БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Прошка

ॡճձբգڑ۳۴ۺहफ (alord)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:

Действащи Лица: Мишо Джони (приятел) Изкушение Воля Морфей (сън) Мария (майка) Иван (баща) Ивана (сестра) Барт (брат) Шол – Даг (доведн баща) Дзин (наркоман, приятел на Мишо) Соня (същото) Ахмед (същото) Дилър (Селвадро) I Действие Първо Сцена първа Мишо и Изкушение - Мишо О, махни се. Остави ме. Върви си в ада, изкусителю. Махни се от мен с тази отрова. Остави ме да живея. - Изкушение Но защо така сърдит си, аз искам просто да ти помогна! - Мишо И как? Като ми отнемеш живота, като ме погубиш? Не! Не се нуждая от твоята изкусителна отрова. - Изкушенеие Смешен си!… За кой ли път чувам тези думи? Ти си слаб и безпомощен. Твърде късно се досети за истината. Виждаш ли? Вече ти остана само един приятел – тази спринцовка и течността в нея. - Мишо Не! Край! Свърши се! Сега ще я изхвърля и ще… Ще се спася. - Изкушение Чакай! Спри! Помисли! Само ще загубиш. Какво ще направиш след това? Ти нямаш приятели, нито семейство. Нямаш нищо друго освен тази доза. Мисли! Какво ти остава освен да се движиш сред тези, които те обичат и ценят? - Мишо И кои са тези мои приятели? Наркоманската сбирщина. Не! Време е да се обърна към близките си. - Изкушение Съжалявам, приятелю, но вече е късно. Отровата е погълнала изцяло тялототи. Не можеш да живееш без нея. Унищожила е душата ти. Победила е волята ти за борба.Тя е вече минало. Усещаш ли как не можеш да се контролираш? Усещаш ли как ръката ти машинално се движе? Ето го и лекото обоцване и вече усещаш удоволствието от това чудодейно лекарство… Сега спи, приятелю. Спи и не се тревожи за нищо. Вече си в света на удоволствието. А аз ще се погрижа вече да не се съпротивляваш толкова много. Спи и почивай. Действие Второ Сцена Първа Мишо, Морфей и Воля - Мишо Къде съм? Какво търся тук? - Морфей Ти сънуваш. Ти си в царството на сънищата. - Мишо Нима пак погълнах онази зла отрова? - Воля (тихо) Да! Отново загуби поредната битка. Ставам все по - слаба и по –слаба. - Мишо А ти пък коя си? - Воля Аз съм твоята воля. Твоята противоположност на изкушението. Но за твое съжаление скоро твоята отрова ще ме погуби и аз ще изчезна съвсем. - Мишо Аз си мислих, че си вече мъртва. - Воля (тъжна) Аз умирам последна заедно с надеждата. Докато тя съществува в твоя живот, аз ще съм с теб. - Мишо (тъжно) Разбирам. Но за мен вече надежда не съществува. - Морфей Виждаш ли тази стая? Тя е символ на твоята реалност. Огледай се! Тъмно е. Виждаш го! Студено е. Усещаш го! Сам си. Чустваш го. И не можеш да го промениш. Не можеш, нали! - Мишо Не мога. Твърде слаб съм. - Воля Не се оправдавай, защото всичко невъзможно е възможно. Защото във всеки тъмен тунел има малък светъл изход. Върни се назад и виж как стигна до тук. Виж как можеш да изплуваш. - Мишо (съживено) Да!… За всичко е виновна любовта. Това гадно, измамно и лъжливо чувство, то ме превърна в тази развалина. Кажете ми? Кажете ми как е възможно най – святото, най – прекрасното и сакрално чувство да послужи за такова смъртоносно и унищожително оръжие? Как може едно момиче да използва чувствата ми за да ме принуди по най – невиният начин да стана наркоман? Как можах да й повярвам, как можах да се излъжа така? Всичко бе лъжа, една голяма измама. Изгълта парите ми. Това никога не бих й го простил. Парите ми. Всичките ги изгълта. И ме изхвърли като ненужен боклук - Морфей Нима още не разбра, че парите не са цел, а средство? Те не са всичко на този свят. - Воля Нима не разбра, че с пари не можеш да си купиш семейство, доброта, истински приятели или любов.? - Мишо Да това го разбрах. Но е вече твърде късно, не мислите ли? Вече няма връщане назад. - Морфей Виждаш ли? Ти сам се самообричаш. Приличаш на дърво без листа което спи зимен сън. Но винаги идва пролетта. Ти сам определяш, кога да свърши Зимата и да започнеш новият си живот. Само трябва да вложиш сила. - Воля Но ще ти е нужна помощ от друг човек.