БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Единственият пич за който се сещам!

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Пием по едно с колегата. Разпитва, а ме е разгадал. Докато не потвърдя, ще витае в хипотезите. Разбира се, ще пусне клюката, но все някъде ще сбърка, надявам се. И неправдоподобно ще прозвучи, много се надявам. Хитри са очичките му, знае какво иска. Защо го прави, няма значение. Най-вероятно за спорта, да си направиш интересно на чужда сметка, иначе е скучно, много скучно. Пита ли, пита, циментирам желанието да си изпея всичко. Имам нужда, да имам нужда. Страшна нужда. Ама не е мъж, че да ме разбере по мъжки. Има си семейство, деца и така нататък, сексуалните му предпочитания нормални, но си е клюкарка. Клюкарка и това си е. Не мога да споделя и толкова. Ще ме разнесе. То и сега ще опита. Пак подскача телефона в джоба ми. Тя все едно ми циври. Ако взема да й бърша сълзите, ще ми се разкрещи и мен ще изкара виновен, не че не съм за нещо си друго. Не съм се надявал, че ще ми е вярна. Плащам сметката и се изнизвам, ще изпусна нещо повече от това което мога да си изхленча. Изключих и телефона, не престава да ми звъни. Намерила кога да ми изневерява. Точно когато е започнала и жена ми да го прави. Прекалено е. Наистина. Не може сам човек да го понесе. Като, че ли са се наговорили. Прокълнат ли съм, неудачник ли съм, не постъпват честно с мен. Отивам в църквата, ще се изповядам. Почти пред входа се отказвам. Свещеникът няма как да не припадне от смях. Представям си го как му се тресе голямото шкембе. „Сега какво?”-ще попита-„Изневерила ти е? Така ли? Добре, не разбрах обаче, жена ти или любовницата? И двете! Че ти си за оплакване, не за опрощение. Щом имаш и жена и любовница, нали така, значи имаш две жени в леглото, казано е имаш ли две ризи, дай една на ближния си. Нормално. И справедливо. Но да дадеш едната риза, а да смъкнат и другата. Ами не можеш да защитаваш интересите си. Слаб си, а това даже не е грях, жалко е. Ама толкова жалко, че чак смешно.” Представям си как изхвърчавам като тапа от църквата, а той вика зад гърба ми: „Да ти изневери жена ти, значи си рогоносец. Да ти изневери и любовницата, значи си трофей с рога.” Като нищо ще ми го каже. И ще е прав. Лесно е да се надсмиваш над чуждите слабости. И на мен да ми падне някой такъв ще го майтапя. Правя опити даже да се отделя съзнание от тяло, да си застана от страни и да си правя гаргара сам със себе си. Почти успявам, а още по-гадно ми става. Част от мен се кикоти, другата вече тресе рамене да се разреве. Седнал съм на пейката до църквата, измъкнал съм бележника, малкия, онзи хартиения, верния, а не електронния, който ползвам напоследък и ми се струва, че всичко в него е виртуална измислица. Какво търся? Сам не знам. Някой с когото да споделя, без да ми се надсмее, без да ме упрекне, без да вземе да ми обяснява, че както аз постъпвам, така постъпват и с мен, поне в случая. И поне в случая няма причини да го давам, толкова трагично, че си е направо комично. Без да ми ги казва тези неща, защото просто си ги знам. Имена, имена, имена. Пазя този бележник, по-добре и от сърцето си. Като талисман ми е, подарък от първата ми приятелка. На четиринадесет бях, чудех се как да я заговоря. Чудила се е и тя. Изобретателна се оказа. Изчакала рожденият ми ден. Нарочно бележника скромен. Друг подарък от нея: не. Само бележника и изписания в него неин телефонен номер. Хубави дни и вечери бяха. Сега прилича на динозавър. Има и внуци. Но тогава върна ми куража да живея. Внимателно добавям всеки адрес или телефонен номер. Рядко го разгръщам, винаги е в мен. Тогава приятелите ме предадоха и любовта ми