БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Когато баба няма телевизор

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Имаше снежно бели коси, още гъсти, почти до кръста падаха. Чувство за хумор, но и инат и не помнеше защо не разговаря с никоя от някогашните приятелки. Поплака си малко, като разбра, че и последната се е поминала без да са си простили, при това не помнеше точно за какво се бяха сдърпали, както не помнеше имаше ли правнуци или не. Със снаха си, не се обичаше. Със зет си, прекалено много се разбираха, някога. Оставаха насаме, дръпваха тапета, на онова място което си знаеха само те, бръкваха в отвора и вадеха бутилката. Пийваха си и си мечтаеха, но дъщеря им разбра за тяхната авантюра и им забрани да се срещат. И на двамата беше забранено да пият, на нея от лекаря, на него от цял свят. Откакто спря да пие, на нищо не приличаше. Пълна отрепка и еснаф, но не му се сърдеше, съжаляваше го, даже го оплакваше. Какво момче беше, на какво заприлича. Заради старческото мислене на дъщеря си. Заради нея изгуби единственият си приятел който имаше на стари години. Вече нищо си нямаше, нищо друго освен ума си. И да не изгуби и него, купи си телевизор и се влюби в него. Това на което разумните стари жени се отдаваха, тя откри късно и затова толкова обикна. Гледаше екшъни и сапунени опери, гледаше фантастични и шпионски поредици, новинарските емисии и се струваха като част от тях, много не ги разбираше, но веселяха я, понеже й изглеждаха абсурдни, рекламите не я дразнеха, бяха й даже хоби, защото си внуши, че ще може да види с очи онзи скрит кадър. Чувстваше се като ловец който дебне за плячка и все я помирисваше, но все й се изплъзваше, което я амбицираше и с още по-голямо настървение следеше рекламите. Ръката се протягаше към дистанционното преди очите да се отворят. Трябваше да чуе гласа на водещите сутрешните емисии за да реши, че има желание да й замирише на кафе и да стане да си направи. Онзи цербер дъщеря й и конфискува телефона за да не звъни на един познат на цялата ни родина телевизионен хубавец, два пъти разпознала гласа й по телевизора и се срамуваше какви ги плещи старата жена, а какво толкова беше казала, просто му рецитираше стихове на Сафо, какво пък толкова, той един нежен, женствен, отиваше му да му бъдат посветени такива. Не било по темата на предаването, ами ние съществуваме ли по темата на живота? Тъй, де. Ама младата дебелана не го разбираше това. Толкова й беше раздразнена, че в пристъп на гняв: -Ще пробудя баща ти от вечен покой за да го попитам: нашата дъщеря от мен ли е! Ох, това беше тъпо. Преглътна обидата, че я оставиха без телефон и още повече се привърза към телевизора. След катастрофата вече не й доставяше удоволствие и гледането, но просто си нямаше нищо друго освен него. Онзи го осъдиха условно. Помел е и двамата. И дъщеря й и дишащите тленни останки на онова прекрасно момче което беше някога зет й преди да спре да пие. Не вярваше, че се е случило. Не, че идваха често. Не, че й беше весело с тях. Просто никога, никога нямаше да ги изругае, че са изпили кафето си до половина и сега трябва да излива като за мъртвите кафе в мивката. Да го изпие тя, много щеше да й дойде, а да го хвърля разточително й се струваше. Щеше да й липсва този момент и като си го помисли усети колко още неща ще й липсват. Гледаше телевизия като успокоително, на място липсващият алкохол. Не, че я интересуваше забраната на лекаря, не се страхуваше за здравето си, но пийнеше ли сама щеше да се сети за компанията на онова прекрасно момче, което вече не само духовно, а и като тяло го нямаше. Гледаше телевизия за да не се разкрещи, за да не спре времето, защото изключеше ли телевизора и часовника спираше да тиктака. Вече не изключваше изобщо и нощем. При първото поскъпване на тока спря да пие кафе, но не изключваше телевизора. При следващото