Трябва ти приятел. Много добър приятел. - Мишо И къде да го намеря? Къде в този мрачен свят? Кой би се сетил да запали светлината на терасата си и да погледне навън? Кой би се осмелил да излезе от топлия си дом навън, в студа и да погледне колко болка се крие в мрака. Да не би брат ми да забрави за момент за егоизма си и да дойде да ми помогне? Не! Не и в този свят! Не разбирате ли, че ние наркоманите сме друга раса. Никой не ни обича, никой не ни иска, никой не го интересува за нас. Никой. Аз съм ненужен. Кой би ми помогнал? Да не би някой излъскан чиновник от тези самозвани помощни служби за наркомани ще си домъкне задника само да ми подаде ръка? Не! Той ще предпочете да си пие кафето и да демонстрира изкуствено съчувствие и невъзможност и отчаяние, че не може да ми помогне. Всеки е забил глава в пръстта , криейки се от обкръжаващият го свят. Те всички са двулики същества. Не ги инересува нищо освен собственото им мизерно съществуване. Не виня простолюдието и бедните. Те се трепят ежедневно да изкарат прехраната на децата си с кръв и пот по челата. Виновни са тези - богатите. Дето сами не знаят парите си, но дели искат още и още. Ненаситна сбирщина от ненаситни плъхове... - Морфей (отчаяно) Винаги има надежа. - Воля Ние ще ти помогнем и ще намерим човек, който е готов да ти подаде ръка и да ти помогне. Не се отчайвай! (влиза Изкушението) - Изкушение (застрашително) Стига! Махайте се, глупави създания. Той е само мой. Няма да ви помогна да ми го отнемете! - Мишо Изкушение, благодаря ти, че ми вдъхна надежда с думите си, че няма да им позволиш да ме отнемат от теб. Това значи, че има надежа да избягам от теб. - Воля (смело) Изкусителю, драги ми приятелю. Ти закъсня. И то много! - Изкушение (ядосан) Махайте се! Не предизвиквайте гневът ми, долни подлеци! (Морфей и Воля излизат овесили глави) - Мишо Няма ли най – сетне да се откажеш и да ме оставиш намира. Дори и в съня си не мога да се отърва от гадното ти присъствие. - Изкушение Не може!… Драги, та аз съм част от теб! Не можеш да избягаш от мен. - Мишо Но сънят си е мой. Затова се махай от него! - Изкушение (подигравателно) То и животът ти си бе твой, пък аз се настаних и не мисля скоро да го напускам. - Мишо (ядосан) Сънят си е мой и се махай от него! - Изкушение (троснато) Няма пък!!! - Мишо (ядосано крещи) Махай се! Махай се от мен! Оста ви ме! Върви си! Действие Трето Сцена Първа Мишо(лежи на пода) и Джони - Джони (надвесен на Мишо) Събуде те се. Човече, събуде те се. Събудете се де. - Мишо Аа! Какво става? Махни се от мен. Не ме докосвай. Отави ме намира. - Джони Спокойно! Сигурно сте имали кошмар. Как сте? - Мишо На кой ли му пука как съм, но все пак – добре. А ти кой си? И какво търсиш тук? - Джони Ами казвам се Джони. И случайно минавах покрай тази сграда и чух вашите викове. И реших, че някой се нуждае от моята помощ. - Мишо Пфф. На кой му пука за твоята помощ. Не ми е нужна. - Джони Аз пък мисля, че точно аз мога да ви помогна. (подава му ръка) - Мишо (мисли) Да, добре…(поема ръката му) Но не знаеш кой съм, нито какъв съм. Не знаеш нищо за мен! - Джони Това не ми пречи да ти помогна. - Мишо Да, ама ти наистина абсолютно нищо не знаеш за мен. Може да съм убиец, крадец. - Джони Не ме интересува какъв си, нито какъв си бил. Миналото е минало, сегашното бързо изтича и затова остава само бъдещето. - Мишо Благодаря ти! Но не можеш да ми купиш нов живот. Не можеш да ме измъкнеш от калта. - Джони Мога и ще го направя, но ти трябва да искаш да ти помогна - Мишо И как ще ми помогнеш? Най – добрият начин е да ми дадеш пари да си купя една свръх доза и да заспя