БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Какво се случи на една изкусителна жена

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

От близо тридесет години само мен е рисувал, а си мислех, че прави бързи потрети по поръчка на туристите. Не съм разбрала, като обвит със силово поле от вражда към мен беше. Купували са картините, не знаех, образът ми се е харчил, би ме усмихнало. Пак ме усмихва, но тъжно. Късно е вече, отишъл си е стария. Опустя улицата за мен, без него. Все там стоеше, дъжд, пек, дори когато прехвърча сняг. На пейката под кестена, пред гаража на двамата автомонтьори близнаци които все спират работа когато изляза от къщи и когато си влизам в къщи. Подпират лакти от две страни на бричката над която работят, чешат брадички и се поглеждат многозначително, чувала съм да цъкат и други възклицания. Те не подсвиркват, но имаме по улицата четири говорещи папагали. От години мина ли, свиркане, след туй: „Къде без мен, малката”. След папагалите няколко пияници повтарят: „Къде без мен, малката.” Имам си и малолетни фенове. Лицата им са като нарисувани на прозорците. Някога същото обожание ми отдаваха бащите им. Още си ме харесват, понякога се поздравяваме с усмивка при разминаване. Случвало се е да кача някого в колата, когато го видя да виси при лошо време на спирката. Случвало се е да ме качат в колата си, когато моята се е развалила. Слухове отдавна няма по мой адрес. Минавам за високомерна. Не е съвсем вярно, но пази ме. Други легенди за моята персона биха били по-досадни. Поне в родният ми квартал ги няма. В службата друго, дори хора зависими от мен, боязливи, фантазират. Нямаме мъже за делене със секретарките, но минавам за кучката. По-млади са, някои смятам и за по-хубави. Вероятно същото забелязват някои сутрини в огледалото и може да мине разумната им мисъл, че не с хубави очи и дупе е станало тъй, че им плащат заплатите, но предпочитат другата: „ако бях въртиопашка като шефката”. Не ме понасят, чете се в очите им, злост, ирония. Мога да уволня всяка, не го правя. Дори не си гледат винаги както трябва работата, но това, че ме ненавиждат, а аз полагам върховни усилия да не ги презирам им е един вид застраховка. Не искам чувства да решават служебни въпроси, а когато са толкова силни чувствата, боя се, че ще бъда подведена от тях. И като се замисля, малко е вероятно други на тяхно място да са по-различни. Не знам с какво побърквам мъжете. Външността ми обяснява само част от феномена, но имало е, често е имало, влюбени до полуда, че чак вършещи глупости, иначе сериозни и улегнали мъже, при това с много по-красиви съпруги, любовници или и съпруги и любовници. От училище беше така. Приятелки около мен няма. Обожатели колкото душа иска. Най-желаната и най-самотната. Един от друг като кучета ме пазят. Първи приятели са готови да се разкъсат. Иска ми се да имам някого. И аз съм подрастваща. Не, не мога, ще стане война. Зверски стават очите им, желание и смущение се гонят, дива омраза към близката конкуренция. Рицарски жестовете им, думите им, а разбойнически душите им. Не мога да изляза сама, все идва някой да ме пази. От обич ги намразих. Започнах да го показвам. Лишена бях от свобода, от правото си на приятел и извън училището. Не мога да целуна, а ме гъделичкат влажни погледи, разтворени устни, изострени миризми, ускорени дъхове, нежни думи непрестанно чувам. Всичко ме желае, всичко изкушава, готова се да се отдам. Капси чувствам зърната си, ще гръмнат. Сънувам, че се плъзгат по мен езици от кисела лава. Разяжда ме, а е приятно. Гранит съм разтапям се и превръщам в кал, потъвам в себе си и се поглъщам сама в усещане без мисъл, докато две длани ме хванат и нежни пръсти се плъзнат по мен за да сътворят повторно жената. Сънувам вече и наяве. Кавалерите ми пак около мен. Иде ми да се отдам на всички едновременно или да избера този когото най-силно съм намразила заради натрапничеството си, за да го убият. После тъй да отстраня и вторият и третият, други да дойдат на мое място. Да ми стане хоби да убивам с нежност. Колко са жалки! Защо не ме оставят сама. Представям си го, разридавам се. Не мога и без тях. Свикнала съм, а и те не знаят какво правят. В мен е вината, навярно в мен се е вселил дявола. ще пазя любовните писма от учителя ми по музика и от учителката ми по физическо. Канили са ме в коли познати и непознати на възрастта на родителите ми. Телефонни обаждания, инсценирани случайни срещи по улиците, покани за кино, за театър, за екскурзия до пирамидите или Тибет. Париж, Ниагара, Казабланка. Посветена стихосбирка на известен автор, още преди да бъда пълнолетна. Много влюбеност, но не и любена до двадесет и една. Не разбрах кога съм свикнала, кога съм започнала да се справям, преобърнала съм съзнание и приемам всичко това като нещо обикновено. Без вече да ми