спря изобщо да пуска печката, а да си купува готово скъпо и идваше, само филийки си мажеше и това й беше менюто. Пускаше само бойлера, защото не искаше да мирише на животно. Но сърцето й се късаше за този разход. Все пак една пенсия имаше. Накрая пак дотолкова поскъпна тока, че не можеше да го плаща. Седмица остана сама с мислите си. Всичко лошо и добро излизаха навън, после остана само сивото. Не мърдаше от леглото, нямаше за какво да стане, но не можеше и да заспи. Люлееше се, а часовника не тиктакаше, не идваше архангела. Чакаше го. Дълго го чака, докато реши, откъде й хрумна, не си спомняше, май по сапунена опера го беше гледала или го беше сънувала, но отвори скрина, намери булчинската си рокля, облече се в нея и чакаше, чакаше така архангела, а архангела не идваше. Спомни си, че на времето чака покойният дядо да се обади, но не дочака и го потърси. Такива са си мъжете! Ще го потърси – така реши. И излезе навън, тръгна по мрачната улица. Сега представете си пълна луна. Представете си и нея. Както вече стана дума косата й снежно бяла, пада до кръста почти. Цветът на лицето й близък до този на косата. Стана дума и за това, че от дълго време се хранеше оскъдно. Колкото си беше слаба, още повече беше отслабнала. И с булчинска рокля и е решила да търси архангела в гробището. Представяте ли си картинката, тя в този вид, по алеите между паметните плочи. На една пейка двама влюбени се натискат. Не, че е очаквала да стане това което стана. Просто не съобрази. Замириса й на цигара, запалило е момчето. Срам, не срам, припушило й се е, силно, ще си изпроси. Изниква от храстите пред тях, при което момичето започна истерично да се хили, момчето надава писък, с което я стряска и тя надава писък, с което стряска хилещото се момиче и то надава писък. И в този кратък стрес й е достатъчен. Губи съзнание. Младите бързо връщат самообладание. Звънят за помощ, линейката този път идва неочаквано бързо. След един час състоянието е напълно стабилизирано и дава показания в полицията. Трябва да обяснява и защо са намерили онези вещества в кръвта й, по лекарско предписание са и няма връзка с никаква мрежа за наркотрафик. Усеща, че натам бият въпросите, тъкмо да си отвори обаче устата и да разясни, че еди кой си психиатър й преписва еди какво си лекарство за нервите. От време навреме даже забравя да го пие, а от време на време даже не забравя, но не го пие. Този път по изключение го е взела. Млъква преди да го е казала. Спомня си какво я чака у дома. Празнота и мълчание. Няма дори телевизор, за да гледа поредният епизод от криминалната поредица. Е, ще си я направи. И без друго по-вероятно е като я изобличат да я пратят в лудницата отколкото в затвора за неверни показания. Следователят е млад, но амбициозен и с набито око. Забелязал е, че бабата се опитва да каже нещо, но млъква. Момент е да атакува и атакува. -Изплюй камъчето, хайде. Успокой душата. Това го е гледала по филмите. И другото което разказа го беше гледала по филмите. Цял ден спецотряди атакуваха складовете чийто адреси даде на следователя, докато най-накрая все пак се разбра за хапчетата които пие по лекарско назначение. Сигурно ви е интересно да разберете откъде знаеше адресите, поне на следователя стана интересно, но не посмя да запита, а ако го беше направил, тя искрено щеше да му отговори, но кой да й повярва. Нали си спомняте, че беше вманиачена на тема търсенето на скрития кадър в рекламния клип. Следеше не само националните канали, но и кабелните. Оттам знаеше наизуст адресите на фирми които дори бяха забравили, че са се рекламирали някога. Нямаше ток у дома, но сърцето й беше пълно. За пръв път от много време насам, заспа с усмивка. Преди това нежно постави булчината си рокля в скрина с думите. -Ще има да се забавляваме тепърва, миличка!
2008-07-07

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)