БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Усещане, че те няма

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Напоследък била стабилизирана. Много ангажименти му се струпаха или си намираше, все се разстройваше видеше ли я. Даваше заръки по телефона за нея. Чувстваше се още отговорен, макар обясними причини да нямаше. Опитваше се напълно да се освободи от мислите си, все пак не живееха вече заедно от седем месеца, а и този дневник, намери го преди дни, отвори му очите за много неща. Още не го е прочел целият. Много нечетливи бяха някои страници, като поведението й, като очите й, често. Колкото пъти я видя, толкова вечери му бяха развалени. Разстройваха го болните хора, непоносима картинка са тези на които не можеш да помогнеш. Чудеше се, как изобщо е живял с това същество. И това преди да знае нещо за този дневник. Вече не се поддържаше, бързо побеля. За месец се състари с едно петнадесет години. Говореше ги едни красиви нелогични, май пишеше стихове на глас. Още като се събраха и бяха млади и диви, каза й, че са щуротии. Мислеше си, че я обича, заблуждаваше се, че я обича, а не изключваше точно това да е обич – да си мислиш и да се заблуждаваш, но искрен с нея беше и не го заслепяваше. Иначе сладка глезла. Мърка като котка, кикоти се, навива около пръст косата си, с босо краче в скута му се заиграва, с повод и без повод, вечер и сутрин, пуска ръка по бедрото му в кафенето, кикоти се види ли женско име в тефтерчето, пита го кога ще правят тройка, играе на електронни игри и се зачервява като дете, пълна с хрумвания, руса, така подчертава дарованията си, че изглежда непристойно дългокрака, кара го да се съмнява, че си пийва тайно, много, много забавна. Не е пиела и е плащала доста голяма цена за да му се струва и на него, а и на околните толкова забавна. Откакто състоянието й се влоши започна да се пита истина ли е това за изневерите й. Божествени бяха трапчинките и луничките й, имаше си я за бижу, признаваше й го. Кикотеше му се, отвръщаше му, че й харесвала да бъде бижу. Той от своя страна, добавяше, че е дете, което не дава играчките си на други. Тя с шепот звучащ като клетва: „затуй те и обичам”. Лъжкиня, за много неща му отвори очи дневника й. В това „затуй те и обичам” й вярваше. Рядко го подвеждаха, шесто чувство имаше. Ловки авантюристки и сред бизнес партньорките му и сред кокетничещите с него, винаги са се опитвали, част от играта е, не може без това. Това болно момиче с което живя, наивно, наивно, колкото си искаш, го е мамило. Не с някаква си своя цел, не е спечелила нищо от лъжата си, че го обича. Чак толкова не му трябваше от нея. В началото може би. Дневникът й му каза много неща. И нищо за изневерите, поне за тези за които се говореше, пишеше за други, но точно тези за които пишеше си бяха в кръга на най-нормалното. Защото това беше „Дневник на сънищата” или каквото подзаглавие му беше сложила „Бордови дневник на обречената лодка”, на места се описваше като мислеща кокетна яхта с няколко мръсници и перверзни хубавци в нея. Доста палав ставаше почерка й на тези места. Не, че трябваше да го интересува вече, но се опитваше да разкодира верни ли бяха онези приказки за нея. Отричаше, че им вярва. Казваше, че в нея не се съмнява. В действителност, точно обратното. Само той си знаеше. Вярваше в приказките, в това, че наистина е изчукала всички онези мъже, за които идеше реч. Сега, сега се съмняваше. Не, че трябваше да го интересува вече. На места болестта й проличаваше в дневника. Точно в месеци в които му е изглеждала най-нормална, обикновената с която искаше да живее. Сега разбираше и това, че е обожествявал като дете лудата. Не искаше да я вижда, разстройваше се. Да можеше да й помогне, но тя страда, а и имаше друга жена в живота вече. Вниманието върху нея трябва да съсредоточи. За да е оптимален в отношенията си с тази с която е актуална близостта. Време е даже да хвърли дневника, но трябва, трябва първо да го дочете. Все пак става въпрос и за него. Трудно върви, на места е много отвлечена, не разбира къде е съня и къде подобните на съновидение разсъждения върху него. Опитва се и да намери символи които да му говорят нещо за това което е ставало в реалното, по време на описвания сън. На места си описва реални сценки като сън. Уби го, но през цялото време го е мислила за