пречи, но без и да ми помага. Освен съпруга си съм имала един любовник, който между другото разби сърцето ми. Други мъже в леглото си: не. Но това едва ли би повярвал и свещеник на който бих дръзнала да се изповядвам, а ако ми повярваше, вероятно би ме укорил. С мъжът ми сме разделени от десет години. Признавам си, използвах го като средство. Исках просто да бъда омъжена. Не обичана, не обожавана, а по закон принадлежаща на някого за да будя по-малко апетити. Не усетих промяна, но поне не ми навреди. Имаме си прекрасен син. От две седмици ми хленчи обаче по телефона. Приятелките му го съсипват. Опитвам се да му помогна, но сама нямам опит в интимната сфера. За разлика от нея в бизнеса ми върви. Изглежда заради самотата която чувствах беше добра среда да уча добре, а после с работа изпълвах празнотата си. Бягах от живота в нея, отдавах й се цяла. Парите не ме интересуваха. И без толкова усилия можех да си позволя всичко което си поискам, но точно тези усилия ме осмисляха. Понякога забравям да спя и очите ми се подуват. Понякога забравям, че съм будна и сънувам на крак, но действията ми са безупречни. Като се изключи сина ми личен живот нямам. С мъжът ми се чуваме понякога, с него останахме добри приятели, но обикновено за да се чуем все има някаква делова причина. Сутрин с традиционният за всички спам, трия и спам от любовни писма. Дори не ги отварям. По-креативните ухажори ги озаглавяват тъй, че да изглеждат като служебни, но след като три пъти ме подхлъзнаха, започнах да ги разпознавам. Тази седмица се запитах, какво ми има. Кошмарът ми от младежките години отдавна е отминал. От дълги години съм разведена. Не съм камък, напротив. Случвало ми се е топъл вятър, силен топъл вятър вечер, когато съм на балкона, по нощница и пуша, да ме доведе почти до край. Не само вятъра, същото е правила с мен и музика, на няколко пъти и погледи. Омекват ми коленете. Звездички заиграват пред очите ми. Силите ме напускат, едва владея дъха си. Бързам обаче, винаги бързам, трябва да свърша задачите които съм си поставила за деня. Все отлагам да помисля за себе си. Някога бягах в работата, сега не мога да избягам от бягството си. До секунда съм подредила денонощието си, няколко денонощия преди да е настъпило. Всяка моя минута има реда си между останалите, има своето значение. Разпъната съм между тях, почти механична, а съм плът. Която желае и е желана, която бавно вехне и все по-чувствителна става. Опитвам да подредя между работата си и любовна среща, но ставам си смешна. Не може така, не е между всичко останало. Ако ще е изживяване нека е пълноценно, то ще си дойде само. Тъй си мислех и го дочаках. Този партньор на фирмата. Всъщност с него общувахме само служебно и он-лайн. Знаех си, че ще ми хареса, чувствах го, но не и това което се оказа. Това не беше мъж, не в истинския смисъл на думата: човек, а сатир. Още като го видях разбрах, че съм си намерила майстора. Свръхинтелигентен див звяр, с човешко лице, ангелска усмивка и дяволска аура. Безупречно облечен с дъх на разюздана свобода, нещо детинско в очите, но мъдрост и улегналост на старец е изписала бръчките под тях. Мускулест като състезателен кон, изтънчен, но естествен. Стори ми се, че енергия изтичаше между пръстите му и се плъзгаше по мен. Овладях се, когато е за работа, умея да надмогна всичко. Което имахме да уредим, уредихме. Надявах се, че ще предложи срещата. Не се излъгах. Казах му просто: „Мога да дойда, мога и да не дойда.” Най-нетипичното ми изречение. Думите са ми „да” или „не”, но той беше различен и искам всичко да е различно. Нека ме очаква. Няма да закъснея много. Минута – две, най-много три. Пет минути за нищо, никога не съм закъснявала и няма да го сторя и сега. По-силите ми е да удържам с години сексуално желание, но не и да закъснея за независимо каква среща с цели пет минути. „Можеш да дойдеш или не?”-пита ме и не вярва. „Не се ли явя на първа среща, означава, че втора няма да има.” Хареса му. Сега ме чака. Усмихвам се. Вървя по улиците и се усмихвам, свирукат ми папагалите, след папагалите повтарят кварталните пияници, няма го стария уличен художник, за да запечата образа ми сега, когато съм влюбена, но пък там са двамата автомонтьори – близнаци, облегнали се на бричката, чешат бради и ме обсъждат. Щастлива съм. Имам около час. Просто ще се освежа. За да си освободя време за тази вечер и утре когато смятам цял ден да се въргалям със сатира си, тези дни се скапах. Свежа изглеждам, но само аз си знам какво ми е вътре. Имам нужда само от душ и други дрехи, които вече са ми приготвени. Имам цял час до срещата, а до петнадесет минути ще съм готова… Отключвам вратата. Не помня кога съм стигнала до леглото. Все съм била уморена, но толкова не. Събудих се на другата сутрин.
2008-07-06

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)