завинаги. Така ще си спестиш много ядове и проблеми. - Джони Първо ще дойдеш да живееш в моя апартамент. И без това ми е много скучно сам. - Мишо (без думи) Може да те убия и да ти открадна всичко!!! - Джони Няма. Виждам, че си добър човек. Не би ми направил нищо лошо. Надявам се, че ще успея да ти помогна. Може би късметът ме доведе тук. - Мишо Или Волята и Морфей. Сега се сетих какво сънувах. - Джони Да вървим. Действие Четвърто Сцена Втора Джони и Мишо в апартамент - Мишо (оглежда се) Какъв прекрасен и уютен дом си имаш. Шарени тапети, светли прозорци, мек килим. Красиви картини по стените. Ти си живееш царски! - Джони Бих казал скромно. Ето, например хладилникът ми отново е празен. Сега ще изляза да купя нещо за хапване (вади съвсем открито пари от една кутия). Ще се наложи да ме изчакаш малко. Тръгвам. Чао (излиза). - Мишо Чао… (след минута) Странен човек. Но определено бих го нарекъл човек. Много е доверчив… Но защо коремът ме боли тъй ужасно(почва да се гърчи)…Не виждам(пада на пода)…Мозъкът ми… Ще се пръсне…Защо треперя? Гладен съм…Гладен съм… Искам дрога! (появява се Изкушение) - Изкушение Я се стегни! Ревльо! И отпреди ти се е случвало. - Мишо (с болка) О не! Пак ли ти? Махни се от мен, изчадие. Писна ми от теб. Махай се. Почнал съм нов живот. - Изкушение О, здравей, здравей. Какво топло посрещане! Виждам, че краткотрайната ми почивка се е отразила много зле на организма ти. Почнал си нов живот, а? Ха, глупости! На чужд гръб ли ще живееш? - Мишо (смело) Да. Засега. А после ще заживея самостоятелно. И ако искаш да знаеш, вече няма да докосна дрога! - Изкушение Смешно. Ти вярваш ли си?Чуваш ли се какви ги дрънкаш? Сигурно не. В главата ти не фигурира нищо друго освен глуха болка. Усещаш ли отвратителното чувство на глад из цялото си тяло? Мусколите ти се гърчат безпорядъчно. След малко ще спреш и да дишаш. И сърцето ти ще спре… И край. Мъртъв… - Мишо Какво … ми …става? - Изкушение Умираш, глупако! Изпитваш глад за дрога и ако не го погасиш ще пукнеш. - Мишо Неее! Няма да умра. НЯМА. Не можеш да ме изкушиш. Не можеш… Махай се! - Изкушение (подигравателно) О, пак ли старата история! Но да си дойда на думата. Болката ти се усилва, нали?…Даааа. Това е добре - за мен. Отвън те чака един приятел. Чуваш ли ме? (вика) - Мишо (с много измъчен глас) Имам ужасното нещастие все още да те чувам… И онзи сигурно ти си го домъкнал. - Изкушение Браво! Позна. Та да продължа. Оня теб чака.Ти ще слезеш долу и ще си купиш нещо и ще спреш ужасяващата, смачкаваща, брутална, разкъсваща, неприятна, мизерна, тъпа и нечовешка БОЛКА. Ето тук има пари в тази кутийка (поглежда вътре). Я гледай - десет кинта! - Мишо (ужасен) Не… Никога… Това е кражба. Той е мой приятел и не бих го обрал - Изкушение Виж бе, човек. Десет кинта. Купи си каквото си искаш и забрави този плиткоумец! Ще спреш болката. - Мишо Да мре гадната болка, да мре… Искам да спре. Искам да… спрееее…. Помогни ми де! (посяга към парите). (влиза Воля) - Воля (крещи) Не! Спри се! Това не е изходът. Това е бягство.(застава между Мишо и Изкушение) - Изкушение (сърдит) Ти нък… Я да млъкваш! Махни ми се от пътя. Махни се, Гадна твар! Мишо, не я слушай. Всушай се в болката си! Какво казва тя? - Мишо(треперещ глас) Тя … е … права. Какво ще стане … после? Какво? - Изкушение Как какво? Ще се почувстваш добре. Ще забравиш за проблемите си…(прекъснат от Воля) - Воля ДА. Именно ти, Мишо, ще се лишиш от проблеми, но за известно време. Твоята дрога е просто бягство от реалността. Тя не ти решава проблемите, тя ги само задълбочава. - Мишо (едва дочуто) Тя е права. Само… Ще си влоша… състоянието… (изпада в безсъзнание) Действие Четвърто Сцена втора Мишо(лежи на пода ), Джони (влиза) - Джони Събуди се! Събуди се! Какво ти е станало? Добре ли си? - Мишо (събужда се) Да. Просто всичко ме боли и всичко ми се струва… размазано. Малко съм замаян. Просто ап..