БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Сладострастен кумир

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Не струва нищо, сантиментален спомен. Фигурка от дърво, сигурно с джобното си ножче, докато си е почивал под някой навес от летния зной след като е прекопавал парцела я е правил. Тъжен човек, напукана кожа, малко думи употребява, много има в речника, но не смее да каже, а и на кого ли. Малко е селото, градът го плаши. Аз отдавна пораснал, може да дойде при мен да живее, не иска да пречи. Свикнал е да живее самотен, примирил се е някога даже, че и родител няма да бъде. На четиридесет и две е бил като съм се родил. Сигурно е нямал друга освен майка. Страшно звучи, нечовешко, но подозирам го. Тя с двадесет години по-млада от него. Тъкмо съм проходил и тя избягала. Боготвореше я. Казвам му, че не си заслужава. Грях ми, че говоря така за майка си, но наистина не си заслужава. И цяло село, то пет човека или десет бяха, не помня, му казват същото, уж кима, съгласява се, приема го, но вътре в него не е така както се опитва да покаже. Избягала е не само от него, а и от мен. Като си гледам русите букли на снимките от онова време, чак аз се разтапям, иде ми да се разплача като се гледам, толкова едно такова сантиментално ми става. На херувимче приличам, само криле ми липсват, но и те се привиждат от сълзите които избиват. Сладко хлапе. Защо не съм си син! А тя какво сърце е имала! То и моето едно такова, питали са ме не искам ли да я срещна. Вдигам рамене, казвам, че не знам. Все ми е едно, не изгарям от желание. Мразех само когато заговаряше за нея и то така, че като ли с думи довеждаше безплътния й образ там където сме, в стаята или из двора. Чак ми се привиждаше, подобна фея. Толкова нежно я описваше. После започнах да се чудя. Веднъж ми се струваше висока, друг път ниска. Един път ослепително руса напомняща кацнало слънце, а друг път на квартеронка с черните си къдрици. Ту с голям бюст, ту малък. Нещо не разбирах, а после започнах да разбирам. Прокълнатият самотник не обожаваше просто майка. Той обожаваше жената. Жената изобщо. В една е имал всички. Тъжен ценител на женската хубост. Отчаян романтик, умря си със своите илюзии за божествената и безкрайно нежна. Иначе за мен се погрижи добре, а и аз добре учих. Непретенциозен към живеенето си, много не му трябваше, дома останал му от баба и дядо му беше достатъчен и да има нещо на масата, а много работеше. Пари имахме достатъчно, а аз оправдах разхода. Радост му беше, че учих добре, че успявах. Май единствената му радост, която даже не съзнаваше. Усмихва се очите му, грейваха, караше ме да разказвам как я карам, още малко и да ръкопляска като прецени, че истини му говоря. Все по-малко се виждаме. С мобилния телефон който му подарих зле се справя. Не се научи навреме да го зарежда. Май доста разсеян си беше цял живот, но на стари години направо ужас. Още говори за нея. Оприличава всичките ми момичета все на нея. Аз също, но без склонността му да ги идеализирам. От четиринадесет започнах сексуалният си живот. Всъщност влюбих се още десет годишен. Такива мисли ми минаваха, че все едно той говореше в главата ми. Едно момиче, а като сто различни го виждам. И в сто различни, все едно виждах след това. Все близката и непознатата, която имам и която бяга. По която трябва да се поболея, но аз не живея в затънтено село, не ме е страх от живота, даже често сменям начините му. Налага ми се и да пътувам служебно къде ли не, и в страната и извън нея, а когато не ми се налага, пак пътувам. Когато разбрах за смъртта му, веднага позвъних за булдозера. От къщата взех само фигурката. Малката, дървената. Направил си е сам хубавица. Двадесет и няколко сантиметрова. Несъразмерна, но имаше очарование. Като заредена с чувствата му. Сладострастният кумир, жестокият който го направи печален, но опази душата му красива, толкова красива колкото нейната илюзия. Аз пък нямах такива. Знаех си, че и с тази няма да прекарам дълго и със следващата също. Други цели имах в живота си. Някой ден може да остане време и за семейство, но нямам намерение да имам богиня в дома си, а коректен партньор. Ще му мисля когато му дойде момента. Твърде много пътувам сега. Иначе имах богинята му във всички образи в които ми я беше рисувал с думи. Последният път се подведох и почти единадесет месеца живях с една, но само седмица боледувах след раздялата ни. Още от начало бях подготвен да изживея и това. От дете съм подготвен. От тогава я имах и губих. В различните й образи, с различните му приказки за нея. Все се опитвах да си представя как точно е изглеждала и коя е между всички, а ми беше все едно дали ще я срещна. Нея: богинята, любовта. Тъгата му, затвора ни, чистотата в която живеехме. Все я търсих, все я пропилявах и знаех, че не мога да задържа. Нито ще е последната, нито съм първия който я познава и губи. Играя си с дървената фигурка. Говоря й. И имам чувството, че никога, никога не ме е напускала. Снощи направихме един бурен запой в дома ми с приятели. Чистих цял ден. Не я намерих. На кой ли му е притрябвала. Някой ми беше откраднал дървената фигурка.
2008-06-13

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)