БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Бог, секс и още нещо

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Някъде съм, няма значение къде съм. На всички езици мога да говоря нужните думи, толкова, че да бъде никой без това да ми позволи да изчезна. Усещам къде да намеря работа без ангажимент, за която не се изисква квалификация и не плащат за да имаш настояще, а да преодолееш настоящето, преди да тръгнеш другаде. Календарите нямат значение. Нито спомените голямо. Преди години което ми се е случило имам чувство, че е от онзи ден, а онова което е от онзи ден имам чувство, че се е случило преди години, ако изобщо се е случило. Почти не пия, но не отрезнявам. Не ми личи, вероятно, но в главата ми е каша. Меня и черти, и физиономия. Нямам амнезия, зная много добре какво съм, но то не представлява нещо запомнящо се. Почти е лишено от смисъл. Махам с ръка. Спира колата, затичвам. Старицата пред волана е бледа като призрак, говори за момчето си. Има болка, лъжа нещо за себе си, достатъчно й са проблемите и без друго, а и едва ли стига до ушите й това което казвам. Трябва да има някого на когото да говори, за да се освободи от тежестта. Пасторът не й помогнал много, останалите в братството, иначе се молили. Но момчето й, то вече не вярвало, с цяла душа й сърце, защото е било изкусено от блудницата си, но тя приличала на ангел и била приета като ангел в дома им, ала ангела се оказал с черни криле. Обсебвала го все по-дълбоко. Напълно бил в контрола й. Охладнял и към семейство и към Бог. Иде ми на устата да я питам: нали става въпрос за съпругата му, нали тя е неговото семейство, но мълча. Всъщност не ме и интересува. Видя ли кръстопът ще кажа на бабата да ме свали. Говори ми за промисъла, че не случайно ме е срещнала, започна да ми приказва, че не трябва да губя вяра, че Господ има план за всеки, че всъщност вече разбирала какво е искал. Предлага ми да ми плати за да бъда Сатаната. Ще ми прилошее! Ако разбирам нещо. Като ме видяла с толкова строен, с тази дълга коса и тъмни дрехи, помислила, че съм самия той, лукавия. Започвам да си кикотя, ама тихичко. Въпреки това засмива се и тя, но бързо и посича смеха като с нож. Става сериозна, плашещо сериозна. Казва ми, че Господ имал нужда от Сатаната за да изпита децата си. Не е изкушавал, но е пращал изпитания. Изпитанията щели да са за сина й, ако с моя помощ му покаже истината. В очите. Наистина нищо не разбирам. Обяснява ми, че ми разрешава да извърша лукавото си дело, защото няма как по друг начин да открие истината на верния си раб, нейния син. Той, Господ, ми разрешава да изкуся жената на своя верен раб. Ако не беше толкова разбита колата щях да се огледам за скрита камера. Няма шега, старицата, бърка под седалката, вади пари, били са аванса ми и разходите, за хотел, за храна в дните, за кръчмите които трябва да посещавам за да я срещна. Не, нямала снимка, но лесно ще позная блудницата. Нали ще ми покаже къде живеят. А снаха й, една такава, невинна изглеждала в началото, но с бесове в погледа. И ще я видя из града. И кръчмите които ми каза. Ще се справя. Вярвала ми. Ясно, ще трябва да се въртя около дома й. А, ако духна? Питам я най-сериозно. Казва ми остатъка от сумата и се отказвам да бягам без да опитам поне. Сатана? Само за това не ми се плащали. Защо пък не. После като остана сам ще се посмея, но в хотелската стая не ми е смешно. Не знам, защо, тъжно ми е. И цялата работа ми изглежда много смахната. Момичето си е просто нормално, а и съпруга й е на път да стане. Тъй си мисля, дори не попитах бабата от коя църква е. Има ли значение? Първото което ще твърди със сигурност е, че това е единствената истинска църква. Може и да имат двадесет или тридесет последователя, а пророка им да се е родил преди двадесет или тридесет години. Започвам да се кискам, но това не е смях. Някакъв истеричен пристъп е. Много ми дойде напоследък. Иначе момичето е върха. Като птичка е, толкова крехко. Плъзга се, а не върви. Наистина започвам да се питам не е ли замесен сатаната в цялата история. Толкова е ефирна, очаквам вятъра да я разпилее на цветен прашец и ноздрите ми да я погълнат в дробовете ми и да ме дрогира в най-чувствената възбуда в която небесата са плът, а земята дълбоко, дълбоко под тях е законите които я стягат. Дрехата й прозира леко, голотата й е сянка, като пред свещи. Наистина това не е дрехата, за снаха, на дълбоко вярваща морална жена. Но толкова невинни са формите й, че виждам само красота и нищо, нищо порочно. Докато не преминава покрай пейката на която уж случайно съм седнал и ме блъска най-изкусителния парфюм и невинното й лице разцъфтява в най-предизвикателната усмивка. Не можете да си представите ефекта, но опитайте. Преди да се усмихне изглеждаше на шестнадесет, а с усмивката стана на тридесет и две. И нямаше към кого другиго да е адресирана усмивката освен към мен, непознатия. Вечерта се разминахме по централния площад. Първи се усмихнах, отговори ми и отново от шестнадесет стана на тридесет и две. В бистрото в което я видях малко по-късно я попитах: -Виждали ли сме се? -И аз това се питах. Изглеждате ми познат. Пътувате ли? Започна се. Оттук: истини и измислици, чисти лъжи или неща в които не бях сигурен, че са се случвали, но бяха верни се плъзгаха по езика ми. Тя се усмихваше, усмихваше и такива ми, като моите ги говореше. После танцувахме. После се целувахме на един ъгъл. После се обади до вкъщи, че ще закъснее и предупреди своя приятелка, че е у тях. После в хотела и чак в полунощ се опомни, че наистина много закъснява. Всъщност вече си знаех, че съм направил гаф и преди да ми каже останалото. Чаршафите бяха за химическо. -Виж, - рече ми – аз никога не съм си и помисляла, че ще стане така. Разбираш ли ме, аз исках, мислех си, аз съм вярваща, цялото ми семейство са вярващи, майка ще се побърка разбере ли, мислех си, че ще е само с моят съпруг…когато се омъжа. Искаш ли, искаш ли утре да те запозная с майка си. -С нея и кого живееш? -С нея, брат ми и жена му. -Аха! -Искаш ли да те запозная с майка си? -Всъщност защо не. И на другият ден, вярната беловласа рабиня, трепереше от очакване за срещата с бъдещият си зет, а когато на вратата се потропа и се отвори, тя разпозна сатаната, на когото вече беше платила.
2008-06-30

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)