абстиненция. (вижда парите в ръката си). Аз… не исках. Просто изкушение. Съжалявам. - Джони (почти весело) Спокойно. Няма нищо. Достатъчно е, че те виждам тук с тези пари в ръка, а не някъде надрогиран. - Мишо И аз се радвам, че съм тук. - Джони Дай да седнем да похапнем. Предполагам, че си гладен. - Мишо Да. Добра идея. Трябва да хвърля нещо в този корем, все пак. - Джони Както е казал някой: “Храната прави борбата”. - Мишо (сяда да яде) Разкажи ми как живееш? Любопитно ми е какъв е животът от другата страна на наркоманската бариера. Отдавна бе, когато бях свободен, а не под сянаката на дрогата. - Джони Живот – прост и еднообразен, даже понякога скучен. Стуудент съм, но сега съм ваканция. Иначе сега работя като счетоводител в една фирма. Работата ми е от осем сутринта до два следобед. След това или уча, или работя във една закусвалня. А вечер излизам с приятелката си на кино или някъде другагаде. Трябва да те запозная с нея. Приятно момиче е… Я подай солта. - Мишо Заповядай…(говори с пълна уста) Отдавна съм забравил какво е да те обичат. Спомням си само тъмната страна на любовта – лъжата и измамата. Нищо друго, само това съм запомнил от нея. Гадна и жестока! - Джони Има време. Ще се запознаеш и с другата й срана. Цял живот те чака, все пак. А сега е твой ред да разказваш. Как успя да стигнеш до дъното на тази река – живота? - Мишо Прекалено лесно. С помощта на фалшиви приятели и плюс боноса – лъжлива, многоусловна “любов”. Те успяха да ме накарат да пробвам дрогата. Мислех си, че ще успея да спра преди да съм решил да я почвам. Но истината бе друга, тогава нямах приятели, а онези ми бяха единствените подобия на другари. Само трябваше да съм като тях. Обещаваха ми какво ли не: купища мацки, купища пари, много удоволстие и най-вече бягство от проблемите и самотата. И така наркотикът ми се стори най – лесното и най – универсалното решение на проблемите ми. Не разбирах тогава, че това е само бягство. - Джони Тази история ми е доста позната. Може би знам какво ти е. - Мишо (по – висок тон) Не! Не знаеш! Нищо не знаеш! Търсиш къде да се боцнеш, защото вече цялото ти тяло е покрито с рани от иглата. Бодваш се и заспиваш в блажен сън на удоволствие. Но той е кратък. След това идва самосъжалението, презрението, угризението и най-вече душевната болка. Болка, която все едно няма край. А когато нямаш дрога, чувстваш как нещо те разкъсва. Мозъкът ти блокира, започваш да трепериш и да се гърчиш. Крещиш нечовешки. Блъскаш се в стените. Иска ти се да умреш. Но неможеш. Не мислиш за нищо друго, освен за дрогата и за следващата доза. Не те интересува дали ще обереш невинен пешеходец или ще пребиеш някой за няколко хартишки, с които си купуваш удоволствие. Стоиш из болниците седмици със забити в ръцете ти системи. След това пак си навън. И пак се връщаш към смъртоносната отрова. Защото не ти е останало нищо друго освен наркотикът. Виждаш как приятелите ти умират от свръх доза, а ти не можеш да им помогнеш, защото си безсилен и слаб. Защото си като тях. Не занеш дали няма да си следващият. Не знаеш дали няма да си поредният труп. Страхуваш се да не заболееш от мръсната игла или да хванеш СПИН. Ти самият си мръсен, не си се къпал от седмици. Страх те е да не умреш, а в следващия момент отново си със иглата, забита във вената ти. Знеш, че си тяло без сянка, тяло без душа. Хиляди видения те държат буден и изпълват съществуването ти с ужас. Макар да знаеш, че с всяка инжекция си съкращаваш живота, ти не можеш да спреш. Не можеш и не можеш. А искаш… - Джони Да, но ти вече успя. Ти вече се пребори с частица от себе си. Повярвай в себе си! Бори се за душата си! Освободи се от собствения си ад. Победи жаждата си за дрога. Победи себе си… ( Сцена