя малка радост. Иде ми да си разкъсам дрехите и да тръгна разголен, за да й покажа, че поискам ли мога да живея както си поискам. Но глупаво ми се струва в следващият момент, не съм човек на емоциите и само тя ме кара да изпитвам по-остри. Хваща ме под ръка, прибираме се. Влиза в банята. Пак излиза с хавлията, пак изключва лампата. Отслабват вече очите ми, но не отслабва желанието им. Имах други, за кратко. Просто ми даваха да видя. Денем правихме любов, на отворен прозорец, а уж се криеха те от мъжете си, аз от жена си. Бързо късах, просто сърце не ми даваше да продължа. Тях да използвам, нея да мамя. Харесваха очите ми голотата, но заслужава ли си! Имам длани, имам кожа, а и нещо повече от очи с което я виждам. Някаква травма изглежда има. Не я разбирам. Родителите й: да, консервативни хора са, но и моите са такива, а и на голяма част от хората с които съм близък. Не е жертва на тесногръдо до садизъм възпитание. Родилен белег? Щях да разбера, майка й не е най-съобразителния човек, доста говори. Подпитах достатъчно. От далеч извъртях въпросите, но щеше да каже, без дори да усети, че е казала. Спирам да гадая. Примирявам се. Гледам я седнала по пеньоар пред телевизора, свила е единият крак, стъпалото й е под дупето, бедрата й разголени. Пламва устната ми кухина. Забравям, че бързам, целувам я по шията, кикоти се. Пускам ръце под пазвата й, дръпва се и устните й срещат моите. Катурваме се от креслото, дръпвам коланчето, но преди да разгърна пеньоара, ръцете й вече са го притиснали. Изплъзва се, дръпва завесата. Тогава дрехата й пада до краката. Отново ми разголва само сянката. Няма да я видя гола, мисля си. Дори когато сме почивали на море, винаги е с шорти и тениска. И все е с развалено настроение. Повече от три дни не сме издържали. -Не е за мен! Не е. Глупава съм. Не знам как изобщо живееш с мен, защо го правиш! Тези думи ме разсипваха. Отщяваше ми се, това което толкова исках. Изведнъж ми се струваше тъй дребнаво, че намразвах себе си, че му предавам такова значение и с това подлагам на риск истински стойностното. Но случи се, откраднах голотата й. Бях забравил желанието си, а го изпитвах. Чувствах се като престъпник, всъщност бях воайор. Но това е моята жена. Толкова е абсурдно. Лекарствата за алергия. Няколко дни се оплакваше, чувствала се нечистоплътна. Постоянно в банята, а кожата й гори. Сърбеж, див сърбеж. От дете е имала кошмарни спомени, така и не разбрала какъв е причинителя. Никакви признаци през цялото време, че отново ще я сполети. Останала с впечатление, че с отминаване на пубертета реакцията е изчезнала, но същото чувствала както някога. Когато й поставиха инжекцията предупредиха, че може да не е адекватна в следващите дни. -Помня! – усмихна ми се, но за да прикрие неприятното усещане – Ще съм като парцал! Унесе се още в колата. Носех я до ръце в къщи. Поставих я на леглото, както е с дрехите, но твърде топло беше, въртеше се. Мънкаше нещо неясно, потеше се. Разкопчах първо ризата. Отвори очи и ме изгледа учудено, помислих си, че ще ме зашлеви, но се усмихна отнесено. Пак килна глава, смъкнах ризата. Така е по-добре. Недостатъчно ми се стори. Свалих и роклята. Тръгнах към завесите. Няма да направя нещо против волята й. Няма. Спуснах ги. Съблякох я, а тя още известно време се въртя, после се успокои. Играеха пред очите ми формите й, после си припомних, най-черното си съмнение. Не съм успял да го избия от главата си. В мен беше, трябва да разбера, трябва. За да спра да се съмнявам. Така вярвам в най-лошото. Тръгнах към прозореца. Светло беше, много светло. С един замах, дърпайки завесите щях да открия истината. Имах чувството, че ще ослепея. Колебаещо се, възбудено дете се пробуди в мен. Дали да не запазя тайната си и съмнението. Дали няма наистина да ослепея, след като толкова дълго ми е било забранено да видя? А после ще имам тайна, как ще й кажа. Това си е изнасилване, нищо, че сме най-близките. Татуировките, тези по дупето й, двете змийски глави увити около бедрата й, изплезили четири раздвоени езика към вагината й, а тя украсена като цъфтяща водна лилия, стрелнали опашки потъващи в ануса, детелини и руни, завързани като колан, това е крила от очите ми. Това си мислех, че ще е истината. Присънвала ми се е на няколко пъти. Срамежливото ми момиче, криела безсрамно минало. Това си мислех, това си мислех, че ще видя, а не смеех. Ръцете ми още на завесите. Толкова пъти ми се присъни. И какво, ако е така? Нищо. Просто ще съм сигурен и няма да се съмнявам, което е по-страшно. Дръпнах завесите. Ярката светлина за миг ме лиши от зрение, докато се завръщаше ми се стори, че видях татуировките, но изчезнаха. Кожата й беше чиста. Нищо не е криела, нищо. Чаровна, красива, сексапилна жена. Имах чувството, че съм й посегнал и очаквах наказание. И го получих. Пак започна да бълнува, а между неясните думи и обърканите фрази, каза цяло едно единствено изречение: -Докторе, аз живея с най-добрият човек, най-добрият и не заслужава страдание, но кожата му, тялото му ме отвращава, не мога да му се отдам, ако го виждам и се любим само на тъмно.
2008-07-08

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)