БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Сладък, влюбен психопат

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Очарова я…лудостта му. Месеци наред си пишат. Нарича я: „загатка, моя”, иска й се да му открие коя е, горят я пръстите. Моли я, а не й дава възможност. Преди да е набрала сили да разкрие самоличността си, той пак: „загатка, моя, ще те разнищя, през тайни коридори с хиляди капани, до святото светилище, с твоето съкровище ще стигна….”, изчервява се, иде й да го щипне по бузката, да го целуне или нещо такова. От друга страна се бои. Очите на снимката му горят, восъчни, някак особени и с подобни излияния съвсем прилича на луд, а и е приятно да ги слуша. Гъделичка я, обожествява я, коя ли жена не иска да е нечии кумир. Успя да напише: „Виж, защо просто не хванеш автобуса, ще те чакам на автогарата, после ще му мислим. Навит ли си?” Цял час се мъчеше над този текст, напише нещо, изтрие го, пак напише, стори й се недостатъчно, добави още и още, стане страници, а след туй съкрати малко, още малко, още малко, докато остане това. Пет минути стоя маркера на бутона „изпрати” накрая дръпна длан и натисна върху „откажи”. Този не беше нормален. Харесваше й. Пише му ги едни нежни, сладострастни, собствените й думи започват да я възбуждат. Желае го, сърцето й подскача. Усеща с ужас, че повече от тяло го желае. Що за човек е. Защо я кара да бъде такава. Какво ще стане без думите му, тези които я докосват по мислите й, галят ги сякаш са кожа, събличат, възбуждат, правят да лудуват. Нали, ако се срещнат, ще престанат да пишат, но ако продължат така, това все някой прекрасен ден ще свърши. Защо не е нормален, не се държи нормално. Иска й се да спре, ще полудее, ако спре. Развила е зависимост, изглежда й той. Кълне се, че ще я открие, а тя го подстрекава да го направи. Ту му казва, че му вярва. Ту, че не може да го направи. Според случая. Играта понякога й е забавна. Друг път направо я ужасява. И не предполага, че срещу себе си има шокиращ интелект. Систематичен, коварен, влюбен в нея, но способен да я нарани. Сега ще има да си пати с близостта му. Психопат ли е? Изглежда. „Знам, че има тайни пътища към тебе, скъпа. Под земята, под съзнанието, под предвидимото и под думите които изричаме. Ще премина през тях. И ще те открия, която и да си.” „Аз съм за избрания, който може да стори това, за което претендираш, че си способен.” Почти всеки ден си разменяха подобни бележки. После започнаха другите, неприятните. С хора които не знаеше защо толкова я мразеха. Усещаха слабите й места. Атакуваха я в тях. Едва ги търпеше, имаше вечери в които й се маеше свят, толкова й беше развалено настроението. Подозираше, че са нейни познати от реала. Възможно и някой пренебрегнат ухажор и негови приятели и приятелки. Повече от всякога се нуждаеше от обич и разбиране. Това беше седмицата в която щеше да приеме среща с него, но той трябваше да я поиска, не да се прави на рицар, да я утешава и й обяснява колко откачени има из интернет. Все пак добре, че й пишеше. И той, и онази жена, с която напоследък си разменяха стихове. Та тя й предложи друг сайт, подобен на този, но без такива неприятности. Съвсем нов, свеж, по-приятелски. Прие поканата, направи си регистрация. А сега истината, която научи преди часове. Тресеше се още. Не можеше да повярва. Луд е. Напълно е луд. Напълно. Ще му издере очите като дойде. Ще му зашлеви първо плесник, а после ще го целуне. Говореха по телефона, трудно й беше да повярва дори, че я е открил, а останалото преобърна всичките й представи. Неприятелите й в сайта, бяха той. Пет различни ника. Пет различни стила на изразяване. Като се имаше в предвид, че й е писал и под своя и като се добави, че и „приятелката” която я покани в алтернативния сайт беше също той, оказваше се, че е стоял почти двадесет и четири часа пред компютъра за да се занимава с нея. Алтернативният сайт беше негов. Сам го е направил, привлякъл е хора, популяризирал го е, с една – единствена цел: тя да влезе в него, за да може като администратор да научи ай-пи-то й. После сайта замря, също тъй бързо както и изгря, защото той просто беше постигнал целта си, а и макар тя да не знаеше вече не разполагаше с толкова време. Прехвърлил се е в града й. С риск, че ще свърши парите с които разполага и ще остане на улицата. Не си е търсил просто работа, а тази работа която му е трябвала. Като оператор в интернет – доставчика й. В малкото градче, при тази безработица в него, вероятността изглеждаше нищожна, но на лудите нещо отгоре им помага. Знаел е вече ай-пи-то, оставало е да научи на кой компютър отговаря и на кой адрес се намира. Седмици е гладувал, обикалял, слухтял, докато накрая се запознае със собственика на фирмата доставчик, влезе под кожата му и достигне целта си. Не вярваше, че й се случва. Не знаеше какво да мисли, какво иска, не приличаше на истина, искаше се да се събуди и се боеше, че ще се събуди, защото това беше най-невероятното й преживяване. От една страна, той приличаше на луд, на опасен луд, но от друга, ласкаеше я, че толкова беше направил за нея. Потичаха сълзите й, размазваха грима й, по-красив си рисуваше. Облече вечерната рокля, кървавата и кърваво червило сложи на устните си. „Дори да го разкарам, ще е най-красивото разкарване.”-мислеше си и го чакаше и усещаше, че няма да е способна да го стори, че е безволева срещу желанията му. И че това й харесва, това е искала, макар без да си помисли, че е възможно. Гледаше с нетърпение часовника. Всеки момент трябваше да пристигне. Но преди него, подранила мятаща мълнии, изглежда скъсала с гаджето си се появи майка й. Още не беше свалила обувките си и той позвъни. Отвори му…майка й, а той с букет и казва: -Ти не знаеш кой съм, но аз знам коя си. Ти си тази която ме кара да се държа налудничаво. Дълго вървях по стъпките ти, за да те открия. Можеш да не ми простиш, но тези цветя са за теб. Приемаш ли да излезем на вечеря. -О, да! Да оставим само цветята. И излязоха. Още не са се прибрали.
2008-06-16

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)