втора. Човек стои с табелки, на които са изписани номерата на седмиците от едно до десет. Зад него Джони се грижи за Мишо. На десетата седмица човекът със табелките слиза от сцената. Тъмнина) Действие Пето Сцена Втора Мишо и Джони - Мишо Време е. Минаха десет седмици. Трябва да изляза навън и да се бия срещу себе си. - Джони Нима мислиш, че вече си готов? - Мишо Да. Вече напълно се възсатанових... Ако мога с нещо да ти се отплатя? С нещо да ти помогна? Само кажи! - Джони Няма нужда. Достатъчна ми е наградата, че те виждам прав и готов за нов живот. - Мишо Благодаря ти за всичко. Никога няма да го забравя. - Джони Няма за какво. Просто си върших работата като Човек. (Мишо тръгва към вратата) СБОГОМ ! - Мишо (тъжно) Сбогом! (излиза) - Джони (тихо) Сбогом момче. Нека Господ Бог да те пази. Бъди силен. Предстоят ти най- тежките дни от твоят живот. Аз винаги ще бъда с теб. III Действие Шесто Сцена Трета Бащата (пиян) и Мишо (влиза) - Мишо Татко! - Баща Кой е там? - Мишо Татко, не ме ли позна? Това съм аз - твоят син. - Баща А-а! Аз нямам синове(крещи). Нямам (вече спокоен). Нямам. - Мишо Но, татко, аз се оправих. - Баща Не ме интересува. Синът ми трябва да е (крещи) Адвокат. Разбираш ли? Трябва да носи много пари на стария си баща, защото ми писна от евтина водка. Ти адвокат ли си? - Мишо Не, но съм твой син. - Баща Не си Адвокат? Ха, а пари носиш ли? - Мишо Не, нямам и пукната пара. - Баща А-а-а, лошо, ами водка имаш ли? - Мишо (отчаян) Не, и водка не ти нося. - Баща (крещи) Лъжеш! Ти си скъперник! Искаш да ме убиеш, за да вземеш водката ми и парите. Ти си сатана! - Мишо (крещи) Баща ми… Осъзнай се! Какви ги говориш? Остави това шише и ме изслушай. Вече не съм наркоман! - Баща А-а-а? Не си наркоман. То, вие от данъчните всички сте наркомани. Пристрастени към това да ми взимате парите и ...водката. - Мишо Татко! Това съм аз! Какви данъчни? - Баща Аз нямам син. Той е наркоман, следователно нямам син. Той ми изпи парите, всичките. Не ми остави и пукната пара. Сега с какво да си купя водка? - Мишо (отчаяно крещи) Аз …Не … Съм… НАРКОМАН! - Баща (заядливо) Си. Ти си наркоман. - Мишо (отчаян) Не съм… И къде е майка ми? - Баща Жена ми ли? Оная дърта кранта? Разведох се. И взе онези проклети дъщери. - Мишо Ами брат ми Барт? - Баща Брат? Ти нямаш брат, защото аз нямам синове. Всичките сте наркомани. Всички ми взеха парите. Мразя ви! Заради ва си счупих ръката. - Мишо Офф. Къде е сега мама? - Баща (подигравателно) “Къде е сега мама? ”(крещи) Отде да знам! Намери си друг. Съседката знае. Тя всичко знае. Само пари не може да ми докара със знанията си. Че ми писна от тази водка. - Мишо Съжалявам за теб и мама. - Баща Ха! Няма за кво. Тя не ми трябва. И ти не ми трябваш. Никой не ми трябва! Само Водката. - Мишо (сериозен) Татко… Дойдох и за друго нещо. - Баща Не съм ти баща, защото не си ми син. - Мишо (виновно) Дойдох да ти искам прошка за това, което бях. - Баща Ха! Брошка! Ква брошка? - Мишо Не брошка а прошка! - Баща Прошка ли?! Да… Да простя на сина си дето не е мой син! Да простя на този, който съсипа жовота ми, който ме разори и унижи, който ме уби. Не, няма да му простя. Няма да му простя. - Мишо Но аз се промених! - Баща Писна ми от теб. Вън! И не се връщай. Махай се! - Мишо Прости ми! И сбогом … татко! (излиза) - Баща (говори сам на себе си, но по – трезвен) Проклет син, дано ми прости. Защото аз бях виновен за неговото падение. Да ми прости! Можех да го предпазя от това зло. Можеше да не стига до краят. Аз съм виновен. Аз. Трябваше да му обръщам повече внимание. Но дано Бог ми прости. Дано ми прости. IV Действие седмо Сцена четвърта Стая, Мишо (влиза) - Мишо (на себе си) Хм-хм. Странно. Никой няма. Защо ли? Ехо, имали някой тук? Нищо… и никой. Явно ще се местят. Онази жена каза, че тук живеят. А може би всички