БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Как посмя!

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Дишаше тежко, сълзите едва сдържа, кръстосва от край до край стаята. Хубава е. Гневна е. Хубава е и когато не се гневи, сега още повече. Страх ме е да си го помисля, не мога да не го забележа. Като дива котка е, има опасност да ме разкъса, няма да го направи. -Не мога да повярвам! Не мога да повярвам…-двадесет пъти сигурно го повтори за десетина минути. Навеждам глава виновно. -Не се прави на дете, моля те! Стига тези номера! – мълнии мята.-Много миловидни можем да изглеждаме, а да правим…просто не знам как да ги нарека. Как ти хрумна! -Ти си хубава жена. -А ти си копеле. Да ме беше зашлевила. Изсмях се хладно. -От твоята уста няма да го приема като комплимент, нито като обикновено обръщение. Ами копеле съм. Баща си не познавам. Сега тя млъкна виновно, а след миг, презрение се изписа по лицето й. -Аха, най-добрата защита е нападението. Кажи ми! Как посмя! Как, мамка му, посмя! -Обичам те. -И заради това реши… -Ти си много красива жена. Секси си! И го желаеш! Нямаше да си толкова секси, ако не го желаеше! -Виж, това са глупости. -Така ти се струва. Не са. -Ти извратен ли си? -Не мисля, от тринадесет години живеем заедно, четиринадесета вече. Нашата обич не ти е достатъчна. -Позволи ми да решавам сама. -Боиш се! -Моля. -Даже да си го помислиш. Иска ти се, а не смееш. Много ти се иска, ама много не смееш. -Ти си луд.-интонацията с която каза ми хареса. -Ако, аз не те поощря няма кой. -Ти си луд. Не друг, а точно ти да ме пратиш в леглото на напълно непознат… -Пича не е лош. -А ако аз не го харесам? -Ще го харесаш. -Как решава вместо мен! -Приготви се, трябва да си омагьосваща. Аз ще се изнижа. Ще ти се обади след час. -Чакай, чакай, как така! -Ти го искаш! -Откъде знаеш? -Нямаше да си толкова секси, ако ти беше достатъчно това което е между нас. -Разбрах те, ревнуваш и това те побърква. Прави те неадекватен. Само, че моята работа изисква да изглеждам добре и защо да не изглеждам след като природата ми го е дала. Какво си мислиш изобщо, че искаш…-със сълзи на очите говореше. -Искам да си щастлива. Да сме щастливи. Това искам. -Кажи, откъде реши, че ми трябва…Как да го нарека. -Ти ще решиш дали ще ти е любовник, мъж за нощ, приключение, приятел, но пича не е лош. -Доколкото разбрах сте общували само по интернет. -Как иначе да ти го изкопая? -От мое име си се представял. -Че разбира се. -И си показвал мои снимки? -Онези от плажа, без горнището. -И мислиш ли, че жената от снимката, ако желаеше любовник – изкриви глас- нямаше да си намери? -Не и ако и преча без да искам, ако съвсем други представи за мен има, ако в главата й съм забраната, дребният трол – пазач в крепостта от морални норми и задръжки в която е заключена. -Луд си, наистина. -Ти си хубава. -Е, и? Хубостта иска само секс, така ли? -Не единствено хубостта. От тринадесет години живеем заедно, вярно в първите може и да съм ти бил достатъчен и да не съм разбирал, ако съм ти бил недостатъчен, но сега виждам, виждам. -Виждаш ти! -Време е да се омитам. -И какво съм му писала, тоест писал! -Мили неща, сладки неща, страстни. -Представям си! -Симпатичен е. -Как посмя! -Аз съм копеле. -И какво баща си ли търсиш? -Не. Повярвай ми. Искам да си щастлива, мамо.
2008-05-23

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)