БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Откровеност, порно и скандали

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Сънува, че не е съблечена от минало и не може да прави любов. Събуди се рано, пуши много, в този ден малко говори. Пи хапчета, от онези които не знаеше на какъв принцип действат и й се случваше да вземе веднъж на години, успокояваха. Пи и бира, знаеше, че не е хубаво да го прави когато е пила хапчетата. Пи и малко водка, знаеше, че не е хубаво да пие водка когато е пила бира. Качи се на колата, знаеше, че не е хубаво да се качва на колата, когато и пила водка, преди водката бира, преди бирата хапчета. Тръгна без посока, знаеше, че винаги е било така, преди с нещо да се раздели за да има другото. Все така внезапно късаше с минало за да има настоящето, но този път отби колата. Да тръгне сега, така както тръгваше някога, този път означаваше да се върне години назад, когато все още риска беше единствения начин да има повече от това което е престанало да й харесва. Полази я възбуда, неразбираема. Заиграха кадрите, онези бесните, слагаше понякога перука, друг път шапка идиотка или домино, леко киселеещите кадри, почти дете беше, всъщност пълнолетна, на самата граница, съвсем формално пълнолетна, иначе по-зряла от сега, изглеждаше, кискаше се като побъркана, май ума си губеше, а онзи в езерото беше истинска романтика, за разлика от други в които се чудеше как е можела да изпълни с всичкия си и трезва, не че винаги беше. Късаха й червената рокля в парка в храстите я обладаваха, в кучешка колиба или в сеновал, в банята, върху тресящата се пералня, в асансьора, ама че тривиално. Имаше ли такава сцена? Която започва как тя отбива колата? Имаше. Всякакви имаше. Слюнка започва да хапе устата й, разяжда я, алкохола пламва повторно във фибрите й, с огнени езици я рисува като украшения върху спомените й. Побъркващо е, странно е, чувства се прелъстявана от себе си. Съзнанието й тегли от забравата кадрите както вероятно и сега някой някъде, но далеч оттук тегли филмчетата. Главата й е подпряна на волана, възбудата е отминала. Кикоти се. Това което ще направи е по-решително, от всичко в живота й. И може би по-глупаво. Защо ли? Не знае сама, но трябва да го направи. Има вероятност да го научи. Малка, но времето пред тях е голямо. По-добре да го научи от нея, отколкото да му го разкажат, а и да е подготвена. Не е светица, сигурно се досеща. Знае си го. И той не е отраснал в саксия. Ясни са си и без подробностите. Иска да научи от нея. Не от други. Не от онези които искат да й направят лошо. Ще ги лиши от удоволствието им. Той ще я разбере, ще я разбере сега, ако е откровена. Иска й се от нея да научи, не от други. Това ли е причината? Не е сигурна, май има и друга. Сънува, че не е съблечена от минало и не може да прави любов. Да, секс може, то остана и да не може. Побърква го даже и той е добър. Може да го оцени, поне впечатления има. Иска повече, повече да му отдаде. Да се съблече от минало. Не може да е гола без да е откровена, не и за него. За всичките си познати и непознати фенове, малки и големи, минали и настоящи, които и теглят филмчето, тя е всичко което иска и искат, но не и за него, не и за него. Ще му каже. Скандално е. Как ще го приеме! Мъж е, този които е избрала между хиляди. Хиляди които са я желали и толкова много от тях които са я имали. Ще му каже. Кара колата, кикоти се, плаче, кикоти се. По-плаха е от преди първата сценка, сега разбира колко е била плаха и тогава, но далеч повече е сега. Как да започне? Вече стои пред него. Налива си още водка. Пита я, не е ли пила достатъчно. Права е, иначе се чувства трезва. По-трезва е отколкото, ако не беше пила. Усмихва се. Защо го прави! Не знае ли, че има нещо толкова детинско в усмивката му, че сега я разбива, разбива я отвътре. Има чувство, че