БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Аматьори, порно и скандали

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Наклонил е главата, виновно като дете. На сто години е, всъщност родил се е преди седемдесет и пет, но понеже прилича на сто двадесет и пет, обективно е на сто. Прилича на орел. Снежно бяла коса до раменете, снежно бяла брада, светло сини очи, тъмна кожа, загара й е дълбок. Човекът с най-сериозен облик на планетата, онзи за когото продуценти в Холивуд биха се хванали за шията, ако знаеха за него, защото още не се е родил по-подходящ човек за ролята да речем на Дядо Ной, а дори Дядо Ной не е приличал толкова на себе си, това е сигурно и без доказателства. Иначе както се е навел сега, крие, че едва се сдържа да не избухне в смях. Всяка бръчка се кикоти, сама за себе си се кикоти, очите му се кикотят, гъстите му вежди се кикотят, ноздрите му пърхат като пеперудки, устните му едва сдържат кикота си, а снаха му застанала пред него се кикоти за твой ужас, защото искаш да е сериозно, повече от сериозно, защото си е сериозно. Опитваш се да каже на съпругата си, че няма нищо смешно, а тя подскача, сълзи текат от лицето й от смях. Инак би постъпила първата ти жена, досега да беше възпламенила цялата къща поляла я с бензин и щракнала клечката или без бензин и без клечка, то не й трябват като избухне. Ал Кайда могат да я ползват като торпила. Минава си спокойно през всички митници, изглежда жива и никой не предполага, че е биологичен взривен механизъм. Слава Богу, не се случи с нея, а с тази малката и сладката. Още малко и ще погали смахнатият дядка по главата, но не е смешно, никак не е смешно. Върви й обяснявай. На тридесет и две е, тоест с двадесет и една години по-млада от теб. Защо те мисли за сладур, не казва. Сега обаче те дразни, няма нищо, нищо смешно. -Абе тате…-започва да му се кара, но то като хвалба звучи – как си имал такъв кураж, ами в тези горещи пози в които си ме заснел, тези ми дълги бедра, тези хвърчащи към камерата ти прашки… -Престани! – промърморваш й, а тя все едно не те чува. -…тези гърди, целувки мои и ахкане, и охкане, че можеш да получиш удар, бе, тате. -Стига! Изобщо не помагаш! Това е скандално… -Ами, че аз нали това му казвам. Подпрял е лакти на коленете си, лицето му в шепите. Тресе се леко. Мисли ли, плаче ли, смее ли се. Да не би да му е зле! Едва ли! Здрав е като планински козел и като такъв се държи. -Ти сега си наясно – казваш му хладно – Че тези записи са в мрежата, в мрежата за разпространение на домашно порно. Кажи ми, че е само този запис! Не си сигурен. Изобщо не си сигурен. Знаеше, че рови в пощата ти. Стар човек, обича играчки, като дете е. Много се радваше, че прояви такъв интерес към компютрите преди година. Напредваше бързо. Остави му и старата си щайга, десет гигабайта твърд диск са му достатъчни, чак не вярваше, че получава такъв подарък, както и ти не вярваше когато навърши осемнадесет и ти даде ключовете за двутактовата барака, която хабеше повече масло отколкото бензин и гърмеше на всяко тръгване. Блъсна я още същата вечер. Той направи фала по-късно. Не смяташе за нужно да помниш пароли и се влизаше автоматично в пощата ти. Сега случайно откри благодарностите от другата двойка и филмчето което ви пращаха в замяна на вашето. Жена ти пък като разбра, не миряса докато не го изгледате. „Тъй и тъй сме си го заслужили, я да си го изгледаме поне.” И на теб ти се искаше, но по-добре, че тя прояви желание. А старият защо е използвал твоята поща, а не е открил друга: загатка. Най-вероятно е преиграл, искал е напълно да се всели под кожата ти. Ако не беше тази му грешка, кой знае колко мераклии за приключения щяха да надникнат под завивките ви. -Защо мълчиш! – гласът ти е разтревожен, сърцето ти подскача – Само този филм ли беше? -Амии, да. -Ясно. Колко бяха? Мълчи. -С тези мои лунички и зърна…-пак започва да нарежда жена ти. – Ама на теб, тате, още…такова…Или е само естетическа наслада? -Стига, моля те! – почти и крясваш. -Простете ми, деца! Цял живот по планините, сред природата, нищо скрито покрито, врабчета, зайци, калинки, а и гората една, като жена и реката като момиче чурулика. -О, я стига! – срязваш го. -Неволно се върнах назад във времето. Виртуалното пространство, виртуална гора и виртуална природа ми откри. -Казах ти, че е естетическа наслада. – обажда се пак жена ти. -Без да предполагах, че в нея е лукавия, че той ме изкушава да постъпя непристойно. Голям актьор. Себе си да продава, не любовните ви игри. -Аз съм един глупав старец. Простете ми, ако трябва няма да седна пред компютър повече. -Не, не, тате.-пак го спасява снаха му-По-добре компютъра отколкото кръчмата, но не е хубаво, аз нямам от какво да се срамувам, нито навярно сина ти и въпросът не е в посегателството ти над авторските права като каквито могат да се разглеждат и телата ни и любовната ни игра, нито в…благоприличието. Не усещаш ли, че цялата ситуация е просто нелепа. -Много нелепа. – добавяш. -Много нелепа. – съгласява се. -На колко години си? – задаваш му въпроса. -Седемдесет и пет. -Нямаш и уважение към собствената си възраст. Тя ти е награда. Скандална е за подобни занимания. – изричаш, а вече си се изчерпал. – А ако попаднат някой ден на кадрите ти внуците. Големите. Или малкият като порасне достатъчно! -Не помислих за тях. Чувстваш наплива за нов скандал, но така може да продължи до утре и все пак не издържаш, казваш му: -Можеш да разбиеш съграденото с дълги години възпитание. И нещо по-лошо: невинността им. – ако беше прокурор би изрекъл с този глас най-тежка присъда. -Съжалявам. -Оставям те на размислите ти. Да вървим. – последното казваш на съпругата си. Когато затваряте вратата след себе си, сина ви излиза иззад завесата и гледа объркано дядо си. -На колко години си! – пита стареца. -Осем. -Нямаш поведение за собствената си възраст. Тя ти е награда. Скандална е за подобни занимания. Как посмя! И виж, за последен път, поемам вината ти. Хайде, вади цигарите, да изпушим по една лула на мира.
2008-06-19

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)