БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Какво се случи на един грижовен съпруг

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Кокетничи колежката, къса полата й, стегнато дупето, стройни краката й, сини очите й, толкова е съвършена, че ме вбесява. На всичкото отгоре миловидна и глупава, което я прави божествена. Работата си върши перфектно, в това е гении, на върховните й комбинации не съм способен дори аз, а си ме бива, изглежда програмирана, защото в живота я няма никаква. Понякога ме трогва повече от дъщеря ми. Дори има моменти я чувствам повече своя дъщеря, но напоследък не се държи като такава. Опитва се да флиртува, побърква ме, защото пак греши, много, много греши. Секси е, страхотна е, ангел е, наивен ангел, което го прави по-небесен от небесните многознайковци които няма как да не са станали циници след като добре са запознати със земния живот. Всеки мъж би искал да е на мое място, всеки освен един и това съм аз. На челото ми е написано „грижовен” и в очите ми е написано: „грижовен” и на сърцето ми е написано. Пълна противоположност на тате. Бях глава на семейството още от тринадесет. Като такава съм се възприемал. Семейната сигурност, умението да предадеш стабилност на живота. Принципи, принципи, принципи. Друг би се задушил, но аз съм един йога на бита. Мога да се свия до тези размери които съм пожелал, мога да придобия формата която е най-сигурна за мен, защото владея най-добре. За разлика от хубавелката за която говоря, не съм програмиран от друг, а от себе си. С години съм работил над всяка команда. За да изградя устоите, за да се чувствам комфортно в тях. Комфортно да се чувства и жена ми, и дъщеря ми. Не мога с един замах да унищожа всичко. Моят живот е моето творчество. Аз съм архитект на себе си, на кулата на съществуването си. Без да губя ум, с много любов я построих. Опитвам се да го обясня на малката, но как. Няма да разбере, не е способна, обида се чете в очите й, а не искам да я наранявам. Надявах си, че ще ме спаси, ако ме помисли за импотентен или скрит хомо, но бъркам и аз. Минало й е през ума, това й подействало стимулиращо, амбицирала се да пробуди в мен мъжа. Изпусна го между всички останали глупости които ми наговори днес, без да се усети даже. Глупавичка е, нали ви казвам. Пита ме често, мислите ли й чета, а тя просто си казва нещата които не разбира, че ми е казала. Най-лошото е, че усещам желание. Побърквам се даже, излизам от кожата си, препуска сърцето ми. Дъхът ми не стига, настръхва ми кожата, разбъркват се думите ми, панталона ми става тесни. Толкова е близко. Изкушавам се, но знам, че няма да свърши всичко с един здрав секс. Няма да е края, началото ще е. Умея да предвиждам ходовете, в шах съм от всякъде. Притиснат съм до стената. Ще й кажа всичко както е. Дано ме разбере. Просто прекали. Вчера прекали. Направи всичко възможно да се подведа, че ще съм командирован днес. Казвам разбира се на семейството си. Днес разбирам, че няма да има никаква командировка, но пък си имам алиби. Да остана с нея през нощта.

Усещам, че не искам да разваля магията, че това изкушение предава стойност на волята ми, че ми е приятно да съм харесван и желан от подобна жена, а това, че съм загрижен за семейството си, не е оправдание на човек, който и да иска не може да има друго, освен него. Харесва ми аромата й, когато е близко до мен, харесва ми усмивката й. Влюбен съм, харесва ми да съм влюбен, но да не нарушавам принципите си.

Крайно време е обаче да сложа край на комедията. Да го направя ли! Треса се. Чувствам се неспособен. Все едно да се пробудя, да свърши филм, най-интересния, който съм гледал, като предварително знам, че никога няма да ми се отдаде повторна възможност да стигна до края му. Все едно да се родя в близкото си минало, когато нямах това русокосо вдъхновение около себе си.

-Няма да се бъркам в живота ти. – прави сладки муцунки, вярва си- Знам какво е твоето семейство за теб. Всички знаем.

Лъжат се. Не знаят, повече е.

-Виж, ти си всичко онова което искам още да е дъщеря ми.

Трогва се. Сълзи избиват, толкова е развълнувана. Кима ми, вече ме разбира. Знам, че е краят. Не казах кой знае какво, но в думите си вложих цялата решителност.

Тръгвам към къщи. Не се обаждам, че няма командировка, искам да е приятна изненада. Отключвам вратата. В банята душа шуми, вратата към спалнята отворена.

Един дългокос, много млад жребец в леглото ми.

-Какво търсиш в моята спалня! – питам го.

Малко след това кълбовидни мълнии пред очите ми. Не знам колко пъти ме удари. Вбесен беше, все едно той намираше мъж в леглото си.

-Значи с този дъртак, а! Плаща ли ти….Перверзник!

Хванал ме е за гушата. Блъска главата ми в стената. Ако не ме удуши ще ми пръсне черепа, ако не ми пръсне черепа ще ме удуши. Издъхвам, нямам глас даже да викна за помощ, а и как ще викна, ще вземат да ме чуят и да компрометирам семейството си. Не очаквах това от жена си. Толкова е млад. Доволна ли ще е да види сега как любовника й пребива съпруга й. Мисля си, че ще умра, а той крещи ли, крещи. Защо е толкова вбесен! 

В мигът в който губя съзнание с писъци и само по хавлия в спалнята нахлува…дъщеря ми.  

-Това е…-крещи, да разбира се, каза му кой съм, а момчето ме гледа и се чуди какво да ми каже.

-Ама вие нали такова с майка, тате. Нали заминахте на екскурзия? Тя много се радваше, че тръгвате заедно.

-Заедно?

-Да, а между другото, тя къде е?

И аз това се питам, но изтърсвам:

-С мен на екскурзия.


2008-07-05

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)