ще го поквари, че ще разбие илюзиите му. Казва, че няма. Все обича да повтаря, че няма илюзии. Глупчо. Говори. Разказва. С подробности разказва. Не от нещата които разказва, от самата си откровеност е възбудена. Стриптийз все едно прави, душа съблича както никога досега. Настръхнала е кожата й, издути са до пръсване зърната й, влажна е, но повече от това, мислите й са набъбнали и влажни, пустота се стели като видение. Само двамата са в това измерение и се търсят отчаяно. Никой друг и нищо друго не съществува. Всички са измислици, дори и нейното реално минало. Не, не е шокиран, приема го нормално. По-точно само той си знае какво му ври, но не го показват. Лягат гушнати, чувстват се изтощени, нищо повече не правят. И за пръв път чувства истинските му докосвания в съня. На сутринта си ги отдават, първите истински. Отново все едно са заедно за първи път. Толкова спокойно го прие. Така както не беше и мечтала и не вярваше, че е възможно. Следващите дни са лекокрили. Ведри са и двамата, често се засмиват, думите им чуруликат, приличат на по-млади с десет години. При всяко доближаване се целуват. Май на петият ден, май на него, май на нея, май на стаята и въздуха или на скуката или на закачливото им настроение, просто тъй им хрумна да намерят филмите и да ги изтеглят. Спряха ги наполовина, нямаше смисъл, нали се имаха. Тъй й рече. Любеха се. Мислеше, че е приключило, а изненадата й беше огромна когато го видя на другата сутрин отново пред екрана, пуснал филмите потънал в тях. Засмя се, не е искал да я събужда. Излязоха, но личеше, че е напрегнат. Не си го призна, но тя отгатна, бързаше да се върне за да пусне филмите й. И не спря, не ги изключваха. Един след друг се нижеха и се повтаряха. Хранеше се пред монитора, пиеше кафето си пред монитора сутрин, пред монитора се прегръщаха, хапваха си пуканки, салатка и си пиеха ракията. Разигра му някои от сценките които му харесваха. Все повтаряше, че е най-щастливия мъж, защото е божествена. Чудеше му се, а той веднъж само й рече: -Онова е куклата ти, богинята ти, мръсницата ти, тя е съвършена, а ти си жива и имам двете ви в тебе. Не го разбра. Май и той не се разбра. Подобна лирика му беше чужда. -А ако хората научат и ти се присмиват зад гърба? -Гордият човек не може да бъде унизен. Това което унижава другите кара него повече да се гордее. Обичам повече себе си, затуй, че те обичам. Каза го. Не вярваше, че го може. И за разлика от предишните негови думи, тези съзнаваше много добре. Какво беше учудването й, когато на другата сутрин се събуди сама. Гардеробът още беше отворен. Сакът го нямаше, част от дрехите и разбира се дисковете на които беше свалил филмите й. След обяд й позвъни, от уличен автомат, както доктор Лектър на агент Стърлинг, в „Мълчанието на агнетата”, от някъде си. Чуваха се коли, италианска реч, а гласа му макар и неговия, звучеше напълно непознат: -Ти ми откри какво е жената. Влюбих се в нея. На теб се възхищавам, че си я създала, но в нея съм влюбен. В куклата ти, богинята ти, мръсницата ти. В съвършената, в твоята героиня, тази която е сладък блян, тази която възбужда мъжете, а не могат да имат. Не я имах и аз. Имах другата, тази която ще бъде покорна съпруга, в името на съжителството ни губи себе си, тази която ще се оплаква от болежки и ще остарее някой ден. Бих живял с нея, ако не познавах другата която може да бъде, а сега предпочитам да съм с нея. С фантазията която си създала от себе си. Сигурно щеше да говори още, но изглежда монетите му са свършили. Стори й се шега, а не беше. Пусна си записите, онази част от тях които бяха останали на твърдият диск. Нищо особено не беше кучката от кадрите. Сега усещаше, че това вече не е тя. Отдавна не е тя и не беше нищо особено, но й го беше отнела.
2008-06-20

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)