са някъде навън. Ще ги изчакам (разхожда се). Чакам, чакам, чакам и чакам. А, някой идва. ( влиза сестра му Ивана) - Ивана (учудено) Братко!!! Ти… Тук… Но… - Мишо М-м-м да. Здрасти. Явно си изненадана. - Ивана Ако пак си дошъл за пари по – скоро да си убираш парцалите. - Мишо Съвсем не. Дойдох да видя как е майка ни. Успях да се откъсна от дрогата! - Ивана (радостна) Нима! Истина ли казваш? Радвам се за теб. - Мишо Къде е брат ми? - Ивана А ти как си? От колко време не съм те виждала! - Мишо Ами добре. С чужда помощ успях да се оправя. А ми ти и Петя (втората сестра) още ли се карате? - Ивана Отдавна отмина това време. Сега тя си намери друга работа и почти не се прибира в къщи. - Мишо И какво работи? - Ивана Разбрал си ме погрешно. Има си приятел в кавички, десет години по – голям от нея. Но това няма значение. Тя твърдо е решила да се ожени за този пропаднал тип. - Мишо Ами тя по природа си е глупава. - Ивана Най - кофтито е , че е бременна от него. - Мишо Стига де! Сега и чичо ще ставам. А къде е мама? - Ивана Всеки момент трябва да дойде с доведеният ни баща. - Мишо (учуден) Нима се е омъжила? - Ивана След като се разведе с баща ни тя бе принудена да се омъжи за този грубян. Той ни обеща, че ще ни подсигури пари за образование и ще отпуска средства и за бедничкия ни баща. - Мишо Вярно, че татко ми каза нещо подобно. - Ивана А той как е? - Мишо Не особено трезвен, но е добре. (влиза майката) - Майка (изненадана, шокирана) Мишо… Мили Боже! - Мишо (разчувстващо) Майко. (прегръщат се) - Мишо Прости ми. Прости ми! Вече съм нов човек. - Ивана Аз ще ви оставя. (излиза) - Мишо (с насълзени очи) Толкова съжалявам, че съсипах живота ти! Прости ми, че трябваше да минеш през толкоз много болка, тревоги и мъка. Прости ми, че трябваше да минеш през ада заради мен. Прости ми, че те изоставих… Прости… - Майка (и тя плаче) Господ да те благослови. Господ да ми прости, че те забравих, че те изоставих и не обръщах достатъчно внимание на проблемите ти. Прости ми, че никога не ти обръщах внимание и не те разбирах. Прости ми, че аз бях причината да станеш наркоман. - Мишо Благодаря ти! Благодаря ти за всичко, което направи за мен, за усилията, вярата и надеждата, които си вложила в мен. - Майка (все още плаче) Дано и брат ти ми прости. - Мишо (разтревожен) Защо? Какво е станало с него? - Майка Взе лош пример от теб. Сега е наркоман. - Мишо По дяволите… Нима и затова съм виновен? Нима… ( влиза Шол Даг- доведеният баща на Мишо) - Майка (разтревожена) Мишо… Това е Шол Даг. Новият ти баща. - Шол Даг (ядосан) Това ли е онзи – другият пропадляк. Братът на Барт. То твоите отрочета са големи пропадляци. - Мишо (смутен) Ъъъ. Приятно ми е да се запознаем. (подава ръката си) - Шол Даг А на мен не ми е приятно. И …с наркомани не се ръкувам. - Мишо (сериозен) Извинете ме, но аз вече не съм наркоман. - Шол Даг (все още ядосан) Съжалявам, но за мен не си нищо повече от един непотребен, долен боклук, който дори не заслужава моето презрение. - Мишо Извинете, господине, но не разбирам с какво съм заслужил вашите обиди. - Майка (тихо) Моля те, Шол. Той все пак е мой син. - Шол Даг Драги ми наркомански боклук…Ти не заслужаваш моето внимание. Такива като теб трябва да бъдат избивани. - Майка (ядосана) Той е мой син и няма да ти позволя да му говориш така! - Шол Даг Игареш си с огъня, мила. По–добре да мълчиш. А ти, млади ми господинчо, да се омиташ от дома ми или ще се наложи аз лично да те изритам. - Майка (крещи) Няма да ти позволя! (Шол Даг й удря плесница) - Мишо (яростен) Няма да ти позволя да удряш майка ми. - Шол Даг (нахално) Ще правя с нея какво то си искам, тя е моя жена. - Мишо Не си познал! (започват да се бият, Мишо бутва Шол Даг и той случайно се наръгва на нож, умира, влиза Ивана) - Ивана (разтревожена) Мили Боже, какво