върна вярата. Сега след като любовта ме предаде търся в него приятел, за да върне изгубеното. Имена, имена, имена. Толкова излишни и забравени имена. Уж, рядко добавям номер, а откъде са се взели. Ето този ми е съученик, не живее далече, но пък е еснаф. Този ми е приятелче от казармата, но е много голям еснаф. Този е от института – сноб. С този стажувахме, този си е и еснаф и сноб. Този приятел на чашка, ще ме нарече: „плазмодий”. Този пък го грабна някаква секта и ще започне да ми чете морал. Този бивш колега, ще ми се надсмее като свещеника и ще ме разнесе като настоящият колега. Този не разбира нищо. Този не е пълноценен мъж. Никой от тях не е. Че и аз не съм. Най-вече аз. Не съм юноша, знам, че рицарите отдавна умряха, но кога си заминаха и пичовете. Ръката ми се тресе, пръстът ми е на един телефонен номер в който като в курсив се открояват три шестици между останалите цифри. Това е кръстникът. Да, точно той. Престъпен бос. Спасил съм му веднъж живота. Съжалявах много, че точно онази вечер, жената която прие да вечеря с мен, не си спомням вече коя, улучих кръчмата в която той и момчетата му, здраво поливаха. Крещят, обръщат маси, веселят се. Да, ама по някое време той си гълта езика, а антуража му пиян. То, не че и аз нямаше да бъда, но в тази атмосфера нещо не хващаше. Каза ми, че винаги мога да разчитам на него. Мъжкар е и познава живота. Но сигурно си има проблемите, а и стар ми се струва, уморен. По-скоро ще го отегча и едва ще ме изтърпи. Мисля си, мисля си, мисля си. Не е останал в този бележник и един пич. Затварям го, пускам го във вътрешния си джоб. Мъртъв е вече талисмана ми. От сантименталност няма да го хвърля. Но вече с нищо не може да ми помогне. Мисълта ми пак се завърта около кръстника и се опитвам да си представя разговора ни, при което навеждам засрамено глава. И съзнавам, че причината да не го потърся не е, че сам е с проблеми, стар и уморен. Все едно го чувам: -Аз ти предложих приятелство. Не бизнес. Всъщност едното не изключваше другото, но не беше задължително. Но ти се уплаши. Открих ти човека, но ти не можа да го различиш от всичко останало с което е свързан. Потърси ли ме и веднъж през всичките тези седемнадесет години. И когато ти позвъних онзи път, а сам имах нужда от приятел, от истински приятел, а не обкръжение от придворни, ти позна номера ми и не вдигна телефона. Аз те разбрах, сега разбери ме и ти. Пич ли си, че да търсиш пич! Прав е. Тотално прав. И тогава се сещам, сещам се кой е пича. При който ще отида и който не, че ще ме разбере или оправдае, но ще си остане пич. Как не се сетих, че той е единствения. Отказвам се от такси, пресичам улици, по-добре ми е да походя. Усещам, че ме изпълва топлина, една наивна радост, че все пак си имам приятел, че въпреки всички предателства и измами, и тънки сметки, той си остана действително истинския. Не се възползва от мен, а можеше. Не ми е досаждал, когато се е нуждаел от мен, намирал е начин, тази му нужда да почувствам като своя потребност. Пич, истинския пич. Единственият пич за който се сещам, сред толкова близки познати и приятели от мъжки пол. Купувам бутилка водка. Вече не ми е тъжно, радостно ми е, че го има. Тропам на вратата. Засиява в мен при вида на приятелското лице. В очите прочитам приятна изненада. И този път, не знам защо, за първи път, съвсем импулсивно, дойда от дъното на душата ми, изрекох нещо което не си мислех до този момент и не съм й казвал никога, а друго исках да кажа. Изрекох й: -Красива си! И тя се изчерви. Наистина беше една много красива жена. Не успях да изрека думите: „Ти си единственият пич за който се сещам!”
2008-06-26

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)