БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Приятелство и сладко изкушение

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

в съавторство със Svetaemoi Влюбването.Причина да я търся постоянно.Трябваше да се сетя по-рано по дяволите!В момента в който осъзнах,че имам нужда от компанията и,или онзи път когато ме хвана за ръка,за да пресечеме заедно,а аз мислех за нежността на пръстите и...Всеки ден потъвах все по-дълбоко в сините и очи,а тя в сърцето ми.Познавахме се от година и нещо-споделяхме семейни проблеми,радости,детски усмивки...кога се появи мисълта за любов?!?А за секс?!?Вероятно в деня когато малкия и син седна на зъболекарския стол-беше толкова щастлива,че ме разцелува на улицата,пред погледите на познати и непознати.Имаше дни в които мислех,че нарочно ме предизвиква и други в които проклинах проклетата си сексуалност,жаждата си за новото,различното. А когато се съгласи да дойде с мен на пазар,знаех,че ще се случи.. И тя знаеше!В това не се усъмних тогава,не се съмнявам и сега! Не дойде, престори се на болна. Аз едва не се разболях. Мрачно ми беше, чувство за вина, обреченост ме изпълваше, тресеше ме. Вечерта отново й се обадих, каза, че ще й е радостно да ме види. Помоли ме само да не й нося плодове. Не е била чак толкова болна. Гласът й ваеше кокетливи музикални фигури, не знам владееше ли го изобщо. Съзнаваше ли какво върши. Мъжът й нямало да е в къщи, децата се побъркали за премиерата на „Индиана Джоунс – 4”, завел ги на кино. Подчерта, че ще бъдем сами. Давих се в топли мисли, докато пресичах улиците. На няколко пъти едва не ме блъснаха коли. Желаех я. Дълго звънях на вратата, много дълго. На другият ден ми се извиняваше. Взела била телефона, но батерията й паднала. Семейството й постоянно звъняло. Питали я как е, а тя нали по-добре се чувствала, за да им докаже и за да спрат да звънят, отишла при тях. Не се сърдя, нали? Не. Затворих телефона и се смеех, горчиво се смеех. Краката ми омекнаха, проснах се на креслото. Не исках да я виждам повече, ни да я чувам. Пожелах любовница, загубих приятелка. Поигра си с мен, харесваше й, че е желана. Примамваше я мисълта, предизвикваше ме, докато разбере, докато се увери и бъде напълно, сто процентово сигурна, че не си въобразява, че е изкусителна. Не вдигах телефона повече, видех ли изписан номера й. И от уличен апарат когато ми се позвънеше не вдигах. Смених си абонаментният план, само да си сменя номера. Не можех и на себе си да призная, че си сменям номера заради нея и трябваше да се излъжа, че другият оператор предлага по-подходяща оферта. Видех ли я в края на улицата отдалече, завивах в първата пряка, пресичах под носовете на колите, заглеждах се във витрините. Един път, едва не се сблъскахме. Подскочихме като се видяхме. Усмихна се виновно. Побърка ме с тази усмивка, а устните й. Неволно бяха разтворени, изненадата изписана по лицето я правеше най-привлекателната. Прегърнахме се. После се посмяхме. Пихме коняк, втори. Разделихме се далеч пред дома й. А на срещата която си уговорихме беше. Изпитах желание да не се случи, да прекъсне тя. Твърде хубаво беше. Ще си го платим после, чувствах го, опитах се да й го кажа, да го намекна по-скоро. Аз нямаше да овладея положението, тя можеше да се справи. На нея разчитах, но не го направи. Последва ме у дома. Беше като сън. Подобна нежност не се описва, изживява се. Няколко часа по-късно, както лежахме прегърнати, тя произнесе това, което аз щях да река, ако не беше ме изпреварила: -А бяхме най-добрите приятелки!
2008-07-03

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)