става тук. Той е мъртъв! Божичко, какво стана? - Мишо (не вярващ) Боже, та аз го убих! Какво направих? Аз го убих! Не исках да го убивам! Не исках, стана случайно! - Майка (разтревожена плаче) Бързо извикайте линейка. Извикайте “Бърза Помощ”! (Ивана излиза) Господи, с какво заслужихме това? - Мишо Получи си заслуженото. - Майка Трябваше ли да го убиеш? Трябваше ли? - Мишо А какво, да го гледам как те наранява ли? Исках само да го сплаша не да го убия. - Майка И сега какво ще правиш? - Мишо Ще кажете, че съм бил надрогиран или нещо такова. Или че всичко е станало случайно, както и стана. (чува се вой от сирените на линейката, влиза Ивана) - Ивана Линейката идва. - Майка (към Мишо) Кой ще ти повярва?Та ти си бивш наркоман! Кой би ти повярвал? - Мишо Вярно! Кой ли би ми повярвал, щом и собствената ми майка не може да ми повярва, че мога да оправя тази каша… Но, прости ми, че ти причиних и това. Сега ще трябва да бягам. - Майка (тъжна) Прощавам ти. И дано Господ да е с теб. - Мишо Благодаря ти за всичо що направи за мен, то бе достатъчно. (прегръщат се). Сбогом, майко, сбогом сестрице. Прощавайте (излиза). - Ивана. Бягай свободен, братко!!! (на другия ден след уточняването в полицията напускат града, Мишо е обявен за национално издирване) V Действие осмо Сцена пета (тъмна улица: дилър, Соня, влиза Мишо) - Соня (към Мишо) Ей, я гледай, ама това си ти! Скъпи знайш ли, колко ми липсваше? Носиш ли мънитата? Щото без теб е истински ад. Да зняйш колко много съм та чекала. И дано си заслужава. - Мишо Нищо не ти нося. - Соня Ама нали знаеш, ча те обичам! (хвърля му се на врата) - Мишо Знам, че искаш само пари. А аз сега нямам. А и да имах едва ли щях да ти ги дам. - Соня Кво ти е станало? Бе? Я гледай къв си се надул! Значи нямаш пари. Еми тогаа късаме. Не ми трябваш вече. - Мишо Радвам се. Сега ми се махай от главата. - Соня (обидена) Ама нали бяхме влюбени? И нали всичко деляхме? - Мишо Да! И най-вече пари те ми. Разкарай ми се от пътя! - Соня Селяк! Отивам да си взема пари от друг, който би ме ценил повече от теб. (излиза) - Дилър Ооо! Мишо. Как си бе човек? Не съм те виждал от седмици. Пак ли по болници? Искаш ли нещо за рзгряване? - Мишо Защо не си ми казал, че брат ми се дрогира? - Дилър Бе ти сляп ли си? Колко пъти сте се засичали, ама и двамата я надрусани, я напафкани. Кво ми влиза на мене това в работата? - Мишо И това го наричаш работа? - Дилър По-доре да съм това, отколкото да съм част от изметта на обществото! - Мишо Та ти си една неразделна част от нейното ядро! (влизат Ахмед и Дзин) - Ахмед (към Дилър) Хей, човече, дай да смукна нещо по-яко! - Дилър Какво сакаш? - Ахмед Няква тревияка по – скъпичка и по –готина. - Дзин За мен от същото. Ей, брато, я скивай. Тва не е ли Мишо? Кво става бе, човече? Как я караш? - Ахмед О, ама ти се появи, бе. Сори майна, ама ни тъ видях. - Дзин Да се затрия значи. Знеш ли кви купони изпущи? Малиий. Кви мацки си изпущил. Малиий. А оная твойта зареза ли я? - Мишо Зарязах я преди малко. Зарязах и дрогата. - Дилър Оо. Я стига глупости. Почти ти повярвах. Я гледай на какво приличаш- на някакъв парцал. - Мишо Гледай си работата. (към двамата наркомана) Да знаете къде е брат ми? - Дзин Каза, че отива да се боцка в оная сграда. За кво ти е? - Мишо Моя си работа. (тръгва да излиза) - Ахмед Чеки бе! Не бързай толко. Дай да ти дам една черпня. Оти съм се опаричил. - Мишо И от къде? Беден си като църковен Плъх. - Дзен Ти остави плъовете намира, щот сега имаме повече кинти от теб едно време. - Мишо И от къде? Да не би да сте спечелили от лотарията? - Ахмед Епа имаше един слепец на улицата. И го сритахме малко. Ама он трупяса. И ние му взехме парите и ключовете. И намерихме где е живуркал и го обрахме. Ъъъъъъъъ(смях) (Мишо се нахвърля върху тях, почва да ги бие, Селвадро ги разтървава, взима част от парите им) - Дилър Верно си се променил. Преди сам учавстваше в такиа работи. Сега, върви си! Иди и търси брат си. (Мишо излиза) VI Действие девето Сцена Шеста (тъмна стая, човек лежи на пода, Мишо влиза) - Мишо Братко! Братко, събуди се! По дяволите, събуди се! Каква доза си инжектирал бе човек?… Защо си студен?… Мили Боже… нима си мъртъв… Нямаш пулс. Нима е истина. Нима и теб убих. И теб аз погубих? Защо? Защо пое моя път?…. (……………………) (влиза Селвадро) - Селвадро Какво си се развикал? Чуваш се от другият край на улицата. Какво се е случило? - Мишо Какво ли? Умрял е брат ми. Заради тази проклета отрова. Заради тези твои проклети наркотици!!! - Селвадро Че на мен какво ми пука?! Това не ми влиза в работата. - Мишо(крещи) Да. На теб какво ли ти влиза в работата? И изобщо на кой му пука какво става в този гаден свят? - Селвадро Успокой се! Вземи си нещо за успокояване. И на мен ми е гадно. - Мишо (ядосан) Е па да! Нали си загубил още един клиент. А може би ти си го убил, той никога не би прекалил с дозата. - Селвадро Ти изобщо не познаваш брат си. Тй бе по – голям наркоман и от теб. И затова бе затънал в дългове към мен. - Мишо И това ли бе причината да го убиеш? Кажи ми, за това ли го погуби? - Селвадро Щом искаш да знаеш… Да, за това. Нямаше да ми върне парите и затова бе по–добре да умре, отколкото да ме убие за едната доза. Това беше най–доброто и за него и за мен. - Мишо Ти не си човек. Ти си сатанинско изчадие. Ти не заслужаваш да живееш. Ти погубваш младостта на човечеството! - Селвадро Оо. Нима. Та нали аз ви давам това, от което всички се нуждаете – дрога! Аз съм като ваш баща. - Мишо Да, баща, който убива децата си едно по едно. Ти трябва да умреш! - Селвадро И кой ще ме погуби? Ти ли? То по-скоро небето ще се свлече, от колкото ти да нараниш някой. (Мишо се втурва и блъска Селвадро, той се стоварва през прозореца и умира) - Мишо Това е цената, с която плащаш греховете си. Скоро и аз ще трябва да платя своята цена. (взима тялото на Брат си и излиза) VII Действие десето Сцена първа (стая, Мишо влиза сам) - Мишо Ето от тук започна всичко. От тук започна падението ми, нащастието ми. Тук и свърши. До сега водех един безполезен живот. Само навредих на близките си и околните. Наркотикът е социална болест, душвна отрова. Той не е бягство от проблемите, той ги създава. Дрогата отхвърля съществуването на реалността, прехвърля ни в пуст свят на удоволствие и наслада… А в същност умираш бавно, бавно. Но защо обществото трябва да ни отхвърля вместо да ни подаде ръка и да ни помогне? Защо държавата не си гледа работата и не строи комуни за болните? Защо полицаите не затварят зад решетките нарко-бароните, а ги подкрепят и защитават? Защо всички управляващи са корумпирани боклуци? Защо всички управници продават страната и народа? Защо хората ежедневно са насъсквани един срещу друг? Защо всичко е потънало в омраза и сляпа злоба? Всички сме потънали в калта на нашето съществуване и не искаме да изплуваме, защото ни е страх от това, което ще видим. Всеки го е страх да погледне ближния си в очите и да види проблемите му. Светът е пропит от толкова много скръб, болка и сълзи и никой, никой не иска да помогне на другарите си.Защо?… Сам съм.. Дано някой ден ме разберете. ЕПИЛОГ След седмица Мишо успява да си извади фалшив паспорт и да напусне страната. Отива в чужбина. Там си намира работа като помощник в клиника за наркомани. Три месеца след заминаване то му, баща му умира от алкохолно отравяне. Мишо не успява да отиде на погребението му. Майка му живее с парите от застраховката на втория си мъж. Ивана става прокурорка. Втората му сестра умира на 32 при раждането на шестото си дете. редактор : Деяна Василева (сестра ми)
2003-05-01

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)