сън. Него. Съпругът й. И нещата които следваха бяха потресаващи: „Продължавам да го сънувам. Той е все един и същ, почти винаги следващият сън започва оттам където е свършил предишния. Сигурна съм, че това са кадри от минал мой живот. Нещо му дължа, не разбирам какво. Спомняте си кошмара за каменната старица, която ме среща на ъгъла и аз искам да изкрещя и да избягам, но вместо това и говоря весело и я каня на чай, докато тя зловещо съска, че ще ме разкъса и тъй до събуждане. Разбрах, че подобен кошмар всеки е сънувал в детството си, а и не само в детството си и че който казва, че не е сънувал, просто не помни. Двата кошмара си приличат по това, че и в двата случая не се държа както искам. Някаква непозната сила ме води, като кукла на конци съм. Не разбирам защо постъпвам така с този мъж, не разбирам защо го оставям да постъпва така с мен. Вижте, аз не го мразя, никак не го мразя, понякога ми се иска да го зашлевя, защото просто се чувствам пленница, но не той е тъмничаря ми. Не го мразя, но не го и обичам. Отдавам му се като влюбена и му говоря влюбено. В сънят ми е познат, много познат, извън съня няма такъв. В сънят ми е съпруг. Извън него нямам такъв. Няма такъв мъж, изобщо. В това съм сигурна. Какво търся при него, не ми е ясно. Нямаме нищо общо има някакви оправдателни спомени да сме заедно, но тук съня губи последователност, разкъсва се, съвсем заприличва на сън. Когато се опитва да се отчужди се моля да го направи, да успее, в същото време правя всичко възможно да не го постигне…” И още такива неща. Всичко друго което описва са наистина сънища. Или поне приличат на сънища, но като сън описва бодрото си състояние в което са били заедно. „Не е весел човек, опитва се да бъде. Въпрос на престиж е усмивката. Бързам в следващо съновидение, след като ми се присъни, научих се да имам известен контрол над тях и отново съм яхта, палави и без ум в главата, невинни и гальовни животинки, с красиви тела на хора, са се отдали на ласки. Не могат да ме управляват и нямат представа накъде ги нося. Самата аз не знам, клатя се над вълните, слънчево е, има рифове, усещам ги с корема си…” Нежно създание. Обяснимо е, че й е вярвал. Следващите страници са нечетливи. Мъчи се, цяла е нечетлива. Но мъчил ли се е преди това да я прочете! „Някоя друга говори с устните ми, друга го гали, пазарува и готви, сяда му в краката, пръсти плъзга по лицето му. Води ме, а аз нямам воля над това тяло. Иска ми се да напусна тялото си. Шептя му, продължават да му шептят устните ми, че го обичат. Не, че им вярва. И това ги амбицира да му го доказват, да доказват че има обич, аз вече не искам, защото обичта не се нуждае от доказателства или я имаш, или я нямаш. Не мога да напусна тялото си. Не мога. Дори не прилича на сън.” Разтрепери се над тези редове. Какво! Упреква ли го, че не й е вярвал, когато сама казва, че го е лъгала. Усеща се между редовете нещо такова. В стремежа си да му докаже обичта си я е изгубила и е останала лъжата. Не, че открито го е писала, но натам бие. На това му прилича. Разгръща, разгръща и попада на пасажа, след който не можеше повече да чете: „Аз разбрах, че мога да се събудя. Завинаги да се събудя и той да не ми се присънва повече. Лесно е. Просто отварям очи. Едно кратко мигновение е, гъделичкащ трепет след който е свободата. Толкова лесно е. Толкова. Ще го поцелувам още малко, сега и по моя воля го правя…” „Мога да се събудя. Толкова лесно е. Толкова. Продължавам да му говоря, че го обичам, а не го обичам. Това не е обич. Мога завинаги да се събудя от този кошмар, но няма да го сторя. Вън е истината и свободата ми, но той, този тип, не че го обичам, той е само в съня ми. Събудя ли се, нали ще престане да го има. Не го обичам, просто искам да го има. Искам, искам да го има…” Ръцете му трепереха. Пусна тетрадката. Като шамар го зашлеви унеса, но дори нямаше сън който да опише. Събуди се на фотьойла, с омачкани дрехи, набола брада. Позвъни, попита за нея. Била добре. В много стабилно състояние са я взели родителите й преди седмица. Назначени са й само витамини. Напълняла е. Свежа. Ощипа се, чувстваше. Когато леко се поряза докато се бръсна потече кръв и резката пареше, виждаше се в огледалото, но не можеше да се освободи от усещането, че го няма